Да усетиш полъх от косите ù,
дори невидима, да я усетиш...
... докосване от чужда длан,
и устни върху устни да прилепиш.
... Да вдишаш хиляди емоции... ...

Направих стъпка - плаха и невинна,
към теб и твоята душа,
ръце протегнах да те стигна,
да взема малко светлина.
Дъждът изсипа се в лицето ми ...

Чико Чиков пенсионер
Вече 3 дни нищо не беше ял. Радиаторите бяха студени като ледени шушулки. Стъклата бяха обледенени още от месец декември, когато настъпиха първите студове. До Нова година все още можеше да се живее. Комшиите от горния етаж не бяха спрели парното, та и до Чико достигаше някоя и д ...

Голготите ми нямат точен брой.
Разпукват се в редица безпощадно.
Не ме попита ни един за кой
ли път съм сам-самичка срещу стадото.
И мога ли отново, пак и пак, ...

Да полетиш...
Събуждам се. Отварям очи – това не е моята стая. Къде съм? Ставам, оглеждам се. Наоколо има само стени. Стени, стени, накъдето и да се обърна – стени. Сиви, скучни, ежедневни, студени... и празни. Болезнено празни. Тръгвам. Накъде – не знам. Търся изход. Искам да изляза. Да видя, да по ...

Все към тебе ме мами и вика,
красива жена милоока.
Тази моя съдба многолика
ми показва пета посока.
И сърцето компасно я слуша. ...

Пътят разделя, пресича се,
пак ще се видим, ще пеем,
човек човека обичал е
и пак с човек ще се смее...
Небето пада, въздига се, ...

Любовта в нас
Но какво е любовта?
Не ли е усмивка приветлива –
лъчезарен поглед мил
или блудна мисъл похотлива ...

Ще дойда аз за сбогом тази вечер -
от миналото призрак в твоя сън.
Не ме оставяй в тая късна есен
на тъмно пред вратата ти. Отвън.
Пусни ме! Тази нощ последно... ...

Спрете торентите, моля!
Докога ще е така?
Всеки да краде на воля,
без да плаща за това!
Време идва за промяна, ...

Моята България
Слънцето се показва над Копрен. Лъчите му проблясват между листата на дърветата и се отразяват в капчиците роса. Недалеч шуми реката, провирайки се между скалите. Земята е влажна. Пътеката се вие към върха все така самотна, а тревата, поникнала по средата ù, вихри своя танц, подгонена ...

Две очи и шепа синева-
повече дори и не желая.
Имам ли ги, мой ще е света,
пътят ми ще догори в безкрая…
А мечтите, ти ми ги дари- ...

Без почивка снегът
ден и нощем валя
и затрупа поля и градини;
после спря. И се взря,
от окото сълза ...

Суетня по цели всевъзможни,
надпревара луда, дълъг път.
Заобиколен от себеподобни,
гледаш да намериш своя кът.
Мечтаеш си и тичаш някъде напред, ...

НАРИСУВАЙ СНЕЖИНКА
Нарисувай снежинка,
нарисувай ми две,
как тихо се смеят
върху детско носле. ...

В тебе искам да се сгуша само.
Искам там на топло да остана,
искам да заспя до твойто рамо.
Искам, но не трябва!
Не, не трябва! ...

ПРЕГЪРНИ МИ ДУШАТА
Прегърни ми душата!
В този миг сякаш
свършва света.
Светлината изпили, ...

От простотия
днес се печели!
Много ум не трябва
да пишеш халтура.
Към нея прибягва ...

Ще се събудя още жива
с полуотворени очи.
Във своята вековна сила,
във своите изгубени мечти.
И сигурно ще бъда още тази, ...

Влакът, който преминаваше пред тях, се движеше с невероятна скорост, толкова бързо, че очертанията му се размазваха. Той пак гледаше някъде в пространството, а в погледа му си личаха хилядите мисли, преминаваха като бързите влакове през ума му.
– За какво си мислиш? – попита тя с някаква странна гор ...

Когато нищо друго не остане.
Когато си отиде любовта.
Не съжалявай, че преживял си драма.
Така навлизаш в лоното на мъдростта.
Изкачваш стъпала едно след друго. ...

Всички се страхуват от нощта, а аз от светлината.
Навярно много хора мислят,
че нищо хубаво не може да се крие в тъмнината,
но там намерих най-красивото в света.
Нощта и само тя ни криеше ...

Какво е слънцето без луната
и светлината без тъмнината?
Какво е вълкът без гората
и радостта без тъгата?
Какво е мирът без войната ...

На Петър Кротнев
1.
В планината ветровете се гонят,
до върха достигат много трудно.
Ние се изкачваме по склона ...

Пак сипе се неонов сняг,
небето озвездява,
политва кон ли огнегрив,
земята с плащ намята.
И сякаш скрива рай и ад, ...

Най-петъчно вали. Отново.
Снежинките са балерини,
а театърът им – мократа земя.
Треперят. Длани-снегорини
ги трият от човешките лица. ...

Ако смятате, че да сте учител е лесно, си представете 10 чифта очички, втренчени жадно във вас, тръпнещи от очакване да им кажете нещо дълбокомислено и мъдро.
“Затворете очи,” казах на курсистите си през тази студена съботна сутрин. Всички го сториха. “Представете си, че сте сами на самотен остров…” ...

Зад завесата на болката иди
във мига, когато е заспала.
Погали я и я целуни,
ако можеш, забрави, че е боляла.
Дрехите ù смело облечи, ...

Идваш от нищото, ставаш известна.
Започваш кариера с нечия чалга песен.
Зарязваш семейство... Леко неуместно.
Кой те излъга, че животът бил лесен?
Поведението ти - липсва всякаква честност. ...

Навярно помниш първата ни среща
и масата във ъгъла за двама.
О, спомен бял, отново ти ме връщаш
към онзи миг, забрава дето няма...
Навярно помниш как по наште длани ...

Размислям се и върху благотворителността. Тя също е проява на милосърдието. Чрез разбиране, планомерност, далновидност, настойчивост и упоритост, можем да се облагородим. За мен сантименталното състрадание и меката разнеженост спъват ролята на доброто и не може да се върви по пътя на общото благопол ...

Поглеждам го и сърцето ми се свива. Спомням си как изглеждаше преди, колко красив беше, а сега се е превърнал в една жалка купчинка. Той не ме вижда, мисля, че не може да разпознае и гласа ми. Не реагира на нищо, освен да отиде да се нахрани и да пие вода. От доста време почти не спи. Последните дни ...

П ОЛ У О Б И К О Л К А
Завист отхапа парче от луната.
Била заплаха, персона нон грата.
Слепите къщи дъха си стаиха.
Сенки намръщени в мрака се свиха. ...

Зимен гост

Излитам на небето, без да знам
дали изобщо има някой горе.
Пътувам към безкрайна синева
и нищо не очаквам. Не говоря.
Мълчи ми се, понеже много дни ...

Един стар стих с нова рисунка.
Поздрав за приятелите от морския бряг!
Б.
Старият
забравен ...

Жената има хиляди лица,
понякога е нежна и добра,
но случва се да е със зла душа,
дори светица може да е тя.
Понякога е нежна и красива, ...

Ще има...
Ще има кал в живота ни,
ще има смрад и пръски.
О, светлината има антипод.
И хората един на друг ...

Дете, вечеряло насилие.
Някому чедо – никому мило.
Дете, облякло тъга, вместо пижама.
Наказана невинност.
Дете – буден страх. ...

Преди седмица с жена ми излязохме от къщи. Рунтавото улично куче ни изпрати до улица ”Нишава”, която беше цялата в бяло. Прекосихме булеварда и навлязохме в Южния парк.
Витоша остана зад гърба ни, огряна от слънцето. Снегът хруптеше под краката ни. Вървяхме и мълчахме. Новите лампи по централната ал ...