Вси Светии
Нереални представи -
вледеняващ страх.
Всички демони
танцуват в захлас. ...

Не ме е страх от самотата,
със тебе двойно по-сама...
Не те презирам за лъжата,
тъй дълго лъгана била...
Че теб обикнах, ...

Този дъжд... улиците замлъкват,
глъхне и човешката тръба -
ситен дъжд
като мъгла ближе
покривите и стрехите - ...

Глухоням
Поетът, който не знае значението на думите, е най-големият щастливец.
Той е като глухоням, танцуващ в центъра на дансинга, неподозиращ,
че музиката вече спряла е,
а другите го зяпат и- ...

Ние всички някога ще си отидем...
Ние всички някога ще заминем, там,
от където няма връщане обратно,
оставяйки спомен от изживяни години
и болката от неизяснени грехове... ...

ФИФТИ – ФИФТИ
Днес романтично е да рекетираш ти жената;
да я малтретираш и тормозиш и душата,
вместо да ù напиеш от менците водата…
Тя пък ще ти наранява джонгалите в колената ...

Ти беше този, когото наричах с непознати имена,
бе този когото сънувах, дори със отворени очи!
Ти беше този, за който не се боях, знаейки че си с нея!
Ти си този когото като видя и сърцето място не си намира,
ти си още раната в душата, усмивката ми на лицето и сълзите на очите! ...

Падат листата, едно по едно...
...оголва се мъдро, грамадно дърво!
Красиво изпъстрени, скромни листа
изрисувани мило, с бои от есента,
болезнено от дом крепост се откъсват, ...

Вече узря топлината.
Голи са всички табута.
Няма какво да очаквам –
всичко е тук и се случва.
Пълен съм с теб и преливам. ...

Високо в небето,
плуват багри от слънчев цвят,
дълбоко в Земята, където
корени изграждат свят,
Пръстта трепетно поглъща, ...

Прозорецът е отворен, стаята е пълна. 26 човека, а аз все пак съм сама. Техните гласове заглъхват и се чуват само като ехото на далечни стенания.
На последния чин, аз стоя и левият ми крак е окован. Желязото около глезена ми, стържещо и протриващо кожата ми чак до костта, води право в Ада. Аз – греш ...

Има ли безгрешни хора
в този тъй объркан свят,
човешко ли е да грешим
и трябва ли да премълчим?
Грешно ли е да обичаш, ...

Къде отиваш, моя обич ненагледна,
кога ще видя твоята усмивка бледна,
знаеш ли, сърцето ти за мен гори,
повярваш ли - ще ме откриеш ти.
Моята сълза по пътя ще те води, ...

Есен.
Заваля. Вятърът довея куп листа.
Слънцето засрамено се скри,
облаци замрежиха
топлите му предани лъчи. ...

Едно дете... Къде ли го изгубих?
Й. Господинова
Моя малка спяща красавице...
Прости, събудих ли те, мила?
От щастието е... в сърцето ми... ...

Неразбрана
Пак оставам неразбрана.
Защо съм аз всеотдайна!?
Все така ли ще остана.
Като книга прочетена, но неразбрана! ...

Изпитание - защо ли ?
Самичка в болничната стая,
скована с болка безпощадна
и мисълта - крилата птица жадна,
помахва тихо с мощните крила... ...

Понякога трябва да тръгнеш,
дори сърцето до кръв да боли.
И очите до край да затвориш
като слепец на път със коли.
И всяка от тях е преминала болка, ...

Тихо, нощ...
Вечност, зима…
Смях, сълзи...
И чаша вино...
Скреж, стъкла... ...

Говори се, че: „Не всичко, което се научава, се съдържа в книгите.” Сравнете и съпоставете знанието, придобито от опита, със знанието, получено от книгите. Информираността значи ли познание и помага ли за изграждане на личностната позиция в съвременния свят?
"Не всичко, което се научава, се съдържа ...

Вилнеят бури, дъжд и ветрове.
Студени капки блъскат по стъклото.
Разсърди ли се ноемврийското небе,
или по лятото тъжи горкото...
А ние с теб - две есенни врабчета, ...

It's Just Me
I'm creeping my way out so you can see me
I'm crawling my way around 1,000 cities
You all stop and stare, I don't need your pity
I'm living my life in this hell ...

В кухничката зад пердето
На Йони
В кухничката зад пердето аз Приятелство отглеждам.
Всяка сутрин го поливам с трепети, мечти, надежди.
Късно вечер го прегръщам с мислите си необятни, ...

Пк за нея
Помня как те срещнах плахо...
Как останах без очи!
Мойте чувства при теб спряха,
аз се влюбих до уши! ...

/ на Плами Троева -plami-lazyr- стих, портрет /
"Тръгни си, за да те запомня
и сричайки те, пак да те обичам".
За теб съм негледжосаната стомна.
Целунеш ли ме жаден - аз се вричам... ...

Вървиме през този живот
винаги търсейки нещо.
Дали под небесния свод,
зиме и в лято горещо.
Търсим има ли смисъл ...

Любовта се лекува
Колко много напразни надежди,
обещания, пълни с лъжи!
И защо? И кому е потребно
счупеното да се лепи? ...

Хладен дъжд рисува боязливо
утро върху потните стъкла.
Не дъждовно, някак си сълзливо
този град осъмва за света.
Улиците дишат учестено ...

Защо ли ден след ден се мъчим
да хвърляме предизвикателства (ненужни)
към поредния житейски тежък миг
на земното ни съществуване?
Нима си струва после ...

... над трупа на лятото надвесена
да обвивам спомена в мъгли...
В. Чапанова
Ще те затиснат ниски небеса
и грижи. Детска врява. Пълен хаос. ...

HEINZ KALAU Wenn du nicht da bist
Wenn du nicht da bist,
hab ich noch immer,
was du gesagt hast
und dein Gesicht. ...

Въздухът беше студен в нощта когато избягах,
очите ти бяха повече отколкото можех да понеса;
тичах толкова бързо, тичах като луд,
но все още не можех да се спася…
Картините са още запечатани в съзнанието ми: ...

* * *
Толкова много омраза.
Толкова много съдби.
Толкова много емоции,
обречени малки души. ...