Вървя сама и бавно под дъжда,
студени капки галят ми лицето
навън отново спуска се нощта
и тъмнина обвива пак сърцето.
Спокойно е, и тъмно... красота! ...
Чувствам се като престъпник,
крадейки от спокойното му спящо лице.
Успявам да докопам отражението му,
заспалите му очи ме карат да се усмихна
и макар и аз още да спя ...
На всеки Човек.
И ако мракът лепкав ширне се в очите,
и цветовете ярки рязко се разплискат,
тогава даже в слепота да си приклещен,
ще виждаш повече, отколкото си мислел. ...
Прекрасна непозната,
Когато ви видях за първи път, вие приковахте погледа ми като чук пирон в чамова дъска. В този момент нищо, дори клещи и тесла, не бяха в състояние да откъснат очите ми от вашата прекрасна фасада! Кожата ви - бяла като латекс, краката ви, сякаш изваяни на струг, талията ви - стег ...
Защо са тези низки страсти?
Нима душите ви са по-корави и от камък?
Невъзвращенци, там си останете
и на богатствата се насладете.
А талашитеният й ковчег - ...
Градът е празен като тишина.
Вятърът единствен се разхожда.
Загърнат в свойте спомени вървя,
ала треперя, сякаш съм без кожа.
В уестърн ли съм или в моят град? ...
Сладнят безвкусно в мрака цъфналите вишни,
закичени несръчно в деколтето на април.
Душите им, душите им са пепел от огнище
и не подхожда в клоните им цветен аркансил.
Кому са нужни за декор бонбонените облаци, ...
Беше толкова рано, че небето беше оцветено в онези нереални цветове от жълто, през розово до тъмно лилаво, които се раждаха само в топлите утрини на най-дългите дни. Силует на добре сложена жена с коса вързана на опашка се измъкна от жилищната сграда и се затича леко през градинката пред блока. Само ...
Душата ми е чиста като първи сняг и бяла,
върху нея исках с цветове красиви на дъгата,
да рисува любовта, макар и малко закъсняла,
с един замах на четката и да потуши тъгата!
Уви! Не всичко във живота точно е така, ...
Своенравно е мойто сърце.
В него зло и добро се пресичат.
Ту те гали с вълшебно перце,
ту - със сабя на две те разсича.
Днес съм влюбена в теб. Затова ...
Тъмни облаци бяха надвиснали над душата ù. Зад спокойното и тихо лице вилнееше една незатихваща от години буря, потушаваща всяко друго чувство в тъмното ù сърце. Нощем копнееше да намери спасение или някой да угаси това мрачно чувство завинаги, защото то я убиваше. Нямаше ли лек за нея? Или тя сама ...
А тъй виновно е. Виновно е сърцето..
че не спира тебе да обича..
с влюбени очи те гледам..
но ти ми казваш, че си ничия.
Как искам любовта ти да събудя.. ...
УНИЦЕФСКА ГРИЖА
Вчера беше публикувано проучване на УНИЦЕФ, според което България се нарежда на първо място сред страните от ЕС по относителния процентен дял на младите хора между 15 и 24 години, които нито работят, нито учат, нито са в процес на квалификация. Третото спокойно можеше да отпадне, за ...