Исках да те докосна
Спря времето в запалената свещ
Исках да те погледна
Пламъкът угасна
А ти къде се скри ...

След цялата тази суматоха сякаш Момчето се беше пробудило от дълъг и странен сън. Вече започваше да си отваря очите и виждаше колко е загубил след липсата на истински живот.
- Трябва да ù се извиня и благодаря. Каза Момчето с усмивка и желание да поправи себе си.
Взе един душ, обръсна се, облече се ...

DANIEL AVDALA: Keyboards, arrangement, soundtracks & vocals.
...

Нека ме боли...
Наранена съм от доста време
и боли ме често само като дишам.
Усещам, че дъхът ми спира,
и вътрешно болката напира и напира... ...

Докосната
от мъдрото спокойствие,
с потрепваща
под лифта тишина,
аз не усещам себе си сама. ...

Ти не може да носиш във шепите свои нивята
и да сбираш в града си трошици, провесил тук нос.
Няма друга любов по красива от таз в необята
на ливадите тучни полегнали в пръв сенокос.
Всеки ден, всеки час и спасена от тебе минута ...

Как да спра да плача,
когато знам, че те няма.
Ти там някъде бавно
тлееш, а аз нямам сила
нито да те спра, ...

Кой изгрев посрещаме?
Кои сме ние - точки в хоризонта?
Перото пресъхна...
Никой от нас не е съдник.
Пресъхна животът... ...

Времето ми изтича като пясък в ръката
Силата ми бавно потъва в земята
Продължавам по пътя си да вървя
Не знаейки защо съм тук и сега
има ли смисъл в живота ми ...

Нов сняг стария убива -
вали с надежди и мечти.
И Новата 2011 щастлива
повежда бъдещите дни.
Сърцата се в любов заливат, ...

Угаснала е в мене радостта
Като изтляла миналогодишна шума.
Сега вървя по сухите листа -
заровили и образи, и думи.
Отдръпна се пороят на скръбта ...

В онази сива, студена неделя аз си седях в топлото купе на влака и с безинтерес наблюдавах хората по перона: едни пушеха, други се сбогуваха или посрещаха, а трети просто търчаха нагоре-надолу по неизвестни за мен причини. Но и никак не се стараех да ги отгатна. Всъщност мислите ми бяха далеч от вла ...

Откъснати от тез очи красиви,
поели своя път към прашните земи -
солени, сладки, кисели, горчиви -
остават си завинаги сълзи.
Усещам ги по бузите студени, ...

Вдишах бавно аз,
погледнах към синьото небе.
Усетих силна болка тук -
тук, в моето сърце.
Думите някак си излязоха от уста ми, ...

Отдавна, отдавна всичко е ясно.
Обичам те нежно, обичаш ме страстно.
До тебе се чувствам и млада, и жива,
а твоята обич ме прави щастлива.
Отдавна, отдавна всичко е ясно. ...

И сякаш няма разум...
В нощта, навън заспала,
Вселената по-близо
е с своите начала.
Тук извор е живота! ...

Дойде зима, падна сняг,
цените вдигнаха се пак,
а трябва да се плащат сметки,
застраховки, данъци, винетки;
със мизерната заплата ...

Луната огряваше снега през процепите между клоните и създаваше илюзията за хиляди малки кристали, които светеха в нощта. Вятърът не духаше силно, но студът, който носеше, пронизваше всичко по пътя си. Лед сковаваше цялата гора и превръщаше дърветата в бездушни статуи. Някъде се прокрадна сянка на съ ...

Вечер е!
В стаята сигурно
лампата изгрява -
лунно-ламаринено.
Без точките и запетаите ...

Чуден празник иде тука
сред звезди и тишина.
Новата година чука
пак на нашата врата!
Утре всички ще сурвакам – ...

Химикалът се върти из посинелите мастилени пухести пръсти. Чува се капчукът в банята. Dido пее. Някой някъде свири на китара. Не го чувам. Сигурно друг го слуша. Ботуши, омазани в кал, се препичат на лунна светлина, прострели смрадливите си тела на студения перваз. А слънчогледите? Те къде са? Те си ...

СПОМЕН
Унесен в години отминали,
разравям с ръжена от мисли
загасващо вече огнище.
И с мъка разбирам, ...

Във тази нощ светът те поздравява
и ти желае здраве и любов!
Със пълни чаши името ти слави,
на теб поднася дар и благослов!
Аз тук дойдох без дарове и песни! ...

капи:
Чудно хубав и удобен
станал е и твоят хол,
тук играчки има много
да се криеш – места бол! ...

- Чичо Генчо, чичо Генчооо? Ще ме вземеш ли с теб и днес, моля те, моля те?! Ти знаеш, че аз те слушам, тихичко ще си седя тук, до теб. Да се качвам ли? А?!
Как да му откаже?! Тия тъжни, големи очи, още нищо невидели, а вече приютили сянката на оная тъга, характерна само за хора много препатили и пр ...

Вървях по улицата на празнично украсения град, натежала от спомени и проблеми. Прехвърлях случилото се през изминалия ден. Някак не забелязвах трепкащите светлинки на лампичките, които примигваха плахо по витрините на магазините. Клепачите ми се затваряха от влезлите в тях снежинки и аз инстинктивно ...

„Не сме от значение...?” Иянира
Всеки от нас е от изключително значение,
не само за самия себе си, но и за Бог, и за света огромен!
Не би могъл сам Бог, без него
живот дори на червея да вдъхне! ...

Какво правиш тук сега?
Тъмно е, хората говорят.
Чаша втора вече си доливаш,
в нея давиш мъка и любов.
Вярна, чака те жена ти в къщи, ...

Всичко идва и си отива
Ръцете ми все още за тебе треперят.
И в сърцето ми все още въглени тлеят.
Реки солени намират си път
и греховно надолу текат. ...

Къде отлитат листите на календара,
ухаещи на миналото щастие?
Дали годината пределно стара
не ги предъвква със нескрито сладострастие?
Къде са листите със дните неспокойни, ...

Усмихна ми се закачливо.
Какво в очите му видях,
че всичко стана по-красиво
и аз щастлива засиях?
До днес все още го сънувам – ...

Ръкавици
Баба куките върти,
тихичко нарежда:
- Ръкавици ще плета
с тази мека прежда, ...

Снощи си мислех за теб,
даваха нашия филм,
онзи със блудкав сюжет,
който ни беше любим.
Днеска се сетих за теб, ...

Исп.: Вилли Токарев
В тайгата слънцето през зимата не грее
и като охлюви годините пълзят.
За двайсет може аз и да не остарея,
по-рано може да изляза, при късмет. ...