Contemporary authors work: literature, music, art etc.
386.1K results
Животът
🇧🇬
Има дни, във които всички стари тревоги
вдигат тежка наздравица редом до нас.
И онази вина, скрита нейде дълбоко,
като тътен камбанен раздира света.
И боли от мечти, подарени нахалос, ...
The Fray - Where The Stroy Ends
Trying not to lose my head but I have never been this scared before
Tell you what I’ll do instead, lay my body down on the floor
To forget what I’ve done, silhouette til the good lord come
All we know is distance ...
Тревогите на Дядо Коледа
Много ми е интересно кой и защо твърди, че да си Дядо Коледа е било лесна работа. Особено работейки в екип с тези елени. А за елфчетата изобщо не ми се иска да си спомням. Снежанка, като кавалер, я изключвам. Старае се девойката. Много е внимателна и трудолюбива. Но нека да ...
Високо, много високо, на края на деветото небе, се намираше Бялото кралство на снежинките. Там живееха в мир и любов малките, пухкави създания. Всички бяха еднакво облечени с прозрачни, бледосинкави пелеринки, а на краката им блестяха атлазени пантофки. По цял ден се въртяха на пръсти с грация и фин ...
Това съм аз, това е, което съм,
давам ти сърцето си, завито в душата на моя сън.
Да докажа всичко време просто не откривам,
ти оставяш ме да тръгна без дори да знам къде отивам.
Не бягай от целувката единствена и вечна, ...
Исках да напиша нещо велико днес, но се отказвам. Днес разбрах за кой ли път, че думата "човечност" не е включена в нашия съвременен живот. Затова на Вас няма да ви преподавам уроци по литература - а ще ви пожелая.
Всъщност Вие ги знаете:
Пазете душите си, такива каквито са.
Сълзите от радост и от м ...
Душата ми, от обич побеляла –
снежинка крехка в мъжката ти длан.
Поискаш ли, за тебе ще е цяла.
Стопи ли се, ще стане океан.
Копнея те, когато си далече, ...
Блясък сив или просто ярка светлина.
Мъгла стои пред моята душа.
Но не може да обърка тя
cветлината на твоята душа.
Скрита така усърдно зад твоите очи. ...
Как искам цяла да се разпилея
по тъмните ъгли на твойте длани,
от нежна смърт дъхът ми да немее,
като звезда да чезна. Ти си науми желание.
Ще се разпадна на смълчани стонове ...
Светлината подскача покрай мен. Завихря се по посока на часовниковата стрелка и изчезва. Аз се сливам с тишината в стаята и очите ми леко се замъгляват. Изпадам в онова приятно чувство на блаженство и за миг забравям, че съм пред пишещата машина. Ръцете ми се отпускат сами и се пренасям в друго едно ...
Да бях с криле! Но, боже мой, не съм.
Не съм орисана за орлов полет.
Не съм наречена да бъда гръм
и дъжд, за който от сърце се молят.
Да бях със плещи като на Атлас - ...
Прошка ти поисках... и в небето
в миг се разпиляха всички бури -
насъбирани с годините в сърцето
като дъжд - от мрачните клисури.
Прошка ти поисках... и в морето ...