завинаги
далече далече
през много земи и морета
които преплавах
там на един бряг аз те оставих ...

ПЪРЗАЛКА ПО ЦВЕТНАТА ДЪГА
Нещо пак обзе ме луда, неистова тъга -
уж с Бога наш ще правим ново шоу,
а се изпързаляхме по цветната дъга
и летим сега стремглаво все надолу… ...

Обичам нощите, когато
луната през прозореца наднича,
изпепелена от любов - душата
отново в нея да се врича.
Обичам сутрин очите да отворя, ...

Има хубави поети
О, има хубави поети.
Но аз дори не съм ги чел,
обзет от чувствата проклети,
на мъничък, но див петел!... ...

Избори:
Вдигни глава, народе,
гласът ти нека загърми!
(Върнеш ли се в обора,
разкъсай черната овца!) ...

Знам, че очите ми са тъжни,
там сякаш времето е спряло...
Вселенската тъга са приютили,
като бездънно огледало...
Мечтая тайно за деня, ...

Аз съм само роза в снега.
Ти случайно веднъж ме забрави.
И безжизнен, дъхът ми сега
ще напомня какво ми направи.
Аз те чаках, наивно червена, ...

Добро и лошо имах, и лъжа,
но истината гледах във очите.
Разбира се, че няма да тъжа,
на слънцето щом милват ме лъчите.
Кипи в гърдите. Буря е сега. ...

Понякога ми липсват много дните,
понякога дори ми се доплаква...
Когато бях със теб, от щастие политах
и нито за момент не се оплаках...
Приемах те, попивах всичко в теб - ...

Мъглата бързо пада,
ще ни покрие в сиво тази нощ,
града обгръща без пощада,
кара го да бъде лош.
Притаен във всяка сянка, ...

МЕЧТАТА НА БЕДНЯКА
Не съм дошъл да се сбогуваме.
Снемете маските.
Излишни са думите.
От ясно по-ясно е. ...

От онази нощ изминаха много години. Нейните последни думи останаха завинаги в паметта му. Сутринта, обличайки се бавно, Тя му каза:
- Вече знаеш коя съм. Не мисли за мен, радвай се на всеки миг от живота. Когато ми потрябваш, аз сама ще те намеря. Зная, че тази среща не те плаши, защото си странник. ...

ПАРАЛЕЛНИ ВСЕЛЕНИ - част 1, том 1
Том 1 - Десетте измерения
Глава II
Контакт
Необятните снежни полета създаваха усещане за самота и отчужденост. Студеният сибирски вятър демонстрираше своето господство над света, а планината Алтай бе неговата непристъпна крепост, която всяваше страхопочитание през т ...

Предназначението на мъжа и на жената
Мъжът и жената имат, както е известно, различия, противоположност и допълнителност тотално във всичко. Това са два погледа от различни гледни точки. Тук ще се опитам да отговоря на въпроса какво е ОСНОВНОТО им различие, особените им предимства и незаменимост – на ...

Една лоза сънуваше в карминено.
Обичаха я чаши и бокали.
Разливаше деня си – младо вино,
по-алено от морските корали.
Една лоза танцуваше по съмнало ...

Не мечтая да бъда трева,
че тревата без време изгаря.
Нека бъда онази жена,
дето сякаш нарочно забравяш,
но решиш ли, че много боли, ...

„... Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани...” -
ядно се провикна Ботев -
преди век и нещо.
Чак след сто ...

С този дъжд се изляха сълзите на дяволи триста,
триста оловни сълзи за триста ангелски чифта криле.
Вятърът бие шамари от студ. Точно такъв го поисках.
Небето е айсберг – с черни помисли, с черно сърце.
Триста думи мълчани се удавиха в ореола на капките. ...

Денят, до вчера топъл,
сърдито се навъсва.
Непреходно, без вопъл,
виж! – сняг навън забръска.
И няма златна есен ...

Ти си лято, слънчев лъч и безвремие.
Ти си дъх, допир, аромат от парфюм.
Ти си смях, ти си шарено ежедневие.
Ти си прекрасен (но и леко дразнещ) шум.
Ти си звукът от кънтящо стъкло. ...

Пожелай си цялата Вселена,
поискай звездите да блестят само за теб,
поръчай на Водата да ти довлече копнеж,
от огъня си вземи изпепеляващи мигове,
погледни Луната, за да видиш тишината, ...

Отдавна нямам желание за нищо. Нито за обич, нито за топлина, нито да вървя, ала го правя рутинно. Ей така, защото съм свикнала. Защото привикнах да живея с болката в гърдите си и да не правя нищо, за да я няма. Защото отдавна вървя по пътя, по който ме води сърцето, а той е безумно грешен, безумно ...

Къде да отида?
… толкова е пусто вън…
Някога не мислих времето,
а то живееше с мен!
Чувствам, че не чувствам нищо ...

... И чувствата ни стават все по-зимни...
Оголени от падащи листа.
В износен съд до гаснещи камини
линеят късни есенни цветя.
Мечтите ни са бледи, прозаични. ...

За моята Муза
Напрягам се, насочвам сили,
опитвам стихове да пиша,
а Музата ми пак се хили
и сочи ме, стаена в ниша. ...

Ракия във мечтите
Душата ми - разпътен лабиринт,
със чувствата на жмичка си играе
и щом докосне миг – из тебе скрит,
в бездъхните ти смехове сияе... ...