Във моето сърце се настани Страхът,
там беше му комфортно и удобно,
разхождаше се в мислите ми всеки път,
когато давах му възможност.
Той хранеше се с моите проблеми ...
Преплитат две звезди лъчите си
през далечни, далечни галактики...
По времето пращат мечтите си
в пространства от блясъци златни.
Очите плуват в необятна синева ...
Не, няма да се спра и пак ще пиша,
със думи ще рисувам любовта,
онази, що във мене още диша
и може да извършва чудеса.
Емоциите ще изливам в прости, ...
Нека да бъде весела тази Коледа
и за тези бедни люде в студа и леда,
що нямат късмет да са в дом свой
и вместо покрив имат звезди безброй.
Човечността на Витлеемската звезда ...
Огнен миг
Не ме оставяй да стъпвам по жaрава.
Дълго въглените в сърцето си държах.
Животът няма спирачки и продължава,
а времето без тебе в болка преживях. ...
Нистинари (Прекалено дълго - не става за конкурса)
🇧🇬
Жаравата е пред краката ми. Крачка напред и ще разбера истината. Крачка назад и всичко ще си остане, както си е било. Само където хората около мен очакват нещо. Само където аз очаквам нещо. Ако се върна назад, всички ние ще бъдем разочаровани. Все едно сме очаквали скъп гост за празника, а той не е ...
Името ти ще опазя в тайна
и очите, пред които всеки мъж трепери.
Но знай, че иска ми се да крещя,
всяка нощ, всяка дума да си върна.
Пред теб да бъда, нямам сили, ...
Ти си изгревът прекрасен на зората,
онази нежност в неговите цветове,
която вдъхва свежест във душата,
като полъха на топли ветрове.
Ти си пламъчето фино на искрата, ...
Превърнахме се в артефакти на съвремието,
мъртвее в нас любовният живец
и стърже тишината на съмнението
в акордите на вечния щурец.
Захвърлихме очите си във равнодушие... ...
Животът окова ме в тежките окови.
И без милост взе ме в плен.
Сега с оковите вървя напред.
Аз знам, те не ще ме спрат, но така тежат!
Живот! Защо едни в звезден блясък къпеш, а мен душиш?! ...
Една есенна вечер на село*...
След залезът небето се оцъкли,
вечерната мъгла воал наметна-
протяжно звън камбанен откъм църквата
над селото притихнало отекна... ...
...Единствено ти...
Вървя по пясъка до морето...
Вървя по снежинките в небето...
Вървя по цветчетата на вечността...
Вървя по дъждът от листа и необятността... ...
Вечер край морето...
Вървят по плажа момък и девойка
вървят, поспират- карат се, вървят...
Съвсем типична за живота „двойка”
във търсене на своя, собствен свят... ...