Животът ни показва среден пръст
всеки месец, всеки ден, минута.
Да не приемаме безмълвно този кръст,
а да сменим изцяло маршрута.
Видели всичко с други две очи, ...

Будувам аз отново през нощта
и питам се къде ли си сега.
Замина и сърцето ми умря...
Ела, върни ми любовта.
Главата ми не го побира. ...

Лудост знам това е,
ти си там, а аз съм тук...
И си говорим вече много време,
и си имаме доверие един на друг!
Лудост е... знам го, ...

Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш. Волтер
Всеки избира своите пътища в живота, доста труден избор според мен. Понякога грешим, друг път сме уцелили точното попадение. Изборът си е игра на нерви, всеки знае колко може да спечели или загуби, ...

Ухаеш страстно.
Опияняваш ме със дъх сега.
Но всичко тук е толкова опасно...
Недей да идваш във нощта...
Ухаеш на промяна. ...

Виж какво!
Не съм се натъпкала
догоре със обяснения!
Има още место!
Приземявай балона си с извинения ...

Защо не ме прибра,
когато бях в ръцете ти проклети?
Защо се подигра
и караш ме да пиша тез куплети
(кому са нужни те, ако не са сонети)? ...

Часовникът отмерва във секунди,
а аз седя си, гледам и мълча.
Една, две, три подбрани думи
и ти ще стоплиш моята душа.

Ти снощи беше тук, до мен,
дошла в съня ми тъй случайно,
щаслив във твоя плен,
в съня си радвах се безкрайно.
Но на сутринта, когато пак зората ...

Перипетум мобиле или...
Фармацефтичната промишленост произвежда безброй лекарства. Едно от тях се казва Карведилол. Изпитано лекарство в борбата със стенокардията и хипертонията, водещи до инфаркти, инсулти и не зная още какво. Прекрасно!
Отварям листовката, която е пъхната в кутийката с хапчетата, ...

Ден без него...
Няма...
Не е наречен
А нали уж словото било сътворяващото случване
Дори на онези скучни безлюобовни делници… ...

Изплете си здраво въже от мълчание.
Преметна го сръчно през шията.
На него увиснал, загуби съзнание.
Сърцето му вече не биеше.
Въжето бе жилаво, стягаше адски! ...

Неграмотният
На вратата беше написано "БУТНИ".
Бутнах. Нищо. Отново бутнах. Пак нищо. Вратата не мръдна.
Заключена е - си помислих - и се огледах за звънец. Такъв нямаше.
Докато зяпах да търся копчето на звънеца, нещо скръцна и една глава се показа от отвор, приличен на чекмедже, изрязан в самата вр ...

Не съм от тук и съм за малко,
не ми е чуждо, но не е и като "у дома".
Отдавна съм забравила да се чувствам "вкъщи"
и не усещам нищо, само празнота.
И е блян, и е сън, ако щете, наречете го мечта. ...

* * *
докосни струната
онази
която не спи
самотата е ...

"Тежко, тежко! Бира дайте
от на Мишо завода!
Нима вий не знайте,
че в управлението съм гола вода?!
А аз върлувам ...

На сън, или наяве, аз няма да отричам,
че само теб, единствен, обичам на света.
С думички вълшебни пак ще те наричам,
в далечината ще те чакам, без да чувствам самота.
Защото любовта е тази вечна сила, ...

Запази мойте стъпки, море,
не изпращай вълни да ги трият.
И дано този бряг разбере
колко пясъчни тайни там крия.
Има тайни, които изсъхват - ...

Луната е във твоята коса.
Моретата са в твоите очи.
С усмивка, като чистата роса,
блестяща сутрин в слънчеви лъчи.
А устните ти - сякаш ален мак, ...

Кой съм аз ли? Ами просто едно човешко същество като теб. Понякога бунтарят, противопоставящ се на целия свят чрез думите си. Понякога романтикът, мечтаещ да намери половинката си. Понякога космонавтът, издигнал се сред звездите чрез мечтите си. Понякога фотографът, запечатващ всеки уникален момент ...

Обичам, когато нощта ме обгръща,
потъвам в мисли и вътрешно крещя.
Мисля си за мен, за теб и за деня.
Деня, в които каза "Обичам те" за първи път.
Незабравим бе! Наричам го "Денят"! ...

Срещнах принц,
живях във замък,
всичко имах,
любовта познавах.
Достигнах дълбоки старини, ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Студентът Мишо сподели с баща си,
че влюбен е и иска да се жени.
Момичето познавал от ВИАС и
била красива. Казвала се Жени. ...

Обичам те, проклетнико, на клетъчно ниво,
със всяка фибра плът, неизлечимо, органично…
Любовен мазохизъм от подобно естество
попаднал би далеч отвъд графа „патологично”.
Токсичен си – насъщната ми доза наркотик, ...

Anouk - Michel
Hey Michel how's life are you ok?
I wonder if you ever think of me
It's been 9 years since that kiss
I can't help but reminisce ...

Brett Anderson - A Different Place
We sat under London skies on
A perfect June day.
I touched her hand
And whispered her name. ...

Май не мога да бъда мечта,
че вися като камък на шия…
И горча…
Като жива вода
мога твоите болки да мия. ...

Едва ли бих могъл със рими кратки,
във кратката подредба на сонета -
понеже тъй е формата приета,
да се изкажа равномерно гладко.
И устни, с вкус на ягодово сладко, ...

Днес Царството на мръсните пръсти имаше национален празник – 20 години, откакто пресъхна и последното езеро. Еуфорията беше обзела всички – от кутрета до палци. Празнуваха дори средните пръсти, иначе известни с трудния си, затворен характер, както и безименните, които по принцип никой не забелязваше ...

Хубаво и много истинско Tо беше
И Време сякаш спира и не вървеше
Очи в очи се взирахме
И силни мигове нарочно спирахме
Дълбоко ги таяхме ...