Тя вървеше с цветя в ръцете,
вятър нежно вееше нейните коси.
Тя вървеше с тъга в сърцето,
с минало, без настояще в нейните мечти.
Тя вървеше, стъпваше леко, ...

Повярвяй в себе си!... Бъди!
Не се обезсърчавай! И Вярвай!
Верен на себе си докрай бъди!
Лице в лице срещни Съдбата си,
и не предавай никога душата си ...

Ти дойде в живота ми изведнъж,
както вятърът повява цъфналата ръж,
да разхладиш душата ми сломена,
да я укротиш неопитомена.
Ти самотните ми дни преобърна, ...

Обичам те и днес, и вчера.
Обичам те и утре аз.
Обичам те дори когато
ухаеш леко на талаш.
Обичам вечерите с тебе, ...

Обичам да пътувам. Без кола, влак или пеша.
Обичам да творя. Без молив, четка или пък боя.
Обичам да живея. Без дъх, взор или суета.
Обичам да мечтая. Без цвят, мирис или светлина.
Обичам да летя. Без самолет, хвърчило или пък крила. ...

...ХАРТИЯТА Е ПОЖЪЛТЯЛА...
Спомням си как
обичах да крия
от сутрин до мрак
таз жълта хартия... ...

*
В квартала всички са наясно:
Башибозук е куче бясно–
огромен пес, зъбат, инат,
с настръхнал врат и гьонсурат! ...

Щом ме зове любовта
Тихо повикай ме привечер, мила,
тръгвам веднага към теб!
Все ще намеря отнякъде сила,
нищо че слаб съм и блед. ...

Седим в сумрака на църквата. Сами! Катерина и аз! Дошли сме твърде рано. До началото на мéсата има поне още 20 минути. Но, това е нейното решение, а командва тя! Седим една до друга, разделени от мълчаливата вражда, всяка потънала в своите мисли. Тя, с мислите на възрастна, полусляпа жена, изоставен ...

ПРИКАЗКА ЗА ОГНЕНИЯ ДРАКОН И ОМАГЬОСАНАТА ПРИНЦЕСА
В една тъмна пещера, преди много, много години се родило едно малко драконче. То не било обикновенно драконче, а цялото било изтъкано от огън и светлина и с раждането си озарило цялата пещера със своята сияйна светлина. Майка му много се притеснила ...

- „Някъде там, някой си мисли за теб!” Да бе, мисли си... Ако си мислеше, щеше да ми звънне, да ми пише. Или „някъде там, някой те обича”. Обича ме... Глупости на таркалета! Писна ми да го чувам това! Да, писна ми! И няма да ти го кажа!
- Убиваш цялата романтика на мечтите! Сега аз имам нужда от под ...

- Како Мароо, ей, како Маро ма!
Старата жена отвори тежката скърцаща врата на къщата си. Отсреща боса и полугола стоеше Анифе с малката Ата на ръце. Вихрушката вкара облак снежен прах в топлата стая. Беше краят на януари и такава виелица от години не се беше случвала. И студ. Кучешки студ.
- Прибери ...

Тъжно ми е... и кървя,
усмивката ми се стопи, изчезна,
тъжно ми е... но вървя,
а сякаш че пред мен е бездна...
Но не е ден за спиране, ...

Заключих любовта в кутия
и пръстена от пръста си свалих,
и забраних на любовта да бие,
когато друга лудост я взриви.
Заключих спомени, усмивки, стих, ...

Няма нищо по-прекрасно от любовта. Нищо по-силно- от споделените чувства, от разбирането, прегръдката, когато се чувстваш сам. Нищо, което да те прави по-щастлив. Да се чувстваш влюбен, обичан и разбиран. Най-красивото е началото на една връзка. Не сте ли се замисляли над това?! Това обаче съвсем не ...

В момент на слабост заридавам,
лицето си покривам аз с ръце
и радост сляпа си внушавам,
че има в моето сърце.
Оглеждам се наляво и надясно, ...

Полудяха щурците. Див пелин загорча в песента
и навя аромата тръпчив през отворен прозорец.
Като маска гротескна се ухили ехидна луна.
Всяко падане - казват - е било просто стъпка нагоре.
По небесна поляна жадно скитат се диви звезди, ...

СОЛ
Всеки има различна съдба под небето –
този тук е далечна вселена незнайна,
лунен прах по ревера му приказно свети
и звезди му нашепват космически тайни. ...

Утро
Дочаках вечерта да се стопи.
Завесата утринна се повдигна ясна.
Небето светна, избледня,
новият ден пристигна. ...

Знаеш ли, аз ти простих.
Не обичай насила, не можеш.
Животът е кратък. От него вземи
всеки миг, всеки дъх без остатък...
Аз ще съм силна. ...

Нощта в планината беше винаги студена. Тя носеше онова потръпване, което щипеше повърхността на ръцете и караше дори най-издръжливите на студ да се облекат малко повечко. Планинският вятър обичаше да си играе с хората, излезли през нощта из мерата на Папаз дере. Той ту се усилваше, ту намаляше, подк ...

За последно подарих ти
предпоследната си капка самоуважение,
дадох я в ръцете ти и прошепнах:
"Поиграй си с нея, а когато ти омръзне,
забрави я..." ...

Здравей - казах му -
ти си този, дето ме посети
преди няколко нощи, нали?
Галех те - отговори ми той. -
Кожата ти бе суха. ...

Светлина. Всичко около нея светеше в бяло. Стените и таванът на просторния апартамент бяха бели, подът – също. Беше постлан тънък пухкав бял килим. Канапетата бяха от бяла кожа, а останалите мебели от бяло дърво. Масата беше висока, с изящни детайли – бяла. Завесите изглеждаха толкова леки – снежноб ...

Срещу мен стоеше тя, говореше колко я боли, плачеше… в ръцете си държеше счупено огледало, парчета кървави мечти, надежда, куп лъжи и обещания… хиляди истории…. Каза, че се чувства някак чужда, сам-сама на света… Питаше къде е сбъркала, къде беше точката на пречупване в нея…
Погледнах я, косата ù па ...

Гнойта изтича от главата ми
Изтича като утринна роса
Къде отиде, питат сетивата ми
Познатата до болка самота?
Отиде си, на нейно място - дупка ...

И след бурята отново дъжд ме чака,
аз ли бях между двама ни глупака?
Страхувах се да поведа парада.
Страхувах се да бъда влака.
И сред останките остана факта, ...

ПО ЯВОРОВ, "ГРАДУШКА" и" НА НИВАТА
/поема/
/основно преработена!/
Нощта над селото тъмнее.
Дълбоко още спи Денят . ...

Мислех, че приказките имат щастлив край. Мислех, че те са измислица, която цели да научи децата на да търсят доброто в света и да вдъхват надежда на родителите им. Уви... колко съм грешала. Те нямат щастлив край в двадесет и първи век...
Всички сте чели приказката за Рапунцел и за злата вещица, ако ...

Ел ниньо
Тя привлече вниманието ми веднага. Нямаше как да не я забележа сред огромния човешки мравуняк, изсипал се на плажната ивица пред хотел Бургас. Чух гласчето ù – очарователно тънко и звънливо, то се открои и вряза в апатичното ми съзнание, размазано от безобразната какофония на брега. Малко с ...

Глава 4
- Госпожице, съжалявам за прекъсването, но трябва да отида да взема сестра си от училище. Ние ще ходим на кино, бихте ли желала де се присъедите към нас?- предложих.
- Господине, колко очарователно - имате малка сестра, и да с удоволствие бих се присъединила към вашата компания, но как да бъ ...

Тя беше тук – самотна и прекрасна.
Тя бе тук - не чакаща, но чакана.
Но как за копнежа си да ù призная
и как да се разкрия, че я желая.
Той стоеше там, но не се помръднах. ...

Нищо различно...
нищо ново в любовта,
нищо ново в лъжите,
нищо ново в способността
да ги сътворяваш... ...

Звукът от моя глухоням звънец,
празният стол и масата сложена.
Пак там, закичен със венец,
седи и ми намига спомена.
Ще легнеш с гръб към мен, ще те завия, ...

Тик-так, тик-така
времето си работи.
Стрелки се гонят.
Кръгът е техният бряг,
цъкащото умира.

Ето, слънцето се показа. Лъчите му не топлят така, както преди, но все още се усеща и малкото топлина. Поглеждам към слънцето и в очите ми се отразяват слънчеви сенки, граничещи с лек пламък и закачливи искри. И в този момент тъмнокафявите ми очи се променят. Стават светлокафяви и преминават към тюр ...

На тази
линия - за нас далечна,
целуват
се земя и небосвод.
И тази ...

За деня ми изгрев си ти,
копнея да останем сами.
Пролетта в тебе цъфти,
излят смарагд в две очи.
Слънцето сърдито завижда, ...

Добре дошли в Ада,
добре дошли при нас.
Нека всеки дръзнал
прага да престъпи,
мислите си да заключи ...

Заглавието е взаимствано от : КРИС РИА
Пътят към Ада ужасен е, знам.
Безкраен, зловещо описан.
И всеки, уви, изминава го сам
на мъки и болки орисан. ...