„демокрация“ -
първа производна ѝ
е сатаната

Какво направи с мен?
Защо докосна струна във душата ми -
досега в ума ми не звучала?
И сля се този звън с вой на куче,
с прибоя на вълните, ...

Музика,текст и изпълнение Соня Станчева.Аранжимент и тонрежисьор Кирил Гунчев.

Понякога ми става много скучно.
Дали да регистрирам втори ник,
та нещо интересно да се случи?...
Заспивам вече над пореден стих!...
Да почнат двата ника да се ръчкат, ...

Песента е посветена на шопите.Текст,музика и изпълнение Соня Станчева,аранжимент Кирил Гунчев.

Привет на всички!Реших да споделя с вас песен,която е по моя музика и текст,аранжимента е на Кирил Гунчев.Песента е изпята от мен и е моята препратката към отминалите дни от детството. Надявам се да ви хареса!

Не аз идеята държа и вая:
начало, път, среда… До края.
На мен ми дай да се завръщам
в ей тази виртуална къща.
Да дойда неусетно, да поседна, ...

Всеки Божи ден съчиняваме...
Пожари овъгляват сърцата ни.
g/m
Пожела ми необмислено тръгване,
предпочете доброволната липса - ...

Последното листо
на маргаритката
е капка.
Не ме обича.

Хайде, любов,
престори се
на притеснена за мен.
Изиграй го.
Ти си най-добрата актриса. ...

В памет на Евтим Евтимов
Не мога във ритъм да пиша.
Загубих и чувство за рима.
Но още с обич въздишам!
И пея за да ме има. ...

Добре де
Добре де, не е мухльо Монтис,
но въпреки това ме дразни
"лошото" във онова двустишие,
написано от него, ...

в измислена
от тебе
вечер
не мисля
вече ...

За глътка въздух те помолих,
а ти ми прати самота.
И лошо ли сега ти сторих,
че тъй постъпи? Срамота!
Оставяш ми самó сърцето, ...

Назаем са очите ми. Погледна ли –
посока в цвят да видя си мечтая.
Сънят да е красив. Дори последния.
И после – ще ги върна на безкрая.
Назаем е смехът ми. Даже мисля си ...

Не се гордея! Срам ме е ужасно!
От гнусни думи винаги боли.
На вицето въобще не му е ясно,
че щом гърми ще почне да вали.
А то гърми така, че се не трае. ...

Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа, ...

Косите ти се разпиляха нежно,
връз топла гръд, жадуваща милувка.
Да те обгърна беше неизбежно –
в пустиня ти си, аз съм водна глътка.
Обречени сме, всичко друго - вятър, ...

Един ден извикали Хитър Петър да подмени няколко счупени керемиди от покрива на свой съселянин. Жената на този човек не била чистница. Често пъти предпочитала да хвърли замърсените и захабени дрехи, отколкото да ги изпере и позашие.
Шегобиецът се събул, за да се качи на покрива и съселянинът видял з ...

С червено вино, сърцето си лекувам.
С червено, младо, буйно!
Но в тъмното, сърцето свое
чувам как тиктака в самота.
Човек съм... нараним, болезнено отхвърлен. ...

/Или за силата и гордия дух на българката/
Било време трудно на робство османско,
тънел в забрава българский род,
вилнеели страх и омраза душмански,
но правата вяра не губела брод. ...

Събудѝ ме през май или юни,
чак когато се стопли морето,
чак когато сред пясъчни дюни
във очите ми слънцето свети!
Чак когато поникнат цветята ...

Чуваш ли тихите стъпки на есента?
Пристъпва тя с пантофи кадифени.
Усети ли полъха от замах на четка?
Багри тя с палитри шарени нейни.
Какъв художник даровит е есента! ...

Да приседна до теб, за да те чета и да те слушам.
Да бърша сълзи и да рисувам усмивки.
Да разголиш душата си пред мен, за да я облека в грижа и нежност.
Да ми разкажеш за мечтите си, онези най-съкровените.
Да гледаш замечтано в далечината и да виждам как гори в очите ти онова пламъче на надежда, ...

25.
На връщане забелязаха отдалеч голяма маймуна. Но тя се скри бързо в туфа храсти и те не се занимаваха с нея повече. Стигаше им временния стрес днес. Пък и хората бързо свикваха с напрежението – не търсеха екшън за разреждане и забавление, но и не бягаха от риска. Просто знаеха, че животът е живо ...

Учителко, още си спомням...
как ти подари ми света...
с увереност, дето ми вдъхна...
сега срещу тебе стоя...
Ти виждаш, в очите те гледам... ...

Изкупвам вината си –
студени чаши алкохол,
изкупвам вината си –
лъст, заблуда и малко платина,
изкупвам вината си – ...

1.Любов е чувство съвършено,
само с теб успял съм да изпитам.
С теб през нея минах,
без да ме сърце боли.
Погледа ти срещам, ...

ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА – ПЕТА ЧАСТ
(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
НАЙ-МАЛКИЯТ БРАТ ПОЕМА ЛЪКА
Отново се изтърколи една година
и ето че най-малкият от трите сина, ...

Отиде си, поредният и остаря
И датата в календара отлетя
И няма връщане назад
А до вчера бях си още млад.
Денят замина безвъзвратно ...

Разликата на връщане
Учудващо, пътят на връщане
с нищо от този на отиване не се е променил...
Разликата е – че ти вече не си същия,
какъвто преди това пътуване си бил...

- Колобре български! Какво видя?
Какво за тия люде предвеща?
Има ли време за този род?
Ще стане ли голям, велик народ?
- Ще! И земя, и време за тях провидях! ...

Mелодия на слънчева усмивка
се прокрадва в представите ми с план:
"С гащеризон и кофа без отбивка
изрисувай красота наместо свян".
Започнах стих от светлина и цвят ...