А как отчаяно се свива малкото сърце,
душата детска как тъжи.
И ритъм как забързва, когато види те за миг поне.
Тупти немирно, блъска се в моите гърди.
Покой отдавна не знае, ...

Със самочувствието ми отново подновихме старата ни като света вражда. Седяхме на една разнебитена пейка в парка и си крещяхме, обезумели от гняв един към друг, докато хората, минаващи покрай нас, се правеха, че нито ни виждат, нито ни чуват.
Палех цигара от цигара в опит да се укротя, но проклетото ...

Безброй светлини запалват небето –
звезди като захар кристална искрят.
Отразяват във синьо тихо морето,
там, дето слънцето прави си път.
То отдавна го няма, в съня си потъна, ...

В чашката кафе,
умората ме покорява -
ядът ми отминава,
но огорчението в душата
ми се утаява. ...

Голи и беззащитни
са мечтите ми.
И още са
като внезапен и непозволен
листопад през юни. ...

Разцъфнала пъпката -
в роза се превръща.
Обагрена в цвят
разцъфва от допира на устните.
Дъхът я съживява. ...

Отново за Мария. Ала другата.
Онази, ежедневната - във кухнята,
която денем си говори като лудите
с фантома на надеждите си рухнали.
И не е майка на Исус от плевнята - ...

СНИМКА
Отива ти да си на фона на морето
и облаците слънцето
като завеса тънка да прикриват
от обагрения в синьо хоризонт ...

и тогава разбрах
че да вляза в твоя дом
и там да остана
твърде многото клони ми пречат
невидими рани ...

Цецо: "Опит за корупция голяма."
Росенчо пък вика: "Няма."
Бате Бойко пак си трае,
и, без да знае,
с огъня си играе.

Някъде край Одрин
летяха куршуми без брой,
войници стояха безмълвни,
готови за решителен бой!
Нямаха изход, нито надежда, ...

В спомена ти някак съм различна.
Луда и красива като лято.
Малко тъжна, много романтична,
гръм в небето, ласка сред тревата.
И те будя в нощите ти глухи... ...

Облаците - гроздови салкъми,
а лъчите - дар богат.
Плахо шепне тайни златоструйни
септемврийски листопад...
Още радват щурчовите песни, ...

АМФИБИЯ
В самия пик на суматохата
от делничното суетене
една пукнатина
без грохот, ...

Нощта загадъчно омайна
пелерина кадифена спусна
над две самотни
премръзнали души,
сгушили се нежно ...

Можех да излъжа, че съм само сън,
можех да избягам във тъмата.
Нямаше да скитам там, навън,
нямаше да плача сред лозята.
Можех да съм силна, ...

Не исках много - само малко нежност.
Даде ми я и щастлива бях за миг.
Не каза думите, от мен желани,
но краткотрайно щастие ми подари.
След срещите ни ме болеше, ...

*
Сред сухи треви
свири есенен вятър
нечувани мелодии.

Сърце
Сърцето си да спра не мога,
то ударите отредени отброява,
в радост и нечакана тревога
изгаря бавно в чувствена жарава. ...

Много уж не ми се ще,
но така те чакам аз –
пак, звънче, в училище
да ме викнеш с ясен глас.
Ех, ваканция, игри, ...

Под целувката на солено море...
Беше лято, сред дъхави залези
свиваха дом полудели вълни,
глухите стъпки по мокрите пясъци
градяха пенливи следи... ...

Заробен в смъртно тяло,
проклинам вси небесни сили.
Не искам лицемерна жалост,
ни божествена закрила.
Скверно ще пируват боговете ...

Бях малка мравчица, до тебе допълзяла,
събирах дом, за нас, уют...
да споделя това, което бях мечтала -
сърцето твое да е мой приют.
Бях малкото щурче във двора китен ...

Сещаш ли се за онзи специфичен аромат на студ и запалени печки? Шаловете са метнати през врата, чашите с чай димят, а дъхът на хората рисува фигури. Влюбените са притиснати един до друг по-силно, бездомните са се свили в ъглите, кучетата се боричкат, а децата се хвърлят в купчините шарени листа. Зем ...

Не бе до мен, когато имах нужда!
Не бе до мен, когато бях сама!
Не бе до мен, когато в мрака тънех!
Не бе до мен в онази зла тъма!
Болеше ме, боли ме и сега. ...

Мъката на монаха – вътрешен глас мръсник...
Лош ден за яйцето – удари на камък.
Детето направо беше „одрало кожата” на майка си. От задника...
Единственото, което глупакът никога не отрича, е своята гениалност.
Наглост: да кажеш на оня, който чака на бесилото, че му е широко около врата... ...

Ужасно странно е, но при мен спиралата на възрастта е изкривена безвъзвратно. Какво означава това ли? Ами просто, че с годините се променям неадекватно, нелогично. Понякога се чудя дали това е така и с останалите или все пак има щастливци, които пораствайки, не губят толкова много... Бих могла да из ...

Не мога да спя и се опитвам да избягам.
Мисля си за теб, а умът ми говори, говори.
Искам да не мисля, искам да не предполагам
за това, което ще ме бутне и ще ме пребори.
Не мога да заспя, затова излизам и ходя. ...

Първият учебен ден
Първият учебен ден
е минал спомен за мен,
който предизвиква радост
и нотки на умиление, ...

Човек не е никога тъй щастлив нито тъй нещастен, както си въобразява
Може би един от най-забележителните човешки пороци, както и неговите прояви, е способността му да рисува една картина така, че когато я погледне, единствен той да вижда отражението на слънцето във водата като златна корона и изгнил ...

Камбаните
Камбаните за тебе бият, мила.
Отиваш си, покрита с бял покров,
към дъното на тъмния и мрачен ров,
където Смъртта те е родила. ...

О, времена! Няма ги великите философи! Нищо не се връща назад. Цели епохи минаха от тогава. А днес хората се научиха да мислят на готово. Тръгват след някого и не мислят дали трябва да вървят след него. Дали той ще ги поведе по най- верния път. Нали делата говорят за даден човек? А кой да ти мисли з ...

Не стой на прага. Трябва да си тръгваш.
Не беше безобразна суета.
Ти просто нямаш сили да замръкнеш
след допира на нечия ръка.
Не чакай пак напразно да те викам. ...

Виждаш ли
в сънища
нашата есен,
която обичахме
с тебе безкрайно... ...