Сънувай ме
Сънувай ме, тази нощ,
притихнал със затворени очи,
ти сънуваш мен в съня си
и рисуваш моя образ. ...

Различните - целунати от Бога -
тях никой не обича, а отхвърля
и егоизмът ни, превърнал се във догма,
ги съди и душите им опърля.
Различен често значи и самотен, ...

За теб мечтаех, но не знаех,
че идваш тъй непредвидимо -
като море, прегърнало брега
под майско слънце натежало.
За теб разказах на сърцето си ...

Позови ме горещо, по име,
aз c последния лъч ще вляза.
В прегръдките свои вземи ме,
тихо щом денят залязва…
Нощта като девствена струна ...

Чуваш звуци всевъзможни...
Носят се като вълни.
Святкат погледи тревожни...
После чуваш: “Клас стани!“
Всички бързо се изправят. ...

Слънчев лъч влезе в очите ми,
вятър див се заплете в косите ми.
Затанцуваха валс пеперуди в Душата,
уплашени се скриха сенките на мрака.
Искрят в очите ми слънчеви зайчета, ...

Какво правиш, когато се появи онова чувство на разрушение вътре в теб? И какво правиш, когато е толкова силно, че започне да се вижда през пукнатините на сърцето ти?Какво правиш, когато душевната болка започне да намира физическо проявление? Когато не просто ти е тягостно, а те боли, наистина те бол ...

Тринадесети юни, сряда 2012
Следи от птици в юнското небе,
треперят облаците - сини треперушки.
Луната точно почва да расте
и да зарежда жълтите си крушки. ...

Oрисия, участ,
преопределение, съдба!
Поел е всеки
своя път на таз земя!
Всяка съпка е фатална, ...

Много мъки и болки несравними преживях.
Що е страдание още от детство разбрах.
Заради недъга си подигравки -
заради етноса си обиди търпях.
От куршуми езични често ранен аз бях, ...

- Стари неща купваааам! Дрехи неща, купвааам!
Лежи си старият вехтошар на диванчето и превърта лентата на спомените в главата си. Така се ходеше по улиците. Така се викаха нещата. Не като сега, мързелешката по кофите. За да намериш НЕЩО, трябва първо да го повикаш, и то ще намери начин да ти отговор ...

Когато залезът се срива
на листопада в кроткия самун
и есен, приказно красива,
загадъчно виси над хълма,
встрани от пътя, до чемшира ...

Жажда
Моята жажда ненаситна
е като непокорна жива сила,
светлия ми ден с нея
искам отново да прегърна. ...

СРАЖЕНИЕ
“Само битка изгубена
е по-скръбна от битка спечелена”
Робърт ДЖОРДАН, “Небесният огън”,
пета книга от “Колелото на времето” ...

Мечтаеше за Париж... Или по-скоро мечтаеше за мечтата "Париж"... Някой хора се раждат мечтатели и се променят по пътя. Някой се раждат мечтатели и остават такива до края на пътя... Нещо, което се беше родило през есента, предстоеше да умре напролет. Нещо, което се ражда с окапването на листата и уми ...

Иванушка Глупака
1.Най-големият брат:
„Последната бяла гемия потъна...“
Той примката сложи на шията.
Таз примка, която грижливо бе сгънал ...

Без теб е скучно петолиние дъгата
и все към нищото в адажио се стича.
А точно мисъл и петнайсет след зората
небето в тъмно-глупав смокинг се облича.
Започва облачно да нервничи отгоре ...

Не-принцът си мислеше, че е невъзможно да съжаляваш за нещо, което не съществува и винаги се смееше на другите по този повод. Смееше се на другите, които страдаха и изливаха чувствата си върху хартия, докато един ден тяхната съдба не го застигна. Принцесата, за разлика от него, беше аристократка и н ...

Кмета на село Димдагонямалово го тресеше треска. Крайният срок приближаваше, а имаше да се свършат още толкова неща. Селото гъмжеше като кошер. Всеки мъкнеше или превозваше разни багажи към или откъм "Китайската стена". Всички изглеждаха различно заети, различно доволни и еднакво недоволни.
Преди го ...

Един безкраен свят с много скръб,
един коварен свят и много мъка...
Къде са хората и онзи светъл път?
В тъмнината има ли пролука?
Хей, хора, тук съм! Виждате ли - викам? ...

Мразя очите ти, защото не гледат мен,
мразя ръцете ти, защото не прегръщат мен,
мразя начина, по който се подстригваш,
мразя смеха ти, защото не разсмиваш мен,
мразя говора ти, защото не говориш с мен, ...

Какво е да те обичат?
Нежни ласки, усмивки сладки,
детски смях, закачки малки,
биещо от радост сърчице.
Какво е да обичаш? ...

Смъртта ти оплаквам,
сълзите не свършват,
нищо не чакам,
живота отблъсквам.
От него отказвам се, ...

Късна песен...
на К...
За бурята, която в теб е стенела
разправяй ми, целувай и разправяй
вековните букаци на колене ...

Не говори.
И не хващай ръката ми.
Изглеждам безкрайно разсеян,
а всъщност
търся смисъла на живота. ...

Животът е изпита чаша.
С какво напълнена била е?
С любов ли? С горестите наши?
Едва ли някой ще узнае
дали била е пълна с вино, ...

Колкото и странно да звучи
и колкото и да е тъжно,
ти за мене вече чужда си,
студена като допира ти леден.
Обичах те, и ти обича ме, ...

Нещо си замина от нас,
нещо се изплъзна
от сънищата,
от мислите,
от ежедневието ни, ...

Ти помниш ли, в онази вечер,
прегърнати един до друг,
да бъдеш моя как се врече –
а аз да стана твой съпруг.
И в екота на двете чаши, ...

Аз не мога да бъда "голяма".
Не поемам по
"прави"
пътеки.
Все ходя по тръни и камъни, ...

Oмръзна ми да бягам, да се крия,
от тази болка-обич с твоето име...
Последна чаша със тъга... Ще пия!
Така да бъде, давай, нарани ме!
Омръзна ми за теб да съм жената, ...

Западна тераса и източен балкон
Излязъл на терасата от запад,
запалил си невидима цигара.
Отсреща тъкмо слънцето догаря,
лъчите без успех нагоре драпат. ...

На разсъмване пристанах на Вятъра.
Точно днес сутринта.
Закачливо разроши косата ми
и ми шептеше едва.
Трепетно, пеперудено, ...

За дните, които се забравят.
За вечерите, пълни с откровения.
За месеците на миналата зима.
За секундите на миналото лято.
Кое да помня? ...

Четири велики вожда...
Доган Юнака, брадата сврака,
като сомнамбул,
към Европа ни повежда, но...
през Истанбул! ...

Докога ще има самота,
докога ще търся любовта.
Къде се криеш, аз ли съм слепец,
че не виждам нийде около мен живец.
Не искам да съм сам, ...

И тази любов ме предаде,
а беше от вярната група,
запали в сърцето ми клади,
с хиляда вини ме затрупа.
Сега погасявам пожари, ...

Капка тук, капка там. Една и на листото, друга на тревата. Малко по малко асфалтът става влажен. Точка по точка се оцветява в по-тъмно сиво.
Топъл, кротък, летен дъжд. Сякаш първите сълзи на малко момиченце падат на сухия чаршаф.
Усилва се. Ръми тихо. Няма никого. Нощ е и само уличните лампи осветяв ...

Този път е различен -
няма знак и следа.
Той на мене прилича
по дъгата в дъжда.
Този път е незнаен - ...