Анемия е. Просто е анемия.
С дефектни гени връзката ни пръкна се.
Задъхва се по равното. Къде ли я
заченахме тъй болна и объркана,
тъй малокръвна, че преди да стигне до ...

И горим като нервни цигари,
с жаден вдъх ни засмукват дилеми -
пушат дните ни, пръстите парят
в пепелника на смутното време...
И летим като птици небесни, ...

Като крадец във мене се промъкна.
Без милост всичко ми отне.
И макар да стъпваше на пръсти,
усетих как открадна моите криле.
Ограби всичко - обич и мечти. ...

Навън снегът танцува полудял.
Във себе си се скрих. Че там е сухо.
На малки глътки пия зимна жал.
Подрънква ежедевието кухо.
Навън снежинки – падащи звезди - ...

Чувствали ли сте се все едно не сте от тук? Или че не сте за тук, че мястото ви не е тук, а принадлежите някъде другаде? Усещали ли сте безкрайна празнина, която не може да бъде запълнена, независимо какво правите, независимо от всичките ви опити да промените нещата? Искало ли ви се е някога просто ...

Поли и Силвия
Това се случи отдавна, когато още бях ски учител.
Бях в ски учителската стаята, когато няма клиенти за обучение и чакаме в стаята в Алеко.
Седейки си така, усетих непреодолимо желание да изляза да отида на пистата да се спускам.
Когато се спуснах до долната станция на "Романски", едно ...

„В Щатите, бабче, такива покривки за маса не са модерни. Хич и не си играй за мен на една кука да я плетеш! Не ми трябва, чуваш ли!“ – вече година откакто внукът й беше заминал за САЩ, а още я мъчеха думите му. Почти довършваше сложната дантела. Като не я иска детето, ще я подари на майка му – мисле ...

Каква хармония.
Устни - сторили любов-целувка.
Какво изкуство.
Ръце, оплели кошница-прегръдка.
Най-чиста - обич в първи зори. ...

Вятърът грабна крилете ми
и любовта избухна в дъгата,
а въздишката от нозете ми
потъна дълбоко в земята.
Без граница на понятното ...

ПОП – ФОЛК
Вървяхме дълго по жицата
и стигнахме до паницата…
“Жица, жица – пълна паница”…
С вулгарен буламач ...

Това беше последната им ваканция. И четиримата знаеха, че след нея няма да се видят в училище на другия ден, защото ученическите години бяха свършили. Дипломите бяха взети, приемът в университет беше факт, документите бяха подадени. Нямаше връщане назад. Щяха да навлязат в истинския свят и да се зан ...

Страхът винаги ще е част от човешката ни природа, но не е задължително винаги да е наш недостатък, можем да го превърнем в оръжие, с което да побеждаваме, или просто да се защитаваме.
От какво най-много ме е страх ли? – Отговорът ще е: „От самата себе си”. Понякога имам чувството, че не се познавам, ...

Обичай ме такава, каквато съм!
Не се опитвай да ме разбереш -
не можеш.
Защото и аз не мога
да се разбера... ...

Не бях такъв...
Не исках...
Но от ревност превзела ума ми,
нараних душата сломена -
твойта душа, дето от мъка по рожба едничка ...

Това съм аз - петно в тълпата.
Павето, липсващо в паважа.
Гробар със счупена лопата
и разказвачът на миражи.
Любовникът на всяка скука ...

Ти, моя робска гръд!
Препускам аз към бойните арени,
кръстосвам пътища несъкрушим,
нападат ме хиени разярени,
разсичам ги изправени пред мен и ...

Днес на „Опълченска”
срещнах една женска.
Бяхме само двама.
Помежду ни – джама.
Гледахме се смешни. ...

***
От топлите извивки на сърцето ми
прокапаха ледунки весели,
забравили студените моменти,
във себе си любов усетили... ...

ТАМ, КЪДЕТО С ЖИВОТА СЕ СРЕЩАМ
Там, където с живота се срещам
и вятър песента ми пей,
сред волност позната гореща
виждам деня озарен. ...

Докога ще ни управляват безогледно?
Докога битието ни ще бъде тъй бедно?
Едни живеят в демокрацията и рая,
други без лек или хляб виждат края!
Бойко, уникално ти е лицемерието, ...

Тъга и болка.
Болка и тъга.
Така се нижат дните ми печални,
пълни с обиди тежки.
Къде сгреших? ...

Имам очаквания, а е глупаво.
Имам сърце и то май обича.
Имам нужди и те шептят твоето име...
Искам, искам и пак искам...
и продължавам... ...

Прощално за баща ми!
Днес се прощавам със баща си. След няколко дни ще станат 10 години от неговата смърт.
Няма!!! Вратата отдавна хлопа – несмазана.
Пантата ù се изкривила и скърца всеки път, като за последно - и за добре и за недобре приет гост.
Останаха старите хора и спомени, новите са други – н ...

ДУХ И МАТЕРИЯ
Корона жива е косата ти
с чудни перли от къдри.
Бисери сияят от устата ти.
Като звезда си във зори! ...

Broken Inside by Broken Iris
Until the end of me
I swear
You'll be the death of me
I dare you to cross the line again ...

Не е вярно, че малцина за това имат призвание!
В живота всички сме нестинари...
Много на рядко и кратки са миговете,
когато от жаравата излизаме -
колкото да си починем. ...

Залезе слънцето в очите ни
(във кръв се дави всеки залез)
човешкото е кратко и умира –
а всяка смърт не обещава вечност.
Не всяка смърт е тъй необикновена - ...

Отиващият си живот
Тъмна беше нощта. Уличните лампи леко блещукаха. По тихите улици се чуваха стъпки. Бавно приближаваха. Под светлината на лампата се появи фигура. Лекият вятър галеше лицето ù а червената ù коса леко се вееше. Въздишка се чу. Младата девойка беше отегчена. Седна на една пейка и зач ...