Contemporary authors work: literature, music, art etc.
386.2K results
* * *
🇧🇬
Колко малко им трябва на хората...
Още мъничко време за щедрост.
Лястовиче гнездо над прозореца
е самотния знак на Надеждата.
Днес дори да си здрав пак е много, ...
А аз дори не съм разбрала кога ме е помилвал...
🇧🇬
Toзи вятър на тебе колко прилича -
понякога идва изведнъж, без обяснения,
друг път с предизвестие или закъснения.
Ала понякога!
Понякога е буен, с егоистична показност на сила, ...
Морски се разбиваха в брега мечтите ми
и грабваха от пясъчната разпиляност,
улавях ги аз върху мидени черупки писани
и пусках ги обратно в морето сами да се бранят...
... но вълните ми ги връщаха пенливо извисени, ...
/gOra & aw_neli /
Самотно вино... мълчи в чаша една,
легло единично... в два реда сълза...
Объркани мисли, родени без глас,
се вият в ума на забавен каданс... ...
Честито Рождество Христово !!!
Нека Новата година бъде прекрасен преход от
материалното към духовното!!! Година, в която
духовните ценности, натрупани през вековете,
ще ни посочат Светлия път към Доброто!!! ...
ЕСПЕРАНСА
Отците наши чакат възкресение Христово;
борците чакат комунизма пак отново…
А пасмина плебейска кълне жестокия късмет
под ботуша робски на тежък господарски гнет… ...
Обидихме се май един на друг, живот,
изчезна всяко разбирателство при нас,
усещам как ме душиш подло - гаден скот,
а аз дера до кръв и те оставям сляп.
И клетвите един към друг почти горчат, ...
Две очи в небето светло гледат,
проследяват с поглед златните лъчи.
Две очи сълзите си преглъщат
и тъгата им отдалеч личи.
Две очи на усмивка се надяват, ...
1.
Конят се запъваше в преспите и извиваше глава пред виелицата, но не спираше, сякаш усетил, че трябва да помогне на стопанина си. Тежко стъпваше, яко опъваше и бавно напредваше с впряга между огъващите се пред свирепия вятър борове.
До него крачеше човек, също склонил ниско глава, криещ със заскре ...
От Лапландия далечна със голямата шейна Белобрадко стар пристига - да зарадва малките деца. Списъкът с подаръци изготвя Бруно, малкото джудже, а Снежанка му помага играчките да избере. Рудолф - верният приятел, пази пълния чувал и на Дядко Белобрадко казва, ако някъде е закъснял. Тихичко снежец се т ...
Беше събота, момичетата станаха към 11:00. Както винаги, Алекс стана и си направи кафе. Виктория не пиеше кафе, но се присъедини към приятелката си с чаша 3 в 1. Момичетата си говореха, когато изведнъж телефонът на Алекс звънна. На екрана излезе непознат номер, тя бързо отиде в другата стая и вдигна ...
Майка ми много обича да разказва. Една такава сладкодумна, описва всичко с детайлите – като почне от дрехите, та стигне до подробности, свързани с душевните състояния на героите. И току уточнява, че вече няма какво да мечтае за бъдещето, то е ясно. Има само минало и все за него си мисли. И така пред ...
И не защото времето е спряло
да чуе как се рони над комините
и как се сипе по косите бялото
на всеки първи сняг (и на годините),
и не защото пак е сладко виното ...
Много се промени малката Елишка откакто майка й стана медицинска сестра в един дом, в който държавните служители настаняваха сираци, изоставени деца или такива - на родители с отнети права, застрашаващи с поведението си своите рожби. Младата жена ходеше на работа с момиченцето си, защото не желаеше ...
В Генералната квартира на Дядо Коледа тишината достигаше до девета степен по скалата на Рихтер. Старецът, който винаги беше неизчерпаем на енергия и постоянно хвърляше безобидни и постни шеги по Снежанките и гостите си, сега седеше безпомощно на бюрото и гледаше с празен поглед пред себе си. Оставаш ...
Живея, но душата ми е мъртва,
оцелях, но сърцето ме боли.
Без теб да съм изцяло жива не мога
разбираш ли моята болка кажи ?!
И искам да повярвам, че живея, ...
Живях с години все самотна - кукувица.
И питали са ме добре ли съм била.
Ами добре ли е затворената птица
във клетка, при това с пречупени крила?
Живеят всички в този божи свят по двама, ...
Сами сме се родили и сами
посрещат пак Рождението някои.
Но май не сме, не сме били сами,
щом има за кого да се разплачем.
Щом има за кого да се усмихнем. ...
Студен декемврийски ден. Отново заваля сняг. Спусна се гъста пелена пред очите ни. Сред пчелния кошер на зимата вървим с Недко, хванати за ръка. По бледото личице на десетгодишното ми момченце се спускат ситни капчици разтопена вода. Вгледах се в дългите му извити мигли, по които се натрупаха снежни ...