Лятото дойде. За някои от нас това е хубаво, а за други...по- малко...
Масата, в средата на стаята бе сложена, готова за вечеря! Имаше най- важно хляб. От чиниите ароматно се издигаше парата от току- що сварения и сервиран боб.
– Татко, заповядай! Яворе, вземи детето и идвайте! Вечерята е готова!
На ...

С тихи стъпки влизаш в мрака,
моята картина от Мембранд.
Но нежния парфюм разнася мириса на любовта.
Да бе картина от Пикасо
бих те сякаш аз разбрал. ...

Не иска много, нормалната жена.
Да я прегръщат, щом е тъжна,
да я целуват за добре дошла,
да и показват, че е нужна…
Кой, както може и когато се наложи! ...

Mon amour, mon amour
Rappelle-toi nos souvenirs
On était libre, on était libre
On avait toute la vie
Chaque jour, chaque jour ...

И казват, че жената
била родена от ребрата
на първият човек.
А може би човекът,
създаден бил е за това – ...

Обичат дървеняците да се аргументират с тъпи и прогнили лафове. От типа на „Грабвай мотика № 8” и „Ми що не вървиш на село”...
А за селото мечтае всеки полугражданин.
Да се пенсионира, да се върне в бащината къща, да измаже, пребоядиса, изреже буренака, почисти герана, смени керемидите, укрепи оград ...

"... Мъре невеста, викам на Давидко, ква невеста е моята! Оно се спекло като турска керемида, ти викаш невеста! "
Йордан Радичков, "Ямурлук"
- - -
Какви невести имат някои мъже!...
Не можеш просто да им се нагледаш!... ...

В тъмна нощ ако можех звезди да запаля в небето
да ти светят и път да намериш към мене -
бих щастлива била, ще танцува от радост сърцето ми -
от пролетен дъх ще направя вечеря за тебе...
Ако можех да повикам оня шум от вълни на морето ...

/ На моят родeн град... /
Не заспивай, мое малко градче,
искам още от теб да узная,
как се сливат земя и небе,
как с любов се достига безкрая... ...

С целувката си будиш пустата земя.
Докосваш с длан гальовно всяко малко цвете.
Под пръстите ти цъфват първите цветя,
събудени от сън под снеговете.
Април от цветен дъжд, ...

Кажи ми как да излъжа сърцето,
с думи мили, късчета любов,
залепената усмивка на лицето,
не съм оратор, нито философ?
Болно е и как да се лекува, ...

Откакто свят светува, Бог се е мултиплицирал безброй пъти, но днес все още има хора, които могат да живеят без Него - без да Го разпознават в своето ежедневие и битие като Бог! (Това прави ли тези хора свръхчовеци?...)

Заспиват мисли уморени...
от пошлост и лъжа ...
не запазили мечтите
от измамната игра...
вятърът листата гони, ...

Не спиш?! Седиш загледана в екрана.
Сама, навярно, ти е скучно.
Далече съм. Изпращам ти покана:
Ела при мен в най-хубавата от страните!
Във царството Морфеево ела! ...

Тя носи име на богиня
и на богиня без съмнение прилича.
Но вместо из небесните селения
да демонстрира красотата своя,
облечена със туника ефирна ...

Сън, чийто сюжет е скучно
да знаеш и контролираш
и е нужна изненада,
сънят на самата Вселена.
Това е животът, ...

Детенцето лапнало пръстче,
къщата тресе се от скандал,
ти била си вода не напита,
аз от гуляи не съм се спрял!
Не бъди така жестока, ...

Тъга. И прегръдка.
От детска ръка.
Топла и мека.
Любовта е сама.
Едната си тръгва. ...

Когато споменът потайно се усмихва
зад решетки от сълзи във рима,
когато нежност долети във мрака,
а отдавна е заключена с резе вратата,
ръждясал дъх на стара обич се прокрадва... ...

Ах, дяволите - мътни да те вземат!
Защо си ми притрябвала в живота,
че нямам си достатъчно проблеми,
и тебе да те влача със хомота?!..
Какво, че съм прегърнат и целуван, ...

Отвън изглеждам просто леден,
измамно някак, видимо студен дори.
Но лъжете се с първия си поглед,
от страсти огън в мен гори.
Емоции и силни чувства ...

Легендата най-приказно разказва,
как някога във стари времена
в Рила планина живели са,
жена и мъж - огромни същества.
Домът им греел слънчев и уютен, ...

Един стар със стар,
Но топъл спомен в жар.
Заключих в ума си,
Приех го като дар.
В миг съдбовен ...

Птиците ми говорят,
разказват за моретата и самодивите,
които нежно си събличали душите,
щом паднел изумрудения здрач,
със тихата мелодия на джаз ...

Тя иска да бъде спомен
и мираж от който
се раждат мисли
за отминали дни
в които мечтае за него ...

Празник, храм и хора много.
Всички тука са дошли
да влязат и да молят Бога
за себе си и своите души.
Един след друг (според канона) ...

Вслушвам се в звуците, които плъха
живеещ горе, на моя таван, издава.
Не се отвращавам - и той е душица.
Дори золумите му прощавам.
Но стъпките станаха вече много. ...

В днешния объркан свят
пълен с грешници и блудници
забулени от остър хлад
как да вярвам, че са благородници
когато всяка дума е кама, ...

Ще се събудя пак напролет-
не е ли пролет всяка сутрин?
Щом тогава са отново,
пък било и за минутки,
животът и светът прекрасни, ...

Посвещавам на МНЧ, niku98, mimka.1, Venecia.1, ro6ka, Петър.1, Чочев 5, Nanio98, ...
Сребреят нашите коси -
поредното сме поколение...
А млади още сме души,
орисани тъй, по рождение. ...

Момиче в каросерията
Селото на баба е голямо и оживено, или поне беше. Видях го миналото лято на язовира, когато с брат ми тъкмо бяхме хванали няколко слънчака и щяхме да палим огън да ги печем. Петърчо се появи изневиделица с дървена лодка, разприказва се както никога и тогава се сетих да разкажа о ...

Наслушах се на глупости.
Нагледах се на дяволи.
Копнея за мъдри слова!
Чакам белите ангели...
Очаквам пречистването!

Единият, земният, каменлив и осеян с трънаци,
ту безпътен, с изкусителни и лъжовни знаци,
ту гладък и лесен, и лек като пролетен химн,
безусловен, дарен ни в ад и рай да извървим;
Другият, твоята необятна вселена, ...