Да не заспивам до зори
ми се сполучва все по-често,
полянно да броя звезди
и да си спомням стари песни.
Да слушам как конете хрупат ...

ГЛАС НАРОДЕН – ГЛАС БОЖИ
Потъпкаха гласа народен – гласа божи
самозвани господари и велможи…
Не им се вярва, че не са призвани,
че не са от бога те избрани, ...

Миг с теб и твоята любов.
Целуваш мигновено,
усмихваш се нежно.
Ела при мен за миг,
потърси ме в мечтите си, ...

Защо напусна моя свят така,
защо не каза... СБОГОМ?
Защо остави ме сама,
защо не се пребори със смъртта?
Защо угасна тази светлина... ...

Каменните къщи на Картал махала ù придаваха онова древно очарование, което някак си се губеше сред модерните и реставрираните къщи в останалата част на Папаз дере. Високите и бели постройки стояха от векове като монументи, точно на входа на гората. По тях нямаше нито едно тухличка, нито една керемид ...

Дъждът с аромат на липа отдавна е само мираж;
Сега само слънцето грее жестоко.
Земята е застлана с орехи,
а чукът в дясната ми ръка ги превръща във вселени.
Безброй много миниатюрни светове, ...

Обичай ме , макар да страдаш.
Макар сърцето ти от болка да кърви.
Макар да знаеш, че мечтите ти ще рухнат.
Обичай ме, не ще да съжалиш!
Обичай ме, дори да те погубя! ...

остават ръцете
и тялото ти
устните
и леката музика която се чува от стария грамофон
няк'во парче на леонард коен ...

Спокоен спи в моята прегръдка.
Спокойно, аз над теб ще бдя.
Недей се тревожи за нищо.
За нищо, що си преживял.
Аз нека бъда твоята утеха, ...

Любов, секс и болка... в дъжда...
Дъждът скрива болката.
Любовта си отива,
наметнала шал от капки.
Сексът е край на болката ...

Къде си в тази стихнала безоблачност?
Намери вятър, за да долетиш
и в шепите си синева ми носиш...
Нима решил си да ме задържиш?
Но вече някак си не ми подхожда... ...

На моята уста усмивка ти си,
на устните ми всеки ден трептиш.
Ти светъл лъч си в моя мрачен ден,
самотен досега, несретен и студен.
Ти щастие си, глътка радост моя, ...

(из цикъла „Вицове в рими”)
Две миски за изкуство разговарят.
„О, муцка, снощи с Жоро бях на кино.
Страхотен филм... да знаеш само царят
как бе облечен... стайлинг Валентино... ...

... всеки път, когато сгреша с нещо пред теб, не мога да заспя... прости ми - не съм перфектна, но те обичам до болка!
Прости ми, че до лудост те вбесявам,
прости – до болка те ревнувам аз
и че да бъда търпелива не успявам
и не премълчавам в мене този глас. ...

Преди много много години един ловец бил в гората на лов. Видял много красив елен и го убил. Това щял за бъде един от най-хубавите трофеи, които някой някога е виждал. Но той не знаел, че този елен е покровителстван от една самодива. Самодивата, която се казвала Калина, не би простила такъв грях на к ...

Напразно хвърли
Мрежата рибарска
Тайнството да уловиш
Водата на прилива ми виж
Отлива ми опознай ...

Ще ми се да беше тук,
за да видиш как се дипломирам.
И без букет да бе дошъл
- няма значение, аз цветя не искам.
Да те бях срещнала през делника случайно ...

‎... и влюбен съм в на вятъра платната,
в аромата на света,
в потъващия залез
и в падането на нощта.
И влюбен съм в остриета вечни, ...

Нуждата от любов е нашата вярна спътница по пътя на живота. Каквото и да казваме, не можем да живеем без това чувство. Любовта присъства във всяко наше желание. С любов ни сътворяват, с любов ни отглеждат и с любов ни изпращат и помнят след това. Любовта е насочена от другите към нас и от нас към тя ...

Стоя на терасата, взирам се в нищото.
Поглеждам към залеза с мисъл една.
Дали ще намеря пътя към себе си?
Да прогоня тази самота.
Отчаяно търся най-доброто решение, ...

Очите ти са нежно докосване,
а устните- звездна целувка!
Лицето ти усмивка е слънчева,
ръцете ти - светещи ласки!
Косите ти - бриз морски полъхнал, ...

Кой раздава ролите в пиесата,
за кого се вдига завесата,
кой подсказва думите на актьорите
и обрича на забрава дубльорите?
Комедия или трагедия? ...

Във вторник,
в един от онези вторници
в началото на някоя година,
когато ти вече почваш да схващаш, че не си добър по равносмятане,
а аз се чудя няма ли някаква ваканция ...

Звучат в главата ми думите:
„Това е краят, скъпа, приеми го.”
Във времето бавно, мъчително
дните в тъмнина умираха безславно,
а нощите беззвездни изгаряха безпомощно. ...

Вали... Вали.Каква кошмарна нощ.
В душата ми е страшен безпорядък.
Къде си ти - добър и малко лош?
Измислих те. А истински ми трябваш.
Навярно ще те срещна някой ден. ...

Да те намеря цял живот отдадох,
като наивниците, търсещи Граала.
За тебе аз душата си продадох
и тръгнах по легенда остаряла.
Вървях пътеки прашни и зловещи, ...

Между земя и небе,
съществуваме само аз и ти.
Аз те обичам,
ти ме желаеш,
нашата любов е такава. ...

Приятелството свято е,
не забравяй ти!
То трябва да се пази
като собствените ни души!
Приятелю, незабравим, ...

… ако лесното е объркващо, а трудното недостижимо…
Вечността е нирвана…
Увисна смисълът. Неизживян…
И няма нищичко по-лесно
от черепа ми някой мъж пиян, ...

голо дърво
усукани жълти бедра –
луната преде

Не ми отива да бъда спокойна,
и да се оставя да ме водят нечии ръце.
Аз съм такава- дива, бойна,
не се оставям някой да ме поведе.
Не ми отива да бъда смирена, ...

От гроба този глас отново ме зове,
на криле го носят студени ветрове.
Той няма да се върне - вече е умрял,
макар, изглежда, още да не е разбрал.
За него вече плаках, плача и сега, ...

Защо ми обеща свят, който изобщо не съществува?
Защо ми обеща любов, която сам не можеш да дадеш?
Защо ме накара да повярвам в една мечта, след като тя не може да стане реалност?
Защо протягаш ръце да ме прегърнеш, след като тя ти навява само студ?
Защо ми казваш да не плача, а в същото време ме нар ...

Уморих се да бъда аз човек,
разцепващ въздухът на две,
уморих се, век след век,
кръвта във вените ми да тече.
За света съм най-опасен, ...

Това е едно есе, което написах за курса по руска литература на 20-ти век, което моята преподавателка загуби и така и не беше оценено. Това е есе за романа "Те се сражаваха за родината" на Шолохов. Надявам се на някой да му хареса или поне да изрази мнение...
Did you see the frightened ones?
Did you ...