Ждрело
Намирам те почти на сляпо,
намирам те като желан отдушник,
като чистилище. Изувам си сандалите,
преди Йоан да го направи. И си признавам: ...

Моят шеф ми е комшия.
Респектиран съм – не крия!
Щом излезе на балкона,
сякаш седнал е на трона!
Най-почитан е в квартала, ...

На рамката с платното бяло
полагам с четката боите.
И слънцето е сякаш спряло
в пейзажа шарен на горите.
В платното всичко оживява ...

Бойко от мизерията не се тревожи
и че бедните продават кръвта своя!
А полицията негова до кръв ги наложи,
стреснете се, люде, излезте от покоя!
Страната тъне в мизерия и неправда, ...

Велика Природо!
На колене съм пред Теб и Те моля! Пощади ни! Мен и всички хора по Земята.
Скланям глава пред невероятното Ти величие и знам, че аз и всичките седем милиарда човеци сме много, много виновни пред Теб. С нашата дейност ние вървим против Теб. А Ти, това сме ние. Значи ние вървим против с ...

Червено вино снощи пих
с авери в механата,
дори стотинка не спестих
от цялата заплата!
Уж влязох за едно на крак, ...

Денят ти не е дом за мен
на Кръста си ще трябва да те нося
разпъната на четири от теб
по стъклата стъпвам тежко боса
За кой ли път умирам вече ...

в кварталното магазинче
има зайо байо
бонбони черноморец
ментови цигари
и от онази твоя немска бира ...

Аз имам право да му кажа
на шумния електорат:
по избори, за да намажат
субсидиите, днес крещят
и лъжат ни, и обещават, ...

Във края на дъждовно лято,
след седмица усилен труд,
в дървета, сред листа от злато,
ме води в черен път колата
по вятър, с кикота на луд. ...

Сега, когато съм натиснала вече спусъка и гледам как куршумът лети право към главата ми, а душата ми се намира в онази тръба, насочена под наклон към хоризонта, която всички предсмъртно описват, а в края ù виждам онази бяла светлина, най-после ще разбера дали има Бог. Пътувам назад във времето със с ...

Цял живот по въглени скачаш,
цял живот, и все не изгаряш.
Толкова нощи омесваш в погача
и в толкова утрини палиш пожари.
Не помня друга да знае играта, ...

Сънувах грозен свят. Единствено огромният човешки череп на върха на хълма вдъхваше величественост и по някакъв свой начин беше красив – капката бяло сред океана от черна, катранена мръсотия.
Ние бяхме там – в катранения свят. Всяка сграда, всяко цвете и дърво, всички пейки, пътища и автомобили бяха ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 27-ма част
Селото беше разположено в подножието на Родопите, на един много стръмен откос на планината и се разпростираше на изток. Беше много по-различно от Чуреково, но също така китно и привлекателно. Не беше точно тип планинско село. По-скоро бих го ...

Отговора, който не знам
RemaTe
Ти някога срещал ли си онази любов
сърцето ù, боже, жадно прелива!?
От устните нежни целувал те Бог ...

Птиците сънуват,
че смеят се сега,
макар и пътни знаци
да цепят въздуха.
Те търсят свободата, ...

Съединение
«Съединението прави силата».
Но в родината ни, милата,
тази мъдра, крилата фраза
вече никой не спазва. ...

Не мога да проумея,
защо в сълзи се давя?
В чашата също,
пълна до горе,
лекува моите рани, ...

Глава 3 Последствия
Мьонг-у, магьосникът съветник на принц Мартин Савахов, наблюдаваше господаря си мълчаливо от ъгъла. Негово височество в момента трескаво обикаляше покоите си, без да може да заспи – очевидно го тревожеше утрешната сватба, въпреки че не искаше да си го признае и се оправдаваше с н ...

Тогава хората вярваха в това, което им бяха разказвали..Любовта беше болест.
Промъква се тихо през очите ти, обсебва съзнанието ти, протяга безжалостно ръце към сърцето ти и край... ти си безнадеждно изгубен. Губиш реалност, създаваш нова. Рушиш пясъчни кули - строиш замъци от морска пяна. Опитваш с ...

- Спри! - извика ми гневно ти, видях, че ме гледаш накриво, сърдито, мрачно, дори злобно, с пламък, с огън, с пожар, с пороен дъжд, със свиреп вятър.
Натиснах спирачката с хъс – за надпревара, състезание, караница, викове и бой. Теб сигурно те стегна колана, защото го дръпна като змия, захапала врат ...

Навярно пак със есенния дъжд
смалил простора до прозаичност
на чашка-две ракия, този мъж,
ще се закотви в точка до безпаметност.
Не зная как нахлу в живота ми. ...

Ти идваш само,
когато падне сняг в душата ти
и затрупа пътя към твоя дом.
Ти идваш само,
когато самотата ти ...

Малката Деси, книжка с приказки донеси!
Баба да и почете за непослушното петле.
Баба книжката разгърна, бързо Деси тя прегърна.
И зачете ред по ред за бедите на петлето,
дето сутрин рано с песен буди в шест детето. ...

Морето на брега си се протегна,
разля се в десет пръстчета и две петички,
усмихнато към лятото погледна
и хукна пак със своите вълни да тича...

Към хоризонта лодка плава...
Белеет парус одинокый...
М.Ю.Лермотов
Самотна лодка в залезът отплава,
играе вятър в белите платна ...

Загледани в далечните звезди
След буря слънце ще изгрее
и пак ще тръгна боса по брега,
света от светли багри ще милее
и ще посява радост след тъга. ...

Корени –
притеглят
и издигат
едновременно,
устои са, ...

Няма стил,но е живо.

Бавна и успокояваща (поне според мен) песен, която нахвърлих набързо с дигитално пиано и записах... Не е от най - добрите ми, но все пак реших да я кача...

Понякога се случва и поетът
без думи да остане, и без рима.
Светулки във душата му да светят,
щурче да свири мелодия любима.
Но да е трудно в стих да ги опише, ...

Нощ е и градчето е осветено от луната,
а от някъде звучи лунната соната.
Сърцето ми тупти изпълнено с мечти,
дори когато в съня си затворил съм очи.
Аз всяка нощ само теб сънувам, ...

Ти спри сега
Камбанен звън за празник днес се носи...
До мен се спри без никакви въпроси!
Пак в мен си ти и аз във теб се вливам,
и търся те, и все те преоткривам. ...

Транспортният кораб „Рейвън” се рееше на пет километра височина с включени на минимално мощност двигатели. Беше стар и доста грозен, с черен титаниев корпус, по-който ясно личаха следи от ремонти. Хората долу обаче го гледаха с копнеж в очите, защото той превозваше помощи, които можеха да спасят мно ...

Котва, а тризъбец…
И седнала съм аз
На една студена котва
Подобна на тризъбец,
С който дяволи в казани готвят ...