Мълчи ми се!
Не ща да пиша!
Всяка дума е проблем
най-черен!
Драмата от нищо ...

ВЕЧЕ НЯМАМ МЕЧТИ
Автор: Зоран Якимоски
аз вече нямам мечти
вече нямам думи –
те спокойно спят в синята долина ...

сърцата
са обѝтели
на стихове-(душе)спасители

Раз и животът започва.
Раз и те обгръща в доброта.
Раз и те подготвя за своята грозна игра.
Принуден си да играеш в нея, защото няма да има ,,два".
Но какво ти знаеш за това, воден си от една сляпа мечта. ...

НИКОЙ НЕ ЗНАЕ
Как сме мечтали, как сме летели.
Никой не знае. Никой не знае.
Как сме се искали, ръцете притискали.
Никой не знае, никой не знае. ...

4.
Макар и вече пораснала, не забравих баба и дядо. Често ходех в дома на щастливото ми отминало детство. Спомням си… една зима, по времето, когато имаше истински русенски зими – цяла нощ беше валяло и фучало, а снегът се издигаше повече от метър. Още по тъмни доби се закахърих аз, какво ли правят б ...

I wonder if it was you that was afraid
of the light
Or the light in you has completely faded
You chose chaos amongst the fight
And the fields of fire you've created ...

Щом… Северна Корея
изпраща днес войска,
храна и артилерия
в съветската страна,
реших… и аз да пратА ...

Щом гладния душата си продава,
а лудия се прави патриот.
На мен сега какво ли ми остава,
освен ей този – кучешки живот.
Да чукам клинци зиме на студено. ...

Прочетох във фейсбук, че жителите на Свредловска област гладуват. Децата им ги посрещат с гладни погледи и ги питат дали са им донесли саламче. И аз трябва да се впечатля, да се умиля и да ми стане мъчно. Вероятно се очаква да пророня и сълза, а ако съм истински мъж да грабна копралята и да потърся ...

В памет на всички забравени герои български
/ на 17 ноември 2024 г. се навършват 139 години от боевете при Сливница /
"Българийо, за тебе те умряха!"
Това бе тяхната съдба.
Свойта участ те сами избраха. ...

До твоята къща,
на завоя
зад дърветата се крия.
Страх обгръща
моята роля ...

На село
Един немирен слънчев лъч се промуши между щорите, плъзна се по нослето на Габи, докосна бузките ѝ, и се опита да повдигне затворените ѝ клепачи. Момиченцето потърка с юмруче сънено очи, завъртя се на другата страна и продължи да спи. Слънчевият лъч обаче, тъй като му се играеше,се прехвърли ...

МАЙСТОРЕ, МАНОЛЕ
музика: Бойко Георгиев
аранжимент: Бойчо Иванов
Имахме един бард, казваше се Бойко Георгиев, който запомнихме с многото му хумористични песни. И случайно се натъкнах на една негова песен, която ме изненада със тематиката си. И направих по нея инструментална музика с която да се види ...

Музика, текст: Пламен Сивов
Тя заспива и слуша от върха на живота
нещо тайно за мене, нещо свое отвъд.
И светът се подрежда и мъдро, и кротко –
ето ти корени, ...

По пътечката позната
Зайо весело подскача,
остро камъче в тревата
разплака малкото юначе.
Къде е мама да ме носи, ...

Напоследък често чета, че изкуственият интелект се развива, става все по умен и ще може да взема самостоятелни решения. Да речем да се ожени или да стачкува.
Изчислява се в коя година той ще се надстрои и усъвършенства дотолкова, че да се инсталира на домашния ми компютър, да превземе света и да уни ...

Заспиват ниви, спомени предишни,
сънуват своето си тежко злато!
Останаха ли дирите излишни?
Как раждаше земята ни богато?!
Нали се пълнеха докрай хамбари, ...

НОЕМВРИ НА ПРАГА ПОТРОПА
Само спомен за птици прелита
над заспалата вече гора.
Прекосила с безшумни копита,
скри се в храста сърничка добра. ...

Нали ми знаеш тънките мераци
и колко лесно паля се в страстта,
а провокираш ме със нежни знаци,
докато, уж, досаждам ти - Защо така?...
Хитруша си (освен, че си Сънливка) ...

Растение с омайно ухание
Мъничко е,но притежава очарование
Лавандулата е лилава на цвят
Тя расте по целия свят
Извиват се дълги подбалкански полета ...

Не чуваш ли душата ти как плаче,
залостена от теб зад хиляди врати?
Измъчвана от глад и силна жажда,
на две превита от болката скимти.
А ти обличаш я с одеждите на фалша, ...

Ако пристигна някой ден при теб
и спра на прага на горещите ти устни,
такава буря ще се разрази, че
в усмивки болката ти ше превърна.
Ако полегна на самотното ти рамо, ...

Б О Г
Къде свършва Пространството?
Не свършва никъде и никога!
То нито умира,нито се ражда,
във всички посоки липсва хоризонт във картинката. ...

На Н.
Всичко помня
Всеки един момент
Живея още в спомените
Затова съм влюбен в теб ...

Света́ сълза
Като застинало бе времето зад високите зидове на светата обител, потънала в упойващия аромат на билки и смола. Единствено бълбукането на манастирската чешма нарушаваше този мир, дарявайки живителната си благодат на неколцината монахини. Играеха слънчевите зайчета в зеленясалото ѝ гърло, ...

И не знам кога и как, дали,
мога само да ти обещая,
че ще спре, че няма да боли,
но далеч не обещавам рая.
Свикнала си. Ад е като ад. ...

Наивно е да вярваме, че е възможно
с две стрелки да върнем времето назад.
Че неговият ход ще подчиним удобно
и с тях ще спънем вечния му бяг!
Дъждовна капка е то, попила ...

Двуцветна черга
от слънчеви петна и сенки
е просната във парка.
Да съхне след дъжда навярно.
Дървета, разклонени ...

Раята жадуваше човещината,
жадуваше за хубава съдба,
жадуваше тя за свободата,
тъй непостижима без борба!
Паисий, отец тих и скромен, ...

Прегаря живота, есенен лист, полюшван от вятъра…
Душата - цялата в белези все още търси себе си,
кървави трънчета дълбоко в нея забити изтръгва
и дири зàвет, слънчево място, да поспре, да се стопли.
Сред лабиринти от страсти и чувства, от болки, нерадост, ...

300 000 ПАЛТА
... есента се случи гадна, в стъклената тишина
рано връз тревите падна – ледна, първата слана,
нощем спря и листопадът в моя сън да шумоли –
две Айшета на площада го насметоха с метли, ...

Полека, полека олеква небето вечерно.
Звездите - печати от восък, го крепят.
Болезнено мъдра, безмилостно щедра-
луната е бледият дом на крилете...
И живо, и млечно за тях се завръща покоят. ...

Комета в сноп от светлина
покрай земята мина.
Но там не бях, не бях,
и да я видя се разминах.
Не видях небесна светлина, ...

По реката на времето се нося,
сред водопади и стръмни скали.
Кармата със мен си нося.
Враг с приятели,
приятел с враговете зли. ...

В една студена, октомврийска утрин, когато още мъглата по шосето не се беше вдигнала, редник Станислав пътуваше с хондата си за града. Имаше час за зъболекар и все още разсъждаваше как да постъпи при така развилата се ситуация. В себе си все така нищо не бе решил. Спомни си как през отминалите дни, ...

Под налягане
Под налягане духът се ражда.
Мъжкият прекрасен дух.
Жената радостта обича.
Духът трениран твой за ...

Те са ѝ едничкото имане.
От сърце ги дава, не тъжи.
В този свят, обръгнал на лъжи,
нещо и след нея да остане.
Колко нощи, на кълбенце свита, ...