В деня, когато се науча да пресмятам,
къде са ми потънали гемиите,
на бял кон да ме вее, спре фриволен вятър
и си реша проблема с вересиите...
Когато спра на чужди гробове да плача ...
Новината за смъртта на Киара ме свари в банята. Часът бе осем без петнадесет, а денят петък, седми май. Разсънен от слънчевата вълна, връхлетяла през прозореца, и последвалите пръски задължителен сутрешен тоалет, настървено подсушавах ръцете си, докато констатацията за увеличилите се торбички под оч ...
Колко хора я знаят по Божия свят –
тази шарена черга на земните плещи?...
С красотата на рай и с ината на ад
оцелява тринадесет века и нещо...
А е толкова малка – две шепи на кръст. ...
Жал ми е за онези мирни хора,
що фашистите в Одеса горят!
Политиците наши не се вълнуват,
че и българи там могат да загинат!
Моята съвест обаче гризе ме силно, ...
Не, не свеждай рамена!
Не! Не свеждай плахо рамене!
Не виждаш ли? В очите огън свети!
Дори да вият вълци, врагове -
ще бъдеш силен в своите завети! ...
В малката изоставена колибка,
На масата свежо стоеше букет от цветя.
Вазата леко пукната
Някак гордо приютяваше таз момина сълза.
Малко и уж простичко цвете, ...
Самотната стара цигулка свири във нощния мрак.
Възпява тя мимолетния човешки живот,
толкова крехък, страдален. Толкова благ.
В секунда отминал, без дъх преживян -
животецът кратък за миг отлетял. ...
Защо ти е в моретата да вярваш...?
Кон-Тики ще остане вечен символ
на примитивното, достигнало безкрая.
... Летящи риби ще заместват птици
и в бронзов залез ще отплува салът... ...
Тъжна и безкрайна е винаги нощта,
когато не си до мен и теб те няма,
догаря самотно свещта на Любовта
безмълвно викам те "Ела" с устни неми...
Но пък винаги е радостна нощта, ...
Роби на дребнавите страсти човешки,
загърбваме често някой свой блян,
а после отчитаме това като грешка
и отново го вписваме в "житейския план".
...................................................... ...