Contemporary authors work: literature, music, art etc.
385.6K results
Великолепието на природата
🇧🇬
ВЕЛИКОЛЕПИЕТО НА ПРИРОДАТА
Светът, в огледало така вълшебно
от перлена роса, къпан се оглежда.
Вълшебството за всички е потребно
и е извор непресъхващ на надежда. ...
ПОБЕДА, ИЗВОЮВАНА С ЛЮБОВ
Не се гневя на чуждите злословия,
защо да нося нечий грехове!
Боли от близост, съчетана със условия
и от "приятели", потайни врагове! ...
Останаха ми думи бледи и безпомощни
след лудницата от емоции в душата,
след тътена, отекващ в ушите,
след болката, пулсираща в главата.
Изсипаха се другите след тебе, ...
Остави ни, Господи, да създадем този свят!
Остави ни да го създадем както искаме!
Шест дни ще се целуваме до безпаметност,
а на седмия (обещавам), ще почиваме.
Шест дни ще му се завирам под кожата, ...
Тъгата аз не ще прогоня,
споменът за теб е още жив,
открадната любов е тази нашата,
като живота, буен, див.
Красотата на света, невидима е тя за мен, ...
ЧЕ БУРЯТА Е ТЪЙ ПРЕКРАСНА
Навън светкавици се любят с таласъми
и мазни тролове кънтят с тупани.
Огньове адски от изчадия с налъми
се блъскат във небесните казани. ...
Синьото небе е в пролетта на дните.
Дните в пролетта са синьото небе.
Зимните полета са във планините.
С шепи топлината слънцето гребе.
Есените лягат долу край реката. ...
В РЕДА НА НЕЩАТА
Решихме да излезем и да поплуваме в морето. Денят се очертаваше много приятен. Нямаше вятър, слънцето още отсега леко припичаше, беше някъде към осем и половина-девет сутринта. От морето се носеше хлад – прегръдка на водата, невидим полъх, който тихо благославя природата. Красиво.
- ...
Аз пораствам от маково зърно,
от лимонена семка, от ластар на лоза.
Отпивам от виното с изпръхнали бърни,
последен от влъхвите с немалка вина.
Аз се завръщам, там, от забравата, ...
ПРИВЕТСТВАМ ПРОЛЕТТА
Навън е истинско, неповторимо време!
Навън блести от блага светлина,
дошла е Пролетта, акъла ми да вземе...
и да събуди спящата Земя! ...
Свещички, все още нови, с бурен пламък горяха,
но покрай тях мина бърза кола и предизвика вятър.
Той свещите изгаси, с тях и живите ваши спряха.
Остана само дим - черен и страшен.
Дим щипещ очите, стискащ сърца и гърла до бездишие. ...
Ти си светло прозорче във края на селото
и пътека във гъста гора,
глътка чай от омайниче нежничко,
разтопила леда във кръвта.
Ти си слънце сред моите залези, ...
Мислите ми днес си говорят, сякаш танцуват. От време на време се опитвам да се намеся в танца им, но те сякаш ме избутват навън,шепнат така тихо, сякаш са кристални снежинки, сипят се бавно от небето и трупат. Сякаш днес не съм истинска за тях,сякаш днес съм само едно бутафорно украшение на собствен ...
Б Ъ Л Г А Р С К А З Е М Я
В купето съм до малкия прозорец.
Летя към тебе, българска земя.
Пейзажът щедро страници разлиства,
писмености древни да чета. ...
Душата ми е като топъл хляб разчупена,
готова да нахрани всеки гладен.
Усмихвам се по улиците на непознати
и със деца играя дама.
Готова съм на всеки да помогна, ...
Мъничко мое, реших да ти пиша.
Нищо че чуваш... /нали си до мен/.
Думите, тук са със символ различен.
Послание силно. Космичен рефрен.
Тях ги зареждам с любов от душата. ...