Коса преплетена във форма на венец,
със устни алени като жарава.
Рисувайки с нозе като творец,
на огъня неспирно се отдава.
Лицето ù е по-бяло и от сняг. ...

Мисъл
Ти си невидима творческа сила,
трептяща енергия на Началото,
в две форми материята изваяла
и в безброй живота на Земята! ...

Здравей и довиждане, моя любов...
Съвсем на сериал заприличах.
Уж страсти да няма, а мокър светът
в очите на сълзи прилича.
Здравей и довиждане, сън и мираж... ...

Този свят има свой, неподвластен на нищо закон,
непознат за човек, ненаписан на камък и в книга.
Сам по себе си кол е позорен, и кръст, и подслон,
но са нужни години - да отвориш очи, за да видиш.
Този свят ти разпалва най-горещите клади, без съд - ...

Яго беше изненадан. Вниманието му бе изцяло привлечено върху обекта на вратата. Опитваше се да си спомни нещо за нея. Даже и най-дребната подробност щеше да му е от полза. Искаше му се поне да се сети за името. С все сили въртеше лентата от миналата вечер, която винаги свършваше на едно място – танц ...

Лежах по корем върху широката спалня на полуприглушена светлина и слушах новия албум на DIO - Master Of The Moon. Но нито неповторимия вокал на Рони Джеймс, нито Блак Сабат-ския саунд бяха в състояние да ме разсеят от тежките и мрачни мисли, които като олово тежаха в главата ми. Мъката също бе засед ...

Без подправки
Ще кажа „не“ от днес!
Омръзна ми да съм с финес!
„Не“ на злобните усмивки,
„не“ и на фалшивите обвивки! ...

Длъжник си ми, за всеки косъм побелял,
за всяка мисъл преминала в главата ми,
за всяка болка и всеки спомен наболял,
за всяка тъжна нотка във душата ми.
Длъжник си ми, за всичко, казано напук, ...

Разбрах. Не е дошъл,
за да остане във живота ми.
Помислих, че денят е бял,
а то било е от прахта в очите ми.
Запомних. Думите са кал, ...

Уж съм педя човече и лакет коса,
уж с торбата ми с приказки вечно ме мяркат -
как така не можах да намеря една,
да е моята и да ми бъде по мярка?
На Червената шапчица – мразя цвета. ...

Ти
Ти вихър от емоции си цяла
И с бурно темпо в него се въртиш.
Куп мисли те връхлитат като хала
И шеметът те буди щом заспиш. ...

И те са хора – също като нас.
Но вече почнах и да се съмнявам.
Май в нещо друго се превъплъщават
когато се докопат те до власт.
В мига, във който се усетят ВИП, ...

СЕЛСКА ПЕЧАЛ
Да зърнеш родната си къща,
стаена в диплите на мрака.
Когато с трепет се завръщаш –
където никой те не чака. ...

Във себе си аз пазя твойто име
през пролет, лято, есен, зиме.
И то е чисто, свято, неподкупно
завито в чувства целокупно.
Във мен се трупат чувствата и звуци ...

Не е от днеска лошото в човека,
то идва от далечни времена
и все върви по нашата пътека,
и все тежи, на наш`те рамена.
Братоубийство имаме в зората, ...

Отивам на среща с жена, тя ме посреща,
Наивно подава ми свойта ръка гореща,
Взимам ръката в своята и мисля за нещо,
С какво да я заговора тази жена отсреща.
Тя обяснява, това било невинна среща, ...

В разбиването на морето
лежи страхотна Тишина.
Ушите на света се вслушват,
но вместо те - ги чува Тя!
Във боен ред се приближават ...

Вървях по пътя - хей така,
и без да искам
подритнах саксия
с изсъхнала роза една.
Не се обърнах, ...

Купесто-дъждовно с възможност за преваляване
Спасете ми шибаната душа, изроди!
Тая гадна черна дупка поглъща всичко.
Никакъв шанс!
Ебати нанагорното. ...

„Да спрат фабричните комини и всеки черен труд да спре, и туй намръщено море от морни роби и робини да озари и приласкай усмивката на първи май!” - Христо Смирненски
Е, доживяхме и стигнахме и до тоя първи май! Работници, работници - колко щеш! С лопата да ги ринеш! Ама работа няма, бай Ицо-о-о, ням ...

"Блазе на този, който Тя обича!"
... (думите са на И. В., по повод една моя снимка)
Недей, приятелю, не му завиждай
задето си избрах да го обичам!
Проклех го вече сто пъти, не трижди, ...

Народе, руши се туй, що за век се създаде -
и армията ни, що някой може би предаде.
Чуйте - и цивилни, и военнослужещи -
тъй постъпват хора на чужди интереси служещи!
Армията ни и без това е много малка, още ще я съкратят, безобразие, близко до предателство, който не храни своя армия, ще храни чужда!

Как хубаво е в този рай неземен,
да се събудиш рано сутринта,
без нужда от транспорт служебен,
без трескава, припряна суетня.
Как хубаво е да се излежаваш, ...

Като шепа море ме гребни.
Раковинен - лика ти да пия.
Да те галя с горещи вълни
и в света ти да бъда стихия.
Моят дъх е горчиво-солен. ...

Философия на живота
"След всяка тъмна нощ
идва по-светъл ден." - Тупак Шакур
Тъмнина. Всичко наоколо тънеше в тъмнина. Стоях неподвижно и не смеех да мръдна. Не виждах нищо. Не чувах нищо. Просто усещах присъствието си... просто съществувах. Нямаше го тялото ми. Имаше само мен.
Не усещах страх. Чувс ...

Ива нервно се вглеждаше в ръцете си очаквайки присъдата.
- Най-много седмица… може би две…- д-р Стаматов го каза някак небрежно – Все пак е нещо. Някои нямат и толкова.
Дали някога беше мислила за смъртта? Да, определено. Всеки някога е мислил за тези неща. Почива някой на твоята възраст преждевреме ...

Как мечтая за слънце,
а в студената пролет
умират цветята
и сладостно-тъжен,
горчиво-тревожен, ...

Когато късаш нишката със някого,
недей да плачеш, даже не тъжи.
Усмихвай се, било ли е приятелство,
оставило е истински следи.
Оставило е мигове запомнящи, ...

Обичам те... една, звездице моя,
си в мислите, в живота ми, в съня!
Кой може да възпре за миг прибоя –
кой порива ще спре на любовта!
Живеят светли спомени лирични – ...

Искам с теб да помълча,
да се сгуша в твойте длани,
тихо с теб да постоя
без да казвам дума.
Да опра глава на твойто рамо, ...

*****
Ако има отново живот след смърта -
нека бъда небе - безкрайно и изпълнено с крила на птици...
Ако има втори шанс -
нека бъда земя - топла пазва, приласкала животи... ...

Сън
Сънувах пак в ноща
красива борова гора.
И във нея аз и ти,
прегърнати, щастливи и добри. ...

Последната
На Г.
Една любов, тази, последната
спира времето и жари дъха,
събира всичко в едно цяло - ...

Рекламната латерна се промъква -
(прекъсва важен миг във сериала).
Прицелва се и в мислите ми бръква.
Как лесничко и бързо всичко става!
Забивам гневен поглед във тавана - ...

Разтърка сънено очите пролетта,
глави надигнаха от снежната постеля
безброй погалени от слънцето цветя,
запяха славеите с непознати трели.
По-ярко някак светнаха звездите, ...