...една душа одрана стене,
сълзи събира в капкомер.
Часовникът в покоя дреме,
захвърлил времето в килер...
...и тъмно е сред мълнии и гръм, ...

Животът и без друго е лъжа,
тогава нека с тебе да го споделя.
Нека се престорим, че сега започва
първата минута в любовта.
Нека се престорим, че е наша ...

След като бе поживял в Ню Йорк, сега София изглеждаше на Тертер като уютно, малко градче. Чувството, че е предприел дългия път към Родината не по работа, не по задължение, се засили, когато разбра, че мероприятието, на което го бяха поканили колегите му от Софийския университет, се провежда извън ст ...

Трудно е да си непукист...
Колко ли болка си насъбрал?
Я по-добре бъди си артист...
Тъй-тъй не си се поосъзнал.
Че клоунадата добре ти стои, ...

И в миг на отчаяние
отнякъде изниква,
пълна с очарование
новата любов пониква.
И без да го очакваш, ...

КОМАНДНО ДИШАНЕ
Апаратът е включен. Последни секунди до края.
Диагнозата стряска. Под маска животът е заем.
Пропищява надежда - сирена от влака последен.
Огнестрелни куршуми от думи... Сърцето е ледено. ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Приседнали във парка на сянка в този пек
бай Пешо и бай Мето обсъждат битието,
пак бистрят политика, живота си нелек
и чат-пат се закачат с мометата. Бай Мето ...

И тази нощ ще бъда вещица.
Принцесата във мен заспа.
Взе си с нея полумесеца.
На мен остави ми нощта.
И тук със нея двете си мълчим. ...

В СУМРАКА
В сумрака на този ден
душата ми се лута в мен.
Душата ми се лута в мен
в сумрака на този ден. ...

Далече... Толкова далеч остана любовта -
до някакъв завой на малка гара,
където смръщеният ден целуваше нощта,
приседнал на ръба на тротоара.
Една китара плачеше до тях с напевен глас, ...

ПРЕРОДЕН
Звезди ли са очите ти големи,
небесна ли е твойта красота,
че раждат се в сърцето ми поеми
и блика като песен любовта? ...

Не съм от тези, които лесно забравят
това, което много трудно получават,
или от тези, които за среща се бавят,
а после да им повярват всичко дават.
Защо всичко свършва и надеждата пада, ...

Искаш да съм твоя сбъдната мечта,
внимавай, стъпваш по най-острата скала.
Искаш мен да галиш в цъфналата ръж,
внимавай, влюбена съм в Робърт Бърнс.
Искаш да съм топло слънце през нощта, ...

Сладката тъга в очите ми
(Ти знаеш)
Лекотата, с която се докосваме –
всяка прегръдка говори без глас,
нежността, с която се усещаме - ...

Денят бавно си отива вече,
последните лъчи със земята се сбогуват,
слънцето умислено поема надалече,
цветовете бурно в огнена заря пируват.
Прощален поздрав на сладкогласен славей, ...

Какво правиш? - попита ме тя.
Аз - Защо? Загрижена ли си за моята глава?
- Приятел в нужда се познава...
- Приятел няма как сърцето да ми утешава...
Предадено сърце, ...

Бях се засилил да давам акъл,
ама излезе напразно.
Не срещнах някого да е дошъл
да слуша, а не да казва.
Ще си купя винцé за рождения ден ...

Искам да се влюбя, влюбя, влюбя.
Обожание в упоителна доза.
(Но търпение!
Идва пълнолуние.
Благородно. ...

Как ли да ти изкажа?
Боже, колко те обичам!
И виждам мъж и жена
на едно спокоино място,
може би гора, ...

Как да не бъдем ограбени
Как смятате - дали животът ни ограбва, или ни дарява? Въпросът е дали ние даряваме на себе си, или продаваме това, което имаме, за да спечелим уважението на другите. Звучи изтъркано, нали? Звучи изтъркано до момента, в който не прозрем истината. Едно време са връзвали магаре ...

Морето ме прегърна и ми взе
едно голямо слънце от очите.
Превърна го в звезда. Солена бе
последната ми глътка, птичата.
Солени бяха нощите преди. ...

Дама
Тя е Дама - от гордия поглед,
та до токчето - шпага в дъха ми,
и когато без глас заговорих,
със усмивка една ме осъди... ...

... за теб.
Ще ме загубиш ли, простичко като ключовете на колата си, като фокуса в слънчевия кръг изпод веждите на ежедневието? Макар да бъда по-добра и от сълзите си, потекли след дълго стискане на зъби... и безотказно в кондиция за преосмисляне. Простичко като загубата на време и живот, едно и същ ...

ПОВОД ЗА КЛЮКИ
Във един горещ следобед
гръмна музика пред блока.
В миг се насъбра народът
край площадката широка. ...

Той имаше много красиви очи. Големи и проницателни кафяви очи. Да, не беше много висок или красив като актьор, но имаше нещо в него. Нещо, което ме караше да спра да дишам само като го погледна.
Запознахме се, когато бях на четиринайсет години. Бях на почивка в онова малко село, в което той живееше. ...

Пак събудих съ у рано
ама ич немий засмяно
към часовника поглеждам
думи цветнички нареждам
Скачам в гащити набържи ...

Ако във въздуха се срещнем - ще бъдем две ранени птици.
От силата на собствената мъка ,,горчивото” в очите ни ще блесне...
Ако по пътя се застигнем – ще бъдем две деца изплашени.
В началото ще се обидим, но заиграем ли се, не е страшно...
Не сме деца и птичета не сме, по вятъра да пратим скрита мъка. ...

Оставям те на свобода, защото
ще ти трябва, за да ме обичаш.
Ще ти трябва и един самотен остров,
на който във любов да ми се вричаш.
Отлетяха бързо всички влакове, ...

За хората и гълъбите
Разсъмва се!
Настава топло лятно утро!
На изток
облаците розовеят... ...

Прехапвам устни
в миг на откровение,
прикривам слабост в тишината...
и диря теб –
потънал във копнения, ...

И не зная защо обеднях.
Аз не съм те държала в ръцете си.
Но съм бедна, когато мълчиш.
И когато те няма в очите ми.
А мисълта ми е игла. ...

И все пътувам с лодката живот
към онзи бряг мечтан -
брегът на тъй жадувана Любов.
Преминах бури и вълнения,
оцелявах от подводни течения, ...

Бе хубав летен ден в страната.
Денят се бе преполовил.
Аз гонех пътя си с колата.
Навярно радостен съм бил...
Не се натискам да шофирам, ...

Легенда за русалката
Във сърцето на стара и гъста гора
синьо езеро плиска вълни,
а до него стои си русалка една –
надалече се взира с очи. ...

Какво ли е
Какво ли е извън това
далечно пространство
на хиляди светещи
звезди и слънца? ...

Случайно ще се срещнем някой ден,
на някаква далечна, шумна гара.
Ти няма да си никак променен,
захапал неизменната цигара.
А аз – с оная рокля на цветя ...

при него
остана
стара четка за зъби
за изхвирляне
чаша за кафе ...

ПЪТЯТ КЪМ ТЕБЕ
В очите ти, дълбоки като грях,
със цвят на австралийски изумруди,
погледнах. Само себе си видях.
Но всеки път към себе си е труден. ...

Понеделниците винаги носеха нещо ново, независимо от неговото естество. И както си личи от името след почивката, след неделята, всичко живо се отърсваше от залежалите и флегматични размисли и се впускаше отново с пълни сили в работата на живота, в неговите кипящи искри и тежки каменни дела. И този м ...