Понякога съм като мъничка русалка -
Непослушна романтичка,
Излязла от уюта на сините си дълбини,
Поседнала на бряг измръзнало самотен,
Търсеща в света на хората, ...

Алабастров дъжд с канелен мирис,
блясък, въртящ се в спирала,
и малко по малко откриваш
колко много на мене си дала.
Колко нощи след тебе въздишах ...

Годините презряват бързо
и в стъпките ти натежават.
Помита ги животът в бързей -
плувец ли си, или си давещ?
И накъде сега, когато ...

Прелетях, преминах през
много планини, до тебе стигнах
и завинаги останах.
Недей, не поглеждай назад,
недей не помисляй да се ...

Сцена, артисти,
игра, разни мисли.
Сълзи - трагедия,
смях - комедия.
Декори, светлини... ...

***
Тази пролет дето трябва
да е пълна със поезия,
с топъл вятър, цветове
и със пчели... ...

Disturbed - Striken
You walk on like a woman in suffering
Won't even bother now to tell me why
You come alone, letting all of us savor the moment
Leaving me broken another time ...

Животът минава, времето тихо тече...
вървя аз по земния път бавно,
но нещо в мене гори...
нещо красиво от мене си тръгна...
времето не лекува... уви... ...

Връщам се в неугледните дни на миналото
откраднало кратък градски шум
от избледняващото настояще
Това дори не може да бъде
кратък изказ... ...

Копнения
(ретро)
Хей, дай ми ябълка червена и още
недокоснатите устни на девойка,
омаята на люлякови нощи ...

С вкус на раздяла
Ръцете ти не топлят както някога
и устните ти толкова безвкусни са.
На пръсти се изниза снощи лятото,
събудих се под облаци намусени. ...

Живеем, тичаме към нещо си,
наречено от нас комфорт.
А всъщност тичаме към пропасти
на глупост, алчност и похот.
Това ли щастие наричаме? ...

Депресия... Онази творческа, обсебваща, мрачна депресия и тежката музика, която някак смазваше съзнанието. Дали щастието не се състоеше в апатията към външния свят... Дали не беше по-добре да не бъдеш докоснат от хората и по този начин да запазиш вътрешния си мир. Тя стоеше мрачна, както винаги, и ч ...

Отвори вратата да престъпя прага,
да зърна отново твоите очи.
Не затваряй пред мен вратата,
нека споделя моите мечти.
Аз не идвам, за да отдъхна ...

Очите си
със нож ще ги извадя.
Лицето си
със черно ще забрадя.
На кръстопът ...

За кой ли път изпращаме нощта,
самотни, уморени, слаби.
Нима това е нашето призвание,
светът да се окаже без любов?
О, не, не е възможно, ...

В сумрака пуша тъжничко засмян
и мисля си за моята любов проклета...
Копнежи празни, празен блян
са най-голямата отрова за сърцето!
Затворя ли за миг очи, ...

Добрата в мен наистина е мила.
Понесла би и крясък, и шамар.
Дори за миг не би те укорила.
Такава си е тя. Направо дар!
Такава си е - всичко опрощава. ...

Упование
Безсънни мисли в тебе тлеят
отекнали в неканени вини,
огромни бездни в мрака зеят
и се сриваш в черни дълбини. ...

Не искам никакви надежди,
любов по залез не пали.
Не пренареждай лъскави съзвездия
и не раздавай розови мечти!
Не се промъквай тихо нощем ...

КОЛКО ПЪТИ?
Колко пътища избродих?
Колко пъти аз сгреших?
Колко върхове обходих?
Колко болка не спестих? ...

Безпътна като просяк сляп
от самота разнищвана изгарям.
Съчувствието ти – подхвърлен хляб
с трохите си горчиви ме задавя.
И бледа като лунна светлина ...

На мен пък времето ми стига.
Аз разпри с него нямам тук.
Животът често ми намига,
но ме е удрял и със чук!
От Господ малко ни се дава... ...

Май си избрах грешната звезда -
такава, дето свети с ярка светлина,
но не топли - не и мен.
Заслепи ме светлината
и като безумна протегнах ръце ...

– Здравей, Жоре, нали си носиш такъмите? – Добри махна на новодошлия от верандата, надигна се тежко и тръгна към портата да посрещне госта си.
– Разбира се, нали за риба сме дошли, накъде без тях?
Младият мъж се протегна, здрависаха се, разтовари багажа от колата си и двамата прекосиха двора.
– Знам ...

Приижда мъглата в последния пристан – душите ни.
Сприи се втурват в мисълта ни – и суркат дикани.
Тъмнина, след която светът ще застане на прицел,
е на път да превземе последната жертвена граница.
И понеже приспа неуморния страж в умовете ни, ...

ДВАМА СЛЕД ПРОЛЕТТА
Пролетта настани се изцяло,
но е хладен априлският ден.
Хвърлям още едно одеало,
за да топли и тебе, и мен. ...

Ако попитам вятъра за теб, ще чуе
моя нежен и приветлив зов,
ако опипам пясъка, ще ме обуе
в залеза на морската любов…
Но щом те теб попитам, ми затваряш ...

НАГРАДА
Застанал днес на крачка преди края,
идеята за вечност ме тревожи –
живял съм дълго, но да си призная:
не те разбирам, милостиви Боже! ...

Две са те, а цяла се наричам,
две докрай различни сили,
първата, душата крехка на момиче,
другата, жена със страсти силни.
Момичето, което знае само да обича, ...

Със сигурност всичко беше червено, да, ярко червено, което сякаш ме караше да се чувствам като че ли не бях тук, на земята, на някой друг свят с ярко червено, не видях никого, но като някакъв инстинкт, трябваше да мисля, да мисля и да се изгубя някъде в червената мисъл. Имаше и леко черни петна, кои ...