Розата е щастливка -
разтваря цвят,
за да усети целувките
на всеки слънчев лъч,
повдига листа, ...

Непозната Любов
Седеше замислено в парка. Опитваше да намери магията на природата, сред която сега се криеше, или пък се преоткриваше... Много пъти ù бяха казвали, че тя лекува, затова реши да опита. Не че досега не беше излизала да се поразходи, с приятели най-често, или да ги наречем добри познати ...

С камбанен зов на древни катедрали
Кажи, коя си ти? Защо ми си?
Не искам вече в мене да живееш!
Любов родена от компромиси…
с какво сърцето ми ще сгрееш? ...

При теб ще дойда, когато отиде си лятото,
тогава, когато дните станат по-къси,
когато стопаните са прибрали посятото
и небето по-често се въси!
При теб ще дойда, когато дърветата ...

Нашият Юли...
Когато видиш жълти, зрели дюли,
когато някога се влюбиш пак,
ще си спомняш ли за този Юли,
който си тръгва днес с вечерния влак?! ...

Поредният „поетичен” боклук можеше да се роди сега в претъпканото ми с празнота съзнание. Окъсан лист стои от дясната ми страна. До него жълта химикалка, която дори не е моя. Бях я взела от колега в някой от онези дни, когато дори автопилотът на обичайните ми сутрешни дейности няма енергия да се зад ...

Косите рижи на лятото разстилат се в сенки край пътя
и шушнат нозете му сламени в кукурузени стройни стебла.
Жената на Юли премята вързоп от папурени пръти,
обрамчен с престилка от макове, привързан от житния шал.
В очите ù две детелини и смях от пърпорещи птици ...

Очаквах те с голямо нетърпение и плаках с теб, когато се роди!
Щом взех те в ръцете си, аз пожелах си съдбата здраве и късмет да ти дари!
Израсна в дом, в който имаше от всичко... Усети радостта, болката и нищетата.
Опита си от всичко, поднесено ти от съдбата. Все исках аз да вкуся от твоята горчилк ...

Не беше ли това мечтата ни!
Тръгни си, щом така желаеш,
върви при морето,
гледай залеза и тръгни по мокрия пясък,
аз ще мисля за теб и духовно ще бъдем заедно, ...

Не вярвай
в чудеса.
Ти може би не знаеш,
но те са чудеса за тебе само.
Защото вчера друг някой ...

Сладко е да си щастлив
и кисело е да си малък.
Сладко е да си игрив,
горчилката е да си жалък.
Черен вълк във теб живее, ...

Пропил се бе съвсем!... Не беше лош,
а бе добряк, приятен и забавен...
но днес на масата седи не той – сархош,
от близки и приятели забравен!
След пет по сто, усетил се пиян, ...

Дали ме искаш още
тъй силно, както преди.
И сънуваш ли ме нощем
като принцеса на твоите мечти.
Дали още дъхът ти спира, ...

Като в сън пробягвам разстояния,
тичам из лавандулови полета
от несбъднати,
още несънувани мечти,
струните на залеза ...

Не напразно Соломон поръчва: "Ако врагът ти е гладен, нахрани го с хляб. Ако е жаден, напой го с вода."
Навън слънцето разпръсква лъчи и огрява стаята ми с омайна светлина. Появява се лилава мъглица и ме пренася в царството на нещата. Там е красиво. Огромна зала с млечна светлина. Появява се дъгата. ...

Стар трафопост. Отвътре долита пиянски смях, от време на време някой се появява на вратата и се изпикава пред възмутените погледи на майките от детската площадка. Бащите един по един отиват да се разправят, но не се връщат. От време на време някой от тях се появява, за да се изпикае, без да реагира ...

Какъв бе този сън,
обгърнал ме със забрава.
Коя съм? И какво се случи?
Какъв е този свят?
Как всичко спря ...

Игра на сенки.
Бяло и черно. Полутонове.
Думи, които раняват.
Размити желания.
Неказани тайни. ...

Мисли за мен като за вятър,
не се опитвай порива да спреш,
днес върлувам във душата ти
и разпалвам в теб копнеж.
Не се вини, че нямаш сили ...

ИЗГУБЕНИ ВЪВ ВРЕМЕТО
Народе овчедушен мой!
Подкаран към Европата,
съдират ти гъза от бой...

От днес без любовта ти ще живея.
Ще мога... Обещавам си това!
Омръзна ми фалшивата идея,
че по-добре е да не съм сама.
От днес ще онемее телефонът. ...

Лятна магия
От теб, море,
ще гребна шепа пяна.
Глас на гларус.
Сноп лъчи ...

Сянката на Невидимия
на дъщеря ми Алис...
да помни уюта на сянката...
Навлякъл прозрачните дрехи на Самотата, той не дразнеше с невидимото си присъствие околния свят. Животът му - безинтересен филм, лишен от субтитри, на който така и не разбра смисъла, кротко го доглеждаше отегчен, в очакване на кра ...

Поредната рисунка.
За съжаление, не можах да открия името на художника...
Б.
Тръгва си…
И е по-божествена ...

И МОЙТА ЕСЕН Е ДОШЛА
От Есента край мен е притъмняло...
Но все пак тука има Светлина!
И времето край мен е сякаш спряло...
О, Есента при мене е дошла?! ...

Знам, че ски се карат
зиме в планината,
сняг като натрупа.
Но сега е лято
и сме на морето! ...

Ръбът на скалата...
Краката ми се подкосяваха, а изпотените ми ръце търсеха опора в случай засилването на вятъра. Казват, че животът бил ценен. Защо ли? Когато имаш всичко и нямаш стимул за нищо, не се ли обезценява? Моят поне беше жалък. Исках да свърши. Години, дни и мигове се нижеха във цяла вечн ...

Тъгуваме двете с теб, самота,
от ранна сутрин - до късна вечер.
Жадуван си, пристан мой, ела,
надеждата дано да срещнем!
Разпридай гостенка - тъга, ...

Веригите свиреха.
Буталата тракаха безшумно.
Тишината на безумието
ме обземаше спокойно...
а стоманените ъгли на студено-сивите машини ...

Луната
........................
теб пита ли те
Бог
с какво ...

Тръгнах да търся вятъра.
Тръгнах да търся теб.
Огнени струни някъде.
Птица на дълъг път.
Остани при мен! ...

ИЗПЪЛНЕН С ЧУДЕСИИ, ДЕН
За делничните ни проблеми
и празници общоприети,
написани са ред поеми
от много нашенски поети. ...

Хубав дъжд валеше из селото. Сушата, която мореше околността от няколко месеца, най-накрая си отиваше. Земята попиваше жадно водата на сякаш продънилото се небе. И бе предоволна. Хаджи Исмаил не бе успял да се прибере, когато заваля и сега стоеше под шопрона на двора и слушаше шумоленето на капките ...

Харесваш ми така - притихнал.
От хорските очи си се скрил,
на два метра под земята изгнил.
Също като приживе - прогнил.
Харесваш ми така - тих, ...

в този късен, тъй самотен час,
страх ме е, че няма да се върнеш
и в стаята си тишината ще прегърна аз.
Очакването ми ще се превърне във безвремие,
погледът ми, спрял на твоята усмивка, ще ме лъже , ...

Тя излезе навън и погледна небето. Мислите ù плуваха като лодка в морето всред тъмните сенки на нощта и изчезваха бавно като умираща звезда, там някъде дълбоко в нейната душа. Очите ù, избистрени от поредната доза сълзи, бродиха безцелно из мрачните долини, търсейки нещо истинско, на което да се дов ...

СЪТВОРЕНИЕ
Господ сътвори водите и реките,
а хората изобретиха оръжието и войните…
Господ сътвори хората, народа,
а хората изобретиха гилотината и ешафода… ...