Като чуя за "вечност",
ми настръхва душата
и египетски бръмбари
пропълзяват в мен цялата.
Казвам ти, че след "вечност" ...

/Системата ни УБИВА/
ТЕЖКО
ТЕЖКО се живее в таз държава,
един БГ, друг майка си продава.
ТЕЖКО е да гледаш болно чедо, ...

Аз зная, че не съм единствена за теб-
макар че дяволски го искам,
сърцето ми препуска в буен ритъм
щом потъна в твоите очи…
Аз зная че не съм единствена за теб- ...

Гневът те залива,
и не отпуска,
стената пробива,
и корени пуска.
В гърлото топка, ...

В Англия вали така,
сякаш слънцето умира.
Кой измислил е, дъжда
не го ли искаш, да не спира?
Казват, всичко е възможно. ...

Тази наша любов - изпепеляваща,
здраво държи ми ръката ден и нощ.
Не е спомен. Продължава
и болката намалява.
Тази наша любов - желана, ...

Часът внезапно почука на вратата,
отворих му смутена, неприготвена.
- Идваш рано! Защо не почака?
Защо не звънна по телефона?
А той ме погледна - уморено усмихнат ...

още мъничко есен по клоните
още малко тъга разпиляна
после гарванов крясък – най-грозният
ще изщрака капанът
и мърдане няма

Ословесèни
чувства, споделени със
сърцевселени! -
Що е то? - И обич, и
любов благословени!...

есен - слънцето
гледа към гората как
се изчервява

През мен минава пролетна река –
залива бреговете и потича,
отмива всяка горест и тъга
и път ми дава – само да обичам.
И вече виждам всички върхове, ...

Помниш ли, помниш ли дивия кестен,
кацнал в чукара, разперил криле
и ветровете от диви по-диви,
как го обрулваха с тежко гюле.
Той не отстъпваше духом и силом. ...

Животът си върви, дори в отвъдното,
нима си мислиш, че като оттам сме
ще е някак по-различно, не обично.
Светове изгарят ме отвътре, запустели,
без любовна ласка, без целувка. ...

Истинска ли си или в съня си Древен те измислих,
не за друго, имах жажда за Любима, като теб!
На шега, съвсем естествено във образа се влюбих
и започнах да ти пиша всеки ден един сонет!
Красотата ти описвах в строфи леки и лирични ...

Музика и текст на песента ,,Иконата България"-Соня Станчева.Гордея се,че съм българка.Опитах се да разкажа какво е за мен Родината.Бих искала тази песен да намери своето място в сърцето на българина и да го топли!

Музика,текст и изпълнение Соня Станчева,аранжимент Кирил Гунчев.

И си мисля, и пресмятам
колко студени дни остават,
и се загръщам и замятам
шала срещу злия вятър.
А е още есен, иде зима, ...

Стрела с връх – наконечник каменен,
с украса от пера златисти,
пробола синкавото рамо
на бога – слънцето тракийско.
Изтичала кръвта му огнена ...

Влюбил се бръмбарът в една красива роза. Тя била най-уханната и най-алената сред своите сестрици от розовия храст.
- Прелестна си. Ще бъдеш само моя. – заклел се в сърцето си напористият ухажор.
И започнал да кръжи всеки ден около нея. С времето забелязал, че неговата любима има много почитатели. Пр ...

Паяжина. Паяк. Пеперуда
в мрежата безпомощно се мята.
Паякът се мълком приближава,
бавно се задвижват пипалата.
Пеперуда пърха, въздухът трепери. ...

ВЪЗДИШКАТА НА ЛИСТАТА
Листенцата на цветята осланени
тихо, тъжно падат на калната земя.
Въздишките им от смъртта погалени
потъват бавно в капките бяла роса. ...

Времето минава.
И аз оставам.
След него.
Нямам време
да гоня някого, ...

На остров живея,
самотен отшелник
съдбата реши ми
последния риф
пробойна на кораба, ...

Най-трудно е да се простиш с лятото,
когато видиш, че наметнало е плащ
и се прощава с цветя, пчели и листи.
Най-сложно е да признаеш на някого,
че е загубил той нейде по пътя ключа ...

Обичах те дълбоко, за тебе аз копнях,
излъга ме жестоко и стори онзи грях,
кълнеше се във вярност, че ме обичаш ти,
а всичко между нас разби.
Сега за прошка ти не ме моли, ...

Пазете си думите -
нежни и сладки,
пестете от обич,
пестете си ласките.
Напълнете си с тях бузите, ...

Тъжно е небето тука,
в таз държава малка.
От майчини сълзи е потопена,
кишава е сякаш тук земята,
зарад теклите, неспиращи и днес реки. ...

Съдбата си играе с мен. С моята душа, люлееща се в мрака.Много е тъмно, звездите напомнят тунел, изпълнен с потайности.
Забавление след забавление. Смях, много смях. Примес на горчива ирония. Скрита, притъпена болка. Светът е различен. Настоящето крие красота. В моминското въображение. Музика, идващ ...

Барутен погреб е душата ми.
И тръпката, че още дишам
в косите сини на водата
навярно прави ме излишна.
Щом вържа възела на дните – ...

Котенце на пътя ме срещна,
усмивчица на личицето му блесна.
Сякаш казва ми вземи ме
и от улицата ти спаси ме.
Мяуче, търка се играе с мен иска да се запознае. ...

"И ти не можеш, не можеш
да ме изчетеш докрай."
г/м
Словата отстъпват с крачка назад
пред буйната светлина ...

Бягството
Беше един слънчев следобед. Маргарет седеше на столче в градината и неусетно, дори за себе си, заразказва:
„Всичко започна в началото на юни, един ден преди да се срещнем с теб. До този момент гледах на случващото се в страната, като нещо, което почти не ме засягаше. Живеех в своя приказен ...

... една вероятна невъзможност...
"Остави разумът да спи. Аз искам
да говоря със сърцето ти."
Наострена коса умът.
По трепетите откосява. ...

Не ме търси, когато съм ти чужда.
Не ме заливай с кофа ледена вода.
Боли, а няма нужда.
Аз просто те обичам, как не проумя това...

и така
както говориш с канелата
и листата на дъното
на чашата с тайните
облаците се прегръщат ...