Пишеш със сърцето си, Нинка!
Да, опитвам се със сърцето да пиша.
Да се радвам, да страдам и всичко излишно
да не товари напразно моите думи.
Мостове към вас да са те. И помежду ни ...

С парцалена обич си закърпвам небето,
че от дребни души се прокъса от плач...
И пак се заричам, дано съм проклета,
ако пак го раздавам от сутрин до здрач!
С игла и конец ще съшивам надежди ...

Прегръдка
И понеже не спрях да ви меся от думите хляб,
но омеквам безсилен отдавна пред думата - мамо! -
се дотътрих накрая дотук, от тревичка по-слаб,
да избистря сълзица поне над приятелско рамо. ...

Ноктюрно-2
...на Силвана
В тая звездоока вечер
без причина домъчня ми...
Може би, че съм обречен ...

Над нас черно небе,
с необятни галактики
в неоткрити светове,
с безбройни звезди
на безкрайни разстояния ...

~ На българските възрожденци~
Там някъде високо в планината
духът им е все още жив;
където със полите на земята
се сливат нощем небесата ...

Всичко на челата ни изписано
трябва да изстрадаме!...
Горчилката до дъно
да изпием,
да изплатим ...

---
Желая те, танцувам с мисълта си —
подготвена за срещата ни в мрака.
Обичам те! Обичаш ме! Това си е
награда за върховен миг дочакан... ...

Кратък е животът, но прекрасен.
Днес съм радостен, щастлив!
Денят ми стана - повече от ясен,
духът ми живна - повече от жив.
Защо не си, живот, безкраен? - ...

СКИТНИК
Върнах се в стария, роден град,
там, където безгрижно
младостта ми започна.
Изминах калдъръмения път ...

Къща от карти
на Г.
Отречи се от мен. Стига търси вината във себе си.
Нека аз да поема куршума. Спокойно – свободен бъди.
Аз си знам, лоша бях. Лоша съм. Не понасям разделите. ...

Събудих се сама,
прегърната от студ...
Миговете бяха отлетели
с криле назаем...
Няма никой тук... ...

Попаднала в топла, нежна прегръдка,
загледала се и потънала в меките
тихи тъмни очи,
леко подпряла глава на умореното ù
отпуснато рамо, ...

Между другото, няма мрак в тази гора.
Или има.
Но теб те е страх. Влизай, потърси
Саромата* голата жена с непокътната
девственост. ...

Надвика бурите във себе си.
Самата се превърна във фурия
и ураганна във стихията си
фуча, превърната в магия.
Онази, другата с копненията ...

Моят дом е тъй далече,
детето ми расте само,
тука не издържам вече,
пиша до родината писмо.
“Здравей, Българийо любима! ...

За махмурлука сутрин търси бира –
бутилката изпива на шега.
След час-два пак отвътре му завира
и втора бира гълта на мига.
Ядосва се – часовникът дванайсет ...

В.ЧЕРНЕВ. БЕДНОСТЬ
Обеднел этот мир.
Нет уже дальних бесконечностей,
небеса из лазура старинного и хрусталя горного.
Тишина уже не тиха, и вечность не вечность, ...

"Caroline"
I can remember, I can remember a time of beginning to relate
To who you are, who you really are, never look back 'cause we've come so far
There's a place, I can never return, so I decide to let it burn
Far away, is where I'd rather be than to see that look upon your face ...

"Tears On My Pillow"
You don't remember me
But I remember you
T'was not so long ago
You broke my heart in two ...

Лида идваше тук често, в продължение на три години. Не, всъщност от три години идваше тук всеки ден. Всеки ден едно и също. Ставаше час, час и половина по-рано за работа и идваше първо тук. На тяхната улица. Тя вече не е тяхна, но си остана тяхна. На семейството ù. На проклетото или прокълнатото ù с ...

Той влезе задъхан в малкия самолет. В последния момент се освободиха места за този чартърен полет. Имаше само две места. Едната свободна седалка беше до някакъв луд, който се клатеше напред-назад и пееше дрезгаво под нос. Другото свободно място беше до най-грозното момиче, което беше виждал. Цялото ...

Не съм ти казал
"лека нощ", любима,
не съм целунал
очите уморени,
дано красив ти е съня, ...

Сънуваш ли врабчетата от парка,
които нейде тъй се изпокриха,
че раззеленилата пред входа арка
бленува вече стъпчиците тихи?
Без чик-чирик и веселата глъчка ...

Сладко нещо е любовта
и е тъй красива, като пролетта,
виждаме я в двете грейнали лица,
в две туптящи пламенни сърца.
Най-приятна за влюбените е нощта, ...

Диагноза
Не е нужно да съм луд. Важно е, че полудявам –
ставам буре със барут.Като пламък съм сред плява.
А студа превръщам в зной, щом до мене те усетя.
Приседни до мен и брой – как забързва се сърцето. ...

Не ми е любовно, никак дори
и в тази лъжовност мисълта ми звъни.
Изгорелите замъци гледам без плам,
строени от пясъци, разпадат се знам...
И тихо, и мрачно душата кънти, ...

Бойко с егото страдащо
води ни по трасе пропадащо.
Пак за магистрали плещи,
груб, но с ръце като клещи,
борецът против октоподи, ...

Весели грижи
Три следобед. Кове съседът без умора
недостроената си зла съдба,
дъждът априлски шегобийства
отново с любовта на старата липа. ...

Кой пак разплака хубавото време?
Кой небето на сълзи обрече?
Кой вятър облаците черни довя?
Защо пак дъжд заваля?
Защо тъга обзе света? ...

Неделя е... С любимата пижама
безцелно се мотая в Нета...
С кафето в чашата голяма
цигара паля, даже трета.
Дъждът замъгли всичко - ...

В последния ден на април
В последния ден на април си отиваш.
Вървя край олющени сгради
и с всяка секунда във мене умира,
руши се една барикада. ...

ГЛАВА ДЕСЕТА
В болничната стая Боби вече не я свърташе. Ръката я болеше, но не бе и болка за умиране. Защо продължаваха да я държат още?! И като че ли в отговор, на вратата се почука.
- Да? - нетърпеливо извика тя. Тогава в стаята влезе принцът. - Ваше Величество?! Не Ви очаквах...
- Надявам се, Ви ...

Очакването толкова личи
в женските очи,
дори когато неосъзната мощ е,
все още.
Притегля силните мъже ...

Във тази стара, стара, стара плитчина до рифа,
в която се целувахме и къпахме като деца,
заседна корабът ми натоварен – щом поисках
със съкровища от обещания и думи да те отвлека.
Изпуснах дисциплината, моряците ми се напиха… ...