За ден ли ще замлъкна, за година ли,
ти моето мълчание чети.
Торнада през душата ми са минали,
пожари... Оцеляла съм. Мечти,
цъфтят сред пепел и напук на болката, ...

НЕРАЗГАДАЕМА ЕНИГМА
Жената има много сетива –
които ти дори не подозираш.
Изпъната докрая тетива –
оголен нерв в сърдечната ѝ призма. ...

Настанаха години:да се арестуват роднини!
***
Дойде време нечакано:да замлъкне блато без крякане!
***
Всяка фауна е за зоопарк.Всяка флора:за...затвора! ...

Хубавото на Нова година -
бившата че се вече спомина.
Рожден, имен дни не празнувал,
ала смъртния не пропуснал.
Не окрилен, ...

Престанах да се извинявам,
тепърва почвам да греша.
Гласът ми ще се извисява,
за да се срине в пустошта.
Забравих да те зографисам. ...

Георги ли си, Димитър ли, или Никола?
Пред тебе душата съблечена е до голо.
Змей ли убиваш, за риба ли бдиш във водата?
По ми се струва, че семе редиш сред нивята.
То е загубено, скоро в пръстта ще се скрие. ...

Имам ръководство за игра настолна,
господарят на тъмницата да бъда мога.
Имам зарче със страни дванайсе‘.
Имам фигурки на Хикс-Мен даже.
Там са Кити Прайд и Нощна сянка. ...

Без трепет не тръгва това,
което е чисто и свято,
и няма фалшива игра,
загърбила царство богато.
Не може да стихне вълна, ...

Ти винаги в живота си навсякъде –
в прозорците пред мен и в тишината,
във всяка долина и път за някъде,
единствена мечта към необята.
Във всеки град си и във всяка улица, ...

МЕЖДУ АД И РАЙ
... не мога вече сам да се позная, какво се случва с мен, дори не знам? –
със левия си крак съм вече в Рая! – със десния все още съм отсам,
побратим съм със ангелите бели – и пеем си със тях във смесен хор,
в гарсониера – в Райските панели, ме пъхна Господ Бог като в затвор, ...

ЦВЕТОТЕРАПИЯ ЗА ДУШАТА
Непохватен небесен зидар
е разбил небосвода неволно
и изпуснал е златен товар –
сноп лъчи върху мрачния покрив. ...

Съжалявам ,но след като всички разбрахме за момичето Магдалена-поредната жертва на убийство от някакъв,макар и по закон непълнолетен урод.
Мисля си, трябва да направим нещо по-различно.
Да върнем законите от средновеконието. Примерно.
Защото е явно ,че действащите такива,не спират бъдещите убийци и ...

Когато се гневя съм жива,
и не съм щастлива.
Огъня душата жари,
но не искам да ме пали.
Когато спя...изстивам ...

В минутите нощем преди да заспя
затварям очи и започват мечтите.
Мечтите които по-силни от сън
обгръщат душата и представят ми дните.
В тях съм свободна неволна душа, ...

ПРОЛОГ ( Посвещение на Музата )
9.
Вода мистична от недра извира,
пробива път през твърдите скали
и в процепи до днеска не били ...

В Е З Н А Т А Н А Т Е М И Д А
Фалшивите лидери излъчват токова много двуличие,
че за тия,които имат очи със способността да го видят,
то направо разцепва всички устройства и телевизори
и отвръщава с ненаситността си,присъща за гниди. ...

Не се сърдете,Приятели...
че сме различни по мисли,
там ни е силата и затова творим!
Защото сме истински.
Не ме корете,човек съм,обикновен. ...

Пастелени сълзи, ела ме прегърни,
разтапям се,
помогни.
Пастелени сълзи, в дъга ме превърни,
сили нямам, ...

Дано за възход, за хармония сме родени!
Ние жадуваме за правда и за човещина!
Нека ни огрее слънце, да бъдем засмени,
във всяка жива душа да бъде светлина!
Всяка работа е отговорност и борба, ...

В стаята е само тя – рошава, с размазан грим,
отпива бавно всяка глътка, и се сеща за добрите дни и хората,
които нявга топлеха душата ѝ.
Отпива, бавно, и си спомня,
че онази любов беше стипчива като тази напитка, ...

Грен се завъртя, ядосан на себе си, дръпна платнището на палатката и влезе обратно вътре. Веднага си спомни старата врачка на пазара в Джак-ран, която му беше предрекла за таен враг, който го следи и крои неговата смърт, както и тази на онова, което обича най-силно. Как се беше изразила бабичката-па ...

Страшно е огън да бъдеш,
приет и изгонен от всякъде,
да умираш и бавно да гаснеш
и да се родиш от някого.
Душата на поета е пламък, ...

С лист в ръка,
останала сама в нощта,
не тъга и тъмнина,
а пробивам си аз светлина!
Не търся! Не бродя! Не диря! ...

ПЕСЕН ЗА МОЕТО МОМИЧЕ
... сънувам вечер роклите ти кротки и шнолата във твоите коси,
в зениците ти двете диви котки! – и Бог пожари в моя сън гаси,
и глезените – с леките сандалки, и блузката ти, опнала платна! –
мъжете сме понякога тъй жалки! – когато видим хубава Жена, ...

Очите ми валсират с необята,
завихрили след себе си прахта.
Кръвта в неравноделен такт се мята,
когато нестинарка съм в жарта.
А после в укротените ми вени ...

Талант, роден за блясък славен,
пулсира с ярка светлина.
На музи ти да бъдеш равен
съдба е тежка, но така
следа остава сред Безкрая, ...

Гледаме филм
Винаги има любов.
Обичаме ли се?

Кръгла маса – дървена, стара,
за живот егоистичен тя натяква.
Без начало, без край – все така,
сирени без глас и сянка на врана в мъгла.
Сърца – от камък, очи– в плам, ...

Вън денят е слънчев и мил,
ухае на лалета и на кротко обичане!
Няма как да си тръгне април
без да кажа на моя рожденик "Честито"!
Годините не мериш отдавна с числа. ...

Имало едно време… в свят, който се намира в сърцето на всеки от нас — едно царство, озарено от чистота. Там царувал велик Цар — добър, праведен и любящ. Той имал дъщеря. Тя била родена от любов, сътворена с песен и благословена с име, което само Небето знае.
Но още в зората на живота ѝ, мракът се пр ...

Дъжд, който се изливаше навън. Сякаш плачеше с болка. Вятър, който ехтеше като че ли имена на смъртни, изгубили се някъде из гората на дивото, отдалечено от града. Той извиваше снагите и короните от листа на дърветата. Караше ги и те да чувстват непоносимост от неговата болка. Валеше ли, и валеше. С ...

Срещите - съдби човешки
вече не броя,
някои щастливи, други - с грешки,
от таланта си не се боя!
Да виждам право във душите, ...

Оставаш там… в междуредията премълчани,
в писмата, дето никой не запечата.
Във здрача на въпросите неизказани,
където всяка тишина е заплаха.
Оставаш там… в недовършени изречения, ...