Мадона - Замръзнал
-------------------------------------------------------------------
Authors: Madonna Ciccone (Madonna) & Patrick Leonard
------------------------------------------------------------------------
Автори: Мадона Чиконе (Мадона) & Патрик Ленърд ...

Когато ме захвърлиш, като плява
и ме забравиш – още на мига.
Да знаеш, нещо мъничко остава,
да гложди вечно твоята душа.
От всеки образ има отпечатък, ...

Есенен ден. Когато излизах от вкъщи, бях убедена, че слънцето ще се задържи за по-дълго, ала определено грешах. Щом слязох от автобуса, за да се кача на следващия, който спираше близо до работата ми, забелязах, че изведнъж слънцето се затули от тъмни облаци. Като на шега внезапно от небето се изсипа ...

И защото не знаех как.
И защото не знаех нищо.
Щях да ти пиша писмо.
С подпис: Една хищница.
Тя желае всички мъже. ...

Велика е земята наша
родила с мъки, свойта свобода
герой хиляди затрила
за нашата мечта...
мечта, да бъдем хора ...

В бездънието
на безсънието
една безпътна мисъл
без посока
плува... ...

Какво да ти кажа? Да хукна към теб както до сега ли? Как да ти обясня защо няма, като дори не ми се и говори за това, и не само за това, не ми се говори с теб. Е, ако се беше случило преди време, сигурно -щях да ти се обяснявам и от дългото обяснение най-вероятно щях да се почувствам и виновна, че н ...

За най-красивите приказки не са нужни думи, а две сърца, които да туптят в един и същи ритъм.
Не говори, вълшебнико мой.
Само вплитай пръсти в косите ми.
Роши ги неспирно с любов.
И разкажи ми най-красивата приказка. ...

Приеми песента ми любовна,
тя е чиста, кристална, вълшебна
и за твоята същност чаровна,
като дар за душата потребна!
Не мисли, че е среща случайна, ...

Застанала съм
на края на света
и искам любовта отново
да раздвижи кръвта ми...
И да се чувствам млада, ...

Час след час, ден след ден
на осемнадесет стана вече.
Биологичния часовник явно увреден,
забравил бе, да ме подготви отдалече.
Мислех си че няма как да има край, ...

Живея в Умно село
близо до града.
Тук практично и умело
не вкусваме вода!
Тук пием само вино - ...

Уважаема Наталия Сергеевна!
Пиша Ви веднага щом се прибрах вкъщи и установих ужасната грешка, която и двамата с Вас сме допуснали. Така се получава, когато заводът за куфари в Тула произвежда само три модела в два цвята. И за лош късмет точно ние с Вас, Наталия Сергеевна, да имаме еднакви куфари, ко ...

Реквием
Когато се превърна в шепа пръст
след мене само спомен ще остане.
На гроба ми ще има дървен кръст,
а вятър тъжна песен ще подхване. ...

Имаме си величаво минало и достойни предци. Имаме си Вяра и Бог. Имаме си Земя. Имаме си празници и делници. Имаме си сърца и ум. Имаме си деца - нашето бъдеще... Нужен ни е нов огън, който да ни припомни, че духът винаги е бил и ще бъде двигателят. Нужно ни е преосмисляне на ценностите и лична рево ...

Милиард и половина -
със недостиг на храна -
бедни хора - от години -
мизеруват - без вина!
Но богатите не искат ...

Любовта си отиде,
с нея и ти си тръгна,
всяко мое чувство си разотиде,
за сбогом дори не ме прегърна..
Остави ме като най-големия самотник, ...

Ще издигна стени и прегради
Ще се скрия дълбоко в мрака.
Ще съм тиха, отчайващо тиха,
дано така към мен да погледнеш.
Не, не моля за глътка утеха, ...

Оловносиви небеса,
под тях денят потъва,
там птици не летят -
крилати риби плуват ...
В моята затънтена душа ...

Къде е то, как пристига,
с влак ли, или със зов,
сякаш нещо не достига,
за щастие да си готов!
Щастието всеки заслужава, ...

Проектът
Живка енергично месеше тестото за коледната пита, а зелените и очи хвърляха искри. Изражението на лицето и красноречиво говореше, че нещо много силно я вълнува. Месеше и се подсмихваше, сякаш наричаше питата с коледни пожелания. Коледа беше любимият и празник. Всичките и най-скъпи хора се с ...

Попрехвърлила 30-те,но още минаваше за красавица.Елина грижливо сгъваше ухаещото пране от простира,когато на вратата се звънна.Оф,да беше забравила ,че ще идва инкасатора за тока.Отвори,човекът записваше показанията гледайки я съжалително.Ели пооправи разрошената си коса прибрана на кок,отпрати го и ...

Може би наближава денят,
в който ще се разделим.
Събуждаме се и губим съня,
не можем да го проследим.
Може би последна е нощта, ...

Текст, музика и изпълнение – Мильо Велчев. Аранжимент – Стефан Маринов.

Всичко се случи... с един джиесем се случи, с един джиесем. Бяхме на вилата в село, когато ми свърши интернета и помолих съпруга да ползвам неговия телефон. Той ми разреши и аз тъкмо влизам във фейса, за да изляза от неговия профил и ехеее - веднага се активира едно съобщение… Какво да се прави-нали ...

Стаени са светлите мисли,
те плахи се крият в снега.
И чакат април да разлисти
кокичета в мойта душа.
Тогава свободни, ще пеят, ...

Знаеш ли, драги приятелю, ти,
кое ни възпира нас в този живот?
Затваря ни то най-много врати –
един болезнен и тежък хомот.
То някяк със своята плашеща сила ...

В късна пролет, почти лято,
ще се разбързаш ти към мен,
а небето цялото ще е облято
в цветове от нежен крем.
Грееща, искряща, ...

Всеки човек в даден етап от живота си преживява неуспехи. Те могат да бъдат точно тогава, когато всичко е започнало да се подрежда или тогава, когато е свършило едното страдание и ето на се е появило следващото. Нали казват, че колкото повече спънки ни поднася съдбата, толкова повече се научаваме да ...

Румене, млъкни!
Румен се дере.
Румене, поспри!
Румен пак не ще.
Румен е инат, ...

Догонвам, с двете си протегнати ръце, и с дъх, извиращ като през кървяща рана, развяващата се далеч пред мен ефирна дреха на Михал. Поръча Шефът да го хвана.
Виновен бил, че бягал бързо. Че взел и хукнал без да пита. Че криво духнал, предизвиквайки пожар, и тъй подпалило се струпаното, на уше нарича ...

> ... Но никога деца не ражда голямата любов.
>
> Петър Алипиев
Налей, налей... пътеката е хладна...
Пътеката – остана без душа! ...

Ще дойде миг, във който сетивата
ще искат да познаят твоя глас,
а плахото докосване с ръката
ще бъде мост на чувствата у нас.
Затворени, очите ще те видят, ...

Ох, другарю, за друг свят съм родена...
За свят без мъка и беди.
За свят, в който да съм от обич озарена
и сърцето мое вечно да тупти.
За свят без грижи и злоба човешка. ...

Странен ден е днес - слънцето изгря по залез,
птички пеят по дървета и дувари
сякаш не е вечер,
сякаш
не е Февруари, ...

Радостин не беше особено красив двадесет и две годишен младеж с различен цвят очи – синьо и кафяво. С дипломата си за готвач замина за Италия и нямаше проблеми с намирането на работа. В Неапол почна при един известен майстор-пицар, където изучи занаята. След десетина години се върна в Бургас и отвор ...

***
Отваря се отсреща хоризонтът
като ковчеже старо злато,
изпълнено догоре със съкровища.
Посягам само към ключетата, ...

Полегна хлад над мъртви и над живи.
Небето сиво рони едри капки.
Един обичан син сега отива
в друг клас да пише своите тетрадки.
Различен клас, по-близо до звездите, ...

Донесе му я есента, с последните окапващи листа и леден дъжд. Прегръдката й беше топла като летен полъх и го мамеше с шума на морето. Целувките й - плахи, но обещаващи безкрайност. Почувства се за пръв път единствен на света. Зимата му беше споделена и безгрижна, тя шеташе в малката му кухня и пееше ...