Чак сега разбирам, че във тишината
или пък във тряскането на вратата,
се крие нещо друго, нещо истинско,
дори понякога да изглежда детинско.
Винаги съм искал вратата да тресна, ...

Като прозрачни капчици тъга
дъждът се стича по стъклото...
Натюрморт мокър,
в самотни багри
рисуват облаците ...

Не! Няма нищо невъзможно! Абсолютно нищо, ако го почувстваш дълбоко, от дебрите на душата си и пречупиш невъзможните мечти през призмата на въображението си! Изопачи нещата и ги почувствай! Искаш да летиш! Тогава лети! Скочи от най-високото място и усети тръпката. Усети енергията, силата и свободата ...

РАЗМИСЛИ ЗА ЩАСТИЕТО
Какво е щастието?
Казват,
че е птиче кацнало на рамото ти,
четирилистна детелина, ...

Реших го! Тази вечер ще пиша.
С мастило сега ще заплача.
Ще излея своите сини сълзи
върху листите празни и бели.
Там във рими ще опиша онази тъга, ...

Онзи свят, който е тук.
(вдъхновено и посветено на Макс Коен)
за ада говореха
било неуютно
горещо и някак дори задушно ...

АНТИПОДИ И ПОМИЯРИ
Росица Кирилова от екрана праща зов:
"За ЖИВОТНИТЕ с любов!
А друг слава трупа
със словесната проказа: ...

Успяхме успешно да развратим и Европарламента
Явно бацилът на българския нихилизъм успешно е проникнал и в Европарламента, и в главите на някои евродепутати.
Вече има втора негова резолюция в подкрепа на присъединяването на България към Шенгенската зона, а ние стоим в предверието ù.
Дали пък и място ...

----------
Само нощем ще търся небето ти тайнствено,
без да мисля за утре! Ще бъда в мига!
Ще премина на пръсти неземното странстване
на влюбено случване под лунна дъга! ...

Уморени лица
морско селце
стар самотен бряг
непулсиращо сърце
И кеят днес е пуст ...

ГЕРОЯТ НА НОВИЯ ВЕК
Изпускам го този век. Не мога. Не мога да го опиша. Не мога. Хората са отприщени, свободни, бляскави. Скоростта е бясна, хрумванията - невероятни. Възхищението ми е огромно. Като че ли някой за една нощ смени земята, хората, колите, животните дори. Полудяхме за секунди, пощуряхме ...

Едни очи ме карат да изгарям,
едни очи ме карат да не спя.
В едни очи като в море потъвам,
във тях се давя и без глас крещя.
Ръка към теб сега протягам ...

Земя и астрал
Умира всеки ден
по една частица от мен.
Няма връщане назад!
Напред, но къде!? ...

ЛУННА НОЩ КРАЙ МОРЕТО
Слънцето уморено заспива
в пазвата ласкава на морето.
Със завивка алена се завива
и здрач морав забулва небето. ...

Шишко - плюшено чудо,
за мен си ти вълшебен сън.
Пак сипва се зората вън,
а аз не искам да се будя.
Скиташ се по уличките тесни, ...

ЛЮБОВТА
На Е.
Любовта се доказва с години
и когато във страст не гори!
Без да търси заслуги, причини, ...

Тъмно е, дъжд вали,
а едно момче звездите брои,
сълзи по лицето му се стичат,
а сенките от ъгъла надничат.
Защо ли плаче туй момче? ...

Тя никога нямаше да му каже, че го обича,
”вече”,
а после „още”,
и „до края”...
въпреки че думите напираха (тя беше вече голямо момиче) ...

Откакто аз се помня,
години дълги вече
играем със живота, на
"Не се сърди, човече!"
Щом малко понапредна, ...

Ох, сине!...
на сина ми Росен
–Ох, Боже!Къде ли е тази нощ мойто момче?
Сам никога нощем преди той навън не е късно бил!
–Така ще си хиляди нощи сама занапред! ...

Безшумно ронят се листата
в прозрачна есенна роса,
застилат улицата стара -
безброй слънчеви гнезда.
Небето в тях се отразява, ...

Всичко, което искам, е да те обичам...
Да се събудя до теб и oчите ми първо теб да видят.
Всичко, което искам, е да споделя всичко с теб...
Да споделям с теб всеки изгрев и всеки залез.
Всичко, което искам, е да ти дам любовта си... ...

Затварям аз очи и картините нареждам,
те към тебе ме отнасят, в свят
колкото реален, толкова далечен от реалността.
Спомените са крепежът -конците,
задържащи мислите за теб. ...

От извора на моите чувства си вземи,
пламъчето неизгарящо там постави,
на олтара до когото ще сме аз и ти,
с една мечта, изречена на глас дори.
С роза в ръка ще кажа думи две, ...

Добре е, че си вярвате изцяло -
нали сте умни – каза ви го мама.
Оглеждате се в криво огледало -
живеете в илюзия голяма.
Но кой съм аз да поучавам ...

Хей, любов,
пак си сменила очите си.
Виждам черни са, а черно ли виждаш?
На живота са розови мислите,
а косите му златни, разнищени. ...

Понякога съм песен не изпята,
заклещена във гърлото въздишка.
Понякога съм мъка не излята,
раздърпан край на изгоряла нишка.
Понякога съм огън не горящ, ...

ДА СТОПЛИШ МОЯ ДЕН
По цели нощи плаче,
ридае моето сърце,
душата ми се лута в мрака,
без да знае накъде. ...

Скоро не му бе давала храна. То бе изгризало отдавна сухата коричка, която Тя му бе подхвърлила от съжаление и сега гладуваше. Стаята, където го държeше, беше мръсна. От малкото прозорче се процеждаше струя светлина и глупави прашинки танцуваха, уловени от нея, в хаотично движеща се нишка луди части ...

Когато страстите
стихнат
и животът
в нашите погледи
спре да блести, ...

По дяволите, не искам да дишам свободно!
Мислиш ли, че прекаляваме
и трябва да се укротяваме,
когато всичко в мене "Давай" казва,
а мълчанието жестоко ме наказва? ...

Дъждът се скри в залеза си.
И заваля толкова много слънце!
Лъчите му изкъпаха изпръхналия епидермис на прозорците.
И ги изпотиха.
Изпотиха ги от страст, удоволствие и внезапно случване. ...

Какво ти е, мило,
ревност ли те изяжда отвътре,
егото ли ти нараних,
нима те заболя -
раздираща рана от дума, ...

Сол
... ако и солта обезсолее...
С есенни рими, изпечени в сол,
узрява стихът ми – объркан и гол.
В равни затишия, лепкав въпрос ...

С молба
Утринна свежест, бледи мъгли,
лекият бриз си играе с косите.
Златната Есен събира Мечти
за вечен спомен в торбите. ...

5.
Залезът тъжно с нас се разделя.
Животът с жива болка ни изгаря.
Отронена, душата се изгубва.
Времето в мъгла ни облича.