Разказваше птицата от юг
за тайната ти среща с мъж,
не съм бил аз, а някой друг,
и че не е било само веднъж.
Разказваше тя всеки ден ...

Гробът на мама
На баща ми, чиято майка изчезва безследно в края на Втората световна война
Къде е, майко, твоят гроб,
къде почиват твойте кости -
не дадоха да търся, роб ...

Hola, que tal?
Thanks
I m fine here
Опитните зайци
Чувствам се удобно и спокойно ...

Не съм по природа робот,
не съм желязо, за очи нямам диоди -
ако след тебе съм на ход,
то съм се уморил от пробни периоди.
Даваш време да проучваш, ...

Щом аз нея зърнах,
веднага очи отвърнах,
понеже тя беше прекрасна,
а аз не исках да се захласна
по нейната красота, ...

Ето ме сега.
Месеци след това.
Аз съм сам в нощта.
Любовта никога не е била.
Поне не и от твоя страна. ...

Искам аз отново да те видя,
дори за миг да зърна твоите очи,
но видя ли ги пак,
аз знам - жестоко ще ме заболи.
Ще те желая пак до лудост, ...

И тази година почти се катурна,
слагам коледните сладки
да се пекат във фурната.
В стаята на елхови клонки мирише,
на мед, канела, лимони. Време е ...

Защо не могат да са като теб?!
Защо поне един не ме докосна,
така, както ме докосваш ти,
един не успя така да ме омагьоса
и като теб с мен да се държи... ...

Тя ме видя и каза -" Здравей",
покани ме в тях, аз казах окей.
Червено вино сипа ми тя,
това се казва жена...
После ме целуна, правихме секс, ...

В стаята влизаше студен въздух.
Улиците бяха мокри и пусти
от изсипалия се дъжд.
Небето беше тъмнолилаво
и разкъсано от мощни гръмотевици ...

Бях с него... Не допускаше, нали,
безценното ти его да погазя?!
Защо тогава толкова боли?!
Защо тогава толкова се мразя?!
Нали поисках теб да нараня?! ...

Шепа прах
Търпя. Усмихвам се. Мълча.
Едва ли ще наддумам светлината.
Заспивам. Не сънувам. Не стърча
над нормите и правилата. ...

Ти започваш отначало и цялото ми тяло сега усеща, че си тук.
Ти, ти правил си го с други, говорил си им думи, които казваш и на мен...
Обърка моя кръговрат, забърза целия ми свят и вече този хаос в ръцете си държиш...
Целуваш ме. Бавно, методично. Впиваш устни в моите така, както само ти умееш. Дори ...

Обичам.
Безпътна, уплашена, променена, тъжна, наранена.
Аз обичам.
Спомените, миговете, усмивката ти.
Затварям очи и ти си тук. ...

В един езически храм
разпилях тотемите на любовта.
Луната се разсипа
по пълнолуние.
Изгоряха тайните, ...

Убий ме вече! Не престана
да ме сриваш със земята.
Зад маска на ласкана
разкъсва се душата.
Надсмиваш се коварно ...

В една притча е казано: ''Щастието е като пеперуда. Преследваш ли го, отлита. Седнеш ли спокойно, каца на рамото ти.'' Съгласна съм с това. Когато ти е скучно или тъжно, ти търсиш щастието. Но като си толкова вманиячен в него, не го намираш, не го виждаш. И вече, когато се отчаяш, то се показва отня ...

Кой ми е крив, че не съм като другите?
Ветрове ме подмятат, където се случи.
Денем и нощем тичам по урвите,
та дано и аз на любов се науча.
Сбирам разум с неразум. Време объркано, ...

Преживях седемнадесет мига
и дузина капчуци разплакани,
но от пролет, която не стигна
за пробуждане, мир и очакване.
Доживях и слънцата да грейнат, ...

На 14 октомври в ареста пристигат
двама полицаи да ме конвоират,
закопчаха ни двама с белезници,
закараха ни при съдебните умници.
Веднага в стая с решетка дебела ...

Нежно ми е, някак си любимо.
Чашата до мен кафе изстива.
Тишина целува ме отблизо,
а навън нощта е тъй красива.
Мами ме със тъмната си сила, ...

Нощта на мойто откровение...
е всяка нощ, когато си сама.
Обгърнато от сянка на забвение,
то носи призрачна и бяла тишина...
Разпада се, посипва се по пода, ...

Толкова се радвам, че творя,
така ще остана млада завинаги,
така ще докажа, че съм се борила,
че била съм поет- до дъното истинска!
Понякога мисля, че мразя света, ...

От болка вцепенена съм.
Не помръдвам.
Само мрак виждам.
Въздухът не ми достига.
Задушавам се. ...

ВЪПРЕКИ ВСИЧКО
Въпреки всичко,
въпреки хомота –
сърцето самичко
обича живота… ...

Щастийце мое, где си сега, дълго те търсих по света. Щастийце мое, где си сега - няма те и у дома. Къща празна без светлина, щастийце мое, ела си у дома, стопли къщата празна, дай ù светлина. Щастийце мое, върни се у дома, щастийце мое, празник е сега, теб те няма и аз съм сама.

Мили Дядо Коледа!
Пиша ти малко по-отрано, за да получиш писмото ми навреме. Така че да можеш да изпълниш желанията ми!
Много се вълнувам, защото вярвам, че изговореното, а в случая написаното, става реалност, след като човек го изговори или напише. Аз съм си такава.
Не зная колко желания можеш да и ...

Не си красив,
дори си грозен
с оная, "грозна красота",
която ме плени
и в теб се влюбих ...

Летя, летя!
Над много друми и светове в безкрая.
И собствен свят си построих.
Далеч от всички храм си сътворих!
Бял и лек като коприна! ...

Дъното ми се пропука,
а на палубата ми боли.
Мачтата ми не блещука,
а и котвата ми сол покри.
Юнга млад и верен нямам ...

Искам пак да бъдем двама
като миналата вечер.
Искам те, а теб те няма -
самотна съм,когато си далече.
Искам в твоята прегръдка ...

Мислите погубват се във тишината.
Свещени бяха те за порутения храм на душата.
Добре дошли са в мрака.
Където сърцето, във бръшлян увито,
дълбоко във пръстта е скрито. ...

Фаровете отразени в локви,
уличните лампи под вълни от сняг.
В облаче пренесе се дъхът ми, дрехите са мокри,
горещи са ръцете, но сърцето ти препуснало е в бяг.
Блоковете наредени по конец, ...

Не ще разцъфна сред увехнали цветя...
не ще изгрея и сред залезите тъжни...
Не ще успея да пробудя любовта,
във вече твоето сърце ненужно...
Не бих могла леда да разтопя, ...

Човекът е човек, не когато
е бил безгрешен и не е грешил,
а със сърцето си пребогато
той чужда грешка лесно е простил.
Щастлив е този, който не греши. ...

Да обичаш или да мразиш,
това е въпросът, нали,
да живееш или да мреш
зад затворнически стени?
Да отвориш сърцето си ...

Загледана в безкрая
Загледана в безкрая на морето,
се чувствам толкова малка,
като малка златна песъчинка,
изхвърлена от бурята на живота ...

Прекрасно е, когато си обичан!
Поглеждаш на света с грейнали очи.
И всяка трудност с лекота приемаш,
не може тя да те сломи.
Защото има някого до теб, ...

Тишината мълчи в сноп искрящи лъчи
и над хълма потрепва заспало.
В златен пясък – мечти, до море без лъжи,
отъркалва се времето спряло.
Ситни пръски вода, заблестели едва, ...