Contemporary authors work: literature, music, art etc.
388.7K results
Жената, която
🇧🇬
Аз съм точно онази жена.
Която ти съвсем не щеш да сънуваш.
Която обръща наопаки света ти,
Която все още така те вълнува.
Че когато погледнеш в очите ми, ...
Общовалидни компетентности и избор на професия 2 част
Четиво за родители, младежи и отговорни за живота си
Има практични неща, които засягат живота ни и всеки човек трябва да ги знае и умее. Това са компетентности, които са общовалидни и трябва да бъдат усвоени, усъвършенствани и развивани през цели ...
Нощта настъпва бавно в черно покривало,
и в мрак и сънища света залива.
Към хоризонта слънцето пълзи,
зад него то потъва мълчаливо.
Настъпва мрак, покой се спуска над земята, ...
Дребна историйка. Ама наистина дребна. И дребнава.
Отивам аз в един голям магазин.
С чантата на рамо – както винаги.
И, естествено, смятам да я оставя в багажната каса. После ще я пълня.
Да, обаче любимите ми номера – 4,7, 13, са заети. ...
Ако очите са прозорец към душата, значи на много "души" им хлопа дограмата!
Жалко, че вятърните мелници на Дон Кихот не произвеждат ток, защото светът е пълен с Донкихотовци... електрическата енергия щеше да ни излиза без пари...
Неправителствена организация набира дарения за морски дарове!
Страх го ...
Пътувах дълго във времето
и достигнах земната повърхност,
взех образа първо на бебето,
за да свикна с нейната същност.
Изгубих ключът на сътворението, ...
Докато всяка стихосбирка
по-евтина е от магистрална свирка,
е смешно за култура и да се говори!
Това е мнението ми! Sorry!
Докато всяка цицеста простачка ...
.... И винаги ще търся нюанс от себе си по теб... може би слънчево жълто докосване Или морски бриз, който ще се промуши в кичурите ми коса, ще се заиграе с тях... ще ме помилва...
И винаги ще търся думите в червено с шепот в наситено жълт по тях, балкански повей по лицето си като летен, нощен дъх да ...
Портите разнебитени вият ужасно. -
Глутница вълци от глад побеснели.
В порутени къщи фиданки прорасли,
пият минало от житейски постели.
Малка фея полегнала в тревите, ...
Празни погледи на всеки булевард,
взор втренчен в 'някога-тогава',
празни улици в препълнения град,
вихрушка в бездънната омая
на мисълта, че вечни сме ... ...
Родих се във време на тежки съмнения,
на помисли черни, и куп усложнения
които с обиди вгорчаваха дните
и всички живееха с тежест в гърдите.
Нормалности бяха човешките драми, ...
Недей да предизвикваш звяра в мен,
че както съм си кротка и добричка,
така превръщам се във страшен змей
и земята ще разтърся сам самичка.
Не си търси белята, хей! ...
Да плача ли... Бог ми е свидетел!?
Отчаян, не, уморен... и не от врагове,
а от приятели... предаден, самотник без сърце,
чаровник с илюзия измислен,
повярвал на чужди бесове. ...
Застигаха ме болести и смърт.
От болка хоризонтът беше мрачен.
Любими ме оставяха сред път -
предателствата нищичко не значат.
Приятели извръщаха глави, ...
Потърси ми ти нови доспехи
или мене впрегни вместо коня.
Аз се чувствам в тълпата без дрехи.
Нещо недосегаемо гоня...
Погреби ми пробитите блянове, ...
Студена като опера на Вагнер,
зад токовете ти се гонят бесове;
неотразима си, дъждът неспирно лее
сълзите, ти моето сърце превзе.
Луната като тиква се показва, ...
Брат ми е блуза с дълъг ръкав.
Много любима. Той ми я купи.
Брат ми е блуза. С него съм пак.
И ми е топло, и ми е хубаво.
Чувствам го колко е нежен и мек. ...