Захапа входната врата
завесата на слепия прозорец.
Изохка времето и спря
да дърпа слънцето нагоре.
Кафето, с тъмния си дъх ...

Тексас - Летният син
--------------------------------------------------------------------------------------------
Authors: Eddie Campbell, John McElhone, Robert Anthony Hodgens & Sharleen Eugene Spiteri
------------------------------------------------------------------------------------------------
...

Лаура Паузини - История, която си заслужава
--------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Alfredo Rapetti Mogol, Daniel Vuletic (Danijel Vuletic), Ignacio Ballesteros Diaz & Laura Pausini
--------------------------------------------------------------- ...

Има много причини да говорим празни приказки. Но винаги е било културно да се говори за времето. За температурите. Или, за финансовото състояние , като например: „Работиш ли?“ , „Къде?“ „Доволен ли си?“ Или за семейството: "Имате ли дете? Ходи ли на градина?" Бля бля, бля. Звучи отегчаващо, направо ...

"И мълчанието е отговор."
Понякога и най-добрият.
Но как в мълчание
сърце се крие...
Нали и пулсът на времето ...

Море, във тебе искам цяла да се потопя,
със своята дълбочина да ме обгърнеш...
И искам после във небето да летя,
и вятърът с любов да ме прегърне...
Да стигна аз до драконовото гнездо ...

Загубих те. Светът ми опустя.
животът ми се срина безвъзвратно.
не знам ще мога ли да си простя.
душата плаче, искам те обратно.
Смъртта е черна и жестока, ...

Нейде в дълбоката гора,
сред тишината и очите на бухал светещи в мрака,
сред шума на близката река,
под звездите, далечните, красивите,
на поляна, около огъня вечерен музиканти се събраха; ...

Отведи ме във Ад или в Рай,
отведи ме във всяка пустиня.
с теб ще тръгна дори и към края,
ще превърна живота в магия.
А ти… Дай ми нежност, прикрила отрова, ...

Странен сън сънувах тази нощ.
Сън, който не мога да си обясня.
Седях пред ограда, а пред мен- кош
и един човек до коша ме съзря.
Бяхме в къща мръсна и миризлива. ...

Ало, търся гжа Петрова.
Да, аз съм, кажете!
Обажда се Ива. Помните ли ме?
Гласът остана дълго време в слушалката. Паметта на Ваня бързо прелисти всички страници от срещите й с клиенти. Един ярък спомен за този глас изплува.
Да, разбира се, че Ви помня. Кажете! ...

Месец септември бе - слънчева есен,
с нея пристигна, приятелко моя!
Влюбена страстно в поета Есенин...
Срещата с тебе е край на застоя.
Влизам отново на живо в играта... ...

Чернотата се отдръпна и Минди отвори очи. Гробището беше изчезнало. Намираше се в светъл офис, с много прозорци, големи бюра и празни столове. Нямаше никакви хора, липсваха и вещи по сивите бюра. Изглеждаше ѝ призрачно, но и познато.
Огледа се. Никой. Ослуша се. Нищо.
Сънуваше ли? Беше ли припаднала ...

"Малко доносничех като студент,
ама ще ви уча на морал.
Хуля БСП и родния президент,
ама че бях в ДС всеки е разбрал.
Даже болен на работа ходя, ...

(Есе – размисли на една бъдеща учителка)
Ужас!!! Не искам да го пиша това есе! Не че не мога… Ще го напиша, ако трябва, но ще бъде пълен фалш.
Трудностите се появиха още при заглавието. Не знаех как да напиша „пътя“. С главна буква или малка? (Учителю – казва Тома, – не знаем къде отиваш. Как ще узн ...

Подари ми това, което усещаш,
подари ми това което желаеш,
подари ми всичко за което се сещаш,
дори въздухът на който ухаеш!
Посвети ми любимата си песен, ...

Извинете ме, ако греша, но моето субективно мнение е, че ние не сме това, за което се мислим, а сме това, което сме замислени да бъдем, началото и краят са в нас, но затвореният кръг е извън нас, той е свише дар, нещо като уравнение с повече от едно неизвестно, хубавото в случая е, че затвореният кр ...

Туп, туп, сърцето нещо ритъма не спазва,
туп, туп, сърцето спомени реди,
и стиска гърлото, а буцата на спомена голяма,
в сърцето много там тежи!
Туп, туп, и тръгва споменът – ...

Зад твърдите черупки на лицата
сред ехтящия безумен смях
под кожените дрехи
раздирани от хилядолетия
сърцето свързано ...

завръщане
празен е столът
на баба

Тази година ще стигне за бюджета…
Реклама. Ако ви е неприятно да виждате паразити по тоалетната чиния, представяте ли си какво им е на тях при гледката нагоре?
Обхваща ме оптимизъм, като сравня България с Украйна. А пък с Белорусия – направо еуфория…
За да дава мъжът повече пари на жена си, е нужно ...

на този свят
по-скоро негостоприемен
сред хората
по-скоро слаби и сами
емоциите ни ...

борбата за власт
и парѝ по светà - го
за(т)рива в пр...хтà

Мълчиш,а моите очи
са речник с думи,
разгърнат винаги
на буква "О".
Поне веднъж го прочети! ...

Обичай ме, каквато съм... такава.
Останалата проза забрави.
Не искам да се топля на жарава,
негаснещо огнище направи!
Обичай ме, такава съм – не ми е ...

Води ме ти където и да е!
Далеч от тук, от сивата тълпа.
Със теб и в Ада ще ми е добре!
Дори и чак до края на света!
Дъхът ти топли моето сърце! ...

Елизабет не усети почти нищо от вкуса на вечерята си. Дори не можа да изяде всичко – не само й присядаше, но и стомахът й се бе свил от гладуването през последните седмици. Въпреки това се почувства по-добре. Поне физически. Точно в момента обаче не искаше да се чувства добре. В главата й не спираше ...

Годините са глътки отпити от душата, четяхме по очите, целувахме се страстно
и пееха звездите, пулсираха прекрасно, а днес очите взираме, звездите са
безсънни, мечтите ни са тихи, пътеките безлунни,
минутите на залеза държат ги още будни.
Сърцето е махало във чашата ...

Не знам защо, жените станаха почти мръсници.
Изкушават, съблазняват, а после, след години, се обявяват за изнасилени.
Ама те, просто така си мълчали, неудобно им било,
а всъщност, са чакали ”злодеят” да натрупа парички,
за да му ги гепят. Да го е страх човек, да стане президент, ...

> Откакто свят светува
>
> все мазният отгоре плува.
>
> Радой Ралин ...

Живяла отдавна девойка една,
смела, работна и скромна била,
за нейната хубост се чуло навред,
момци най-юначни и умни наглед
стрували дар, да им стане жена, ...