Ах, есенни утрини чудни!
Не трепва ни лист, нито цвят...
Подобно сълзи изумрудени
сребристите капки блестят!
Из въздуха леко се носи, ...

обичай ме със сълзите
и когато се смея
с диханието ме обичай
с нежност лежерна
ти си сън ...

Едва ли в принц ще се превърна
в омаята на сън дълбок.
От устните ти нецелунат,
отдавна знам, че съм жабок.
И крякам жабешки във строфи, ...

Бъди до мен, когато плача!
Изтрий сълзите ми с целувки.
За да усетя, че още съм желана,
да ме стоплиш с милувки.
Бъди до мен, ...

Спорове
На сцената малка нараства волтажа.
Чернеят от злобата гневни очи...
За спорове жалки аз ще ви разкажа...
Най-често защото за тях си мълчим… ...

Ветрецът на пориви леки
вършее из клони игриво.
Дърветата, чак до Алеко,
обагри ги есен красиво.
Окапваха листите тихо, ...

ПОВТОРНА СРЕЩА
На моята приятелка
Елена Нинова (enena)
и нейното прекрасно семейство
Отново те виждам. И все си си същата: ...

"И много красивото написано ще има кой да отрече. Но ти пиши, каквото и да става." ivanna4ev
И много да изпишеш - няма смисъл.
Човек се е научил да забравя,
каквото го е спряло върху листа.
Но ти пиши. Каквото и да става. ...

С ОБИЧ ЗА ОБИЧ
Има на света сърце,
което да обича,
сърце, което да прощава,
сърце, събрало мъката ...

Слова
Защо не мога да заспя?
Душата ми е пълна със слова.
Полудявам или не!?
Искам да разбера! ...

Дървото на живота нарисувах
в светлозелено като поникнала трева,
с листа от лица на хора
и усетих кислорода в гърлото си.

Дъждовна песен
Последни светлини. И гасне тротоарът.
Отнякъде дочува се джазова мелодия.
Затварят кафенетата. И вятърът повява.
Небето посивява, започва да вали. ...

Душата ми е овдовяла...
Крещи в агония предсмъртна
без глас, раздирана отвътре,
уверено към дъното потъва...
Душата ми е овдовяла... ...

Рисува фигури камшикът на умората
по дългата страна на хоризонта.
И се скъсява времето за ползване
във форма на въпроси и на отговори...
В изгубения смисъл на доверието, ...

Хвалят парите,
обичат лесния път,
радват ги лъжите,
алчността зоват.

ти носиш най красивата душа
която зная
ти имаш най красивите очи
защото огледало на душата ти са
особенно когато плачеш ...

Чаровно е да бъркаш правилата,
а те са винаги от нас написани.
Въпросите са бреме във душата,
а отговорите им все са слисани.
Ако сме жадни - още си наливаме ...

Трябва ли да се променяш,
защото те отхвърлят такъв, какъвто си!?
С нищо не вредиш, разбираш, приемаш,
но само кално лицемерие посреща и изпраща твоето лице.
Искат да те смачкат - външността е само повод, ...

В една гора, някъде далече,
фея живееше една, отдавна беше.
До малко езеро вечер тя стоеше,
чуеше ли шум, с тревата се сливаше.
Красива беше, поне всеки, който я е виждал, така твърди - ...

Някой още иска да ме зърне
някъде из южните полета.
С мене лудостта си да прегърне,
да сънува есенни морета.
Някой още иска да ме има ...

Мило мече, когато те няма и си далече, и слънцето не свети вече! Денят стана студен и времето отлетя от мен. Искам облаците, дъждът и зората с мен да влезат в тишината. Там ще те търся, без да бързам. Всички пеперуди ще завържа там, където вечността не съществува. Само вятърът ще ме чува. Накрая по ...

Пламък
Пламъкът е оръжието на всяка свещ.
Притежава нежна, желана светлина.
Но може да бъде и зловещ.
Пламъкът размътва цветовете, ...

Обичай ме и аз ще те обичам -
незнайно, тихо, просто от сърце.
Не знаеш нищичко за мене
а и аз за теб не зная,
но все сънувам твоето усмихнато лице. ...

НЕРОДЕНА ЛЮБОВ
Една лъжа донесе край и отчаяние.
Въпрос след въпроса извика мълчание.
Ръцете ни – прекършени крила на птица.
Очите бягат хаотично и търсят малък пристан. ...

ДВУБОЙ
След пъвия фал напусна играта.
А в игрите фалове винаги има.
Уговорката беше да бъде двубой.
А се оказа, че срещу мене сте трима. ...

Трябваше да ходя на пазар, няма как - защото човек и добре да живее, трябва да се храни. Облякох се, отключих вратата (живея на последния етаж, но не под звездите) и гледам - съседът пуши на етажната площадка, явно жена му пак е вкъщи и не му е дала (да пуши вътре, де…). „Здрасти, комшо!”- вика ми. ...

Кукла без крака.
В кадър: хвърчила летят
над Хирошима.
***
Сънят започва ...

Откакто се помня, всяка нощ татко
след залез по двора се скита замаян.
Посмее се дълго, поплаче за кратко,
но вечно умислен говори за мама.
Подиша от въздуха тежък, въздъхне, ...

Потоп 2005 г.
Няма човешка грешка...
(басня)
Докато зимата навън бушуваше,
поспа добре мечока. ...

ДЖАМИЯТА
Било отдавна. Пловдив е носил турското име Филибе. Османците вече властвали над красивия град. В обществените сгради се настанили победителите. Християнското общество в града се управлявало от старейшина и той отговарял пред турската власт за раята.
Не избегнала тежката участ и катедралната ...

Докато мога
Ако знаеш колко ми е тъжно,
че все аз не мога да имам това,
което искам и сърцето ми е длъжно
да плаче всеки път така... ...

И на гроба ти ще дойда
с четен брой розови цветя
и препълнена от болка,
че ти си в плоча и земя.
На гърдите тях ще сложа. ...