Бъди ми смисъл,
както можеше преди.
Бъди ми крепост -
дъжд да не вали.
Бъди ми майка - ...

Снегът посипан е навред.
По него скърцат твойте стъпки.
Аз тръпна и очаквам теб,
потънала в миража на гласа ти...
Но ти не спря. Край мен притича, ...

Красотата на нощта
Нощ дълбока над земята се спуска
и
с тъмните си вълни през атмосферата препуска.
Със светлината си тъмна тя докосва дърветата красиви. ...

Не казвай нищичко,
замълчи,
от небето капчици блещукат,
болезнено плачат
и падат надолу с глава, ...

Когато ръцете ми срежат стоманата,
когато сърцето ми спре да кърви
и се затвори от само себе си раната.
Когато престане да ме боли...
Когато слънцето от запад изгрее, ...

Случи се наскоро... Само преди 21 дена аз изгубих баща си, който толкова много обичах... Останаха толкова много неизказани думи, толкова много спомени, от които толкова много боли... Откакто го изгубих, аз изгубих и част от сърцето си... От момента, в който чух думите "Татко ти почина", сякаш нещо в ...

ЗРЪНЦЕ ВЯРА
"Животът ще дойде
по-хубав от песен..."
(Н. Вапцаров)
Моторът на днешното време закиха. ...

Сърцето, бавно биещо,
затихващо без твоята любов.
Мисли, пълни всеки ден за теб,
но няма никой до мен.
Всяка вечер си играеш с мен, ...

Аз съм злото, надвиснало над града....
Аз съм злото, което стряска те в съня...
Аз съм злото зад твоите очи сега...
Аз съм злото с острата кама...

Изгрев
Море тъй дълбоко замечтано
Хоризонта наблюдава умълчано
Стихва вълните си безчет
Спокойствие настъпва навред ...

Вопъл тих разкъса тишината
като самотна птица в черното небе.
Проклех с него нея, самотата,
след теб нахлула в моето сърце.
Това остана ми след теб. Сълзите ...

Когато мракът нощен те обгърне
и потече животът ти назад,
повикай светъл спомен -
да те върне
в годините, когато бил си млад. ...

Настъпва бавно зимният ми ден
търкулнат горе, от чукарите.
Стихът се ниже леко, вдъхновен
от пориви все същи – младите,
когато всичко в мен кипеше. ...

Не ме целувай. Няма нужда да намесваме чувствата,
за да разберем, че сме щастливи.
За да разберем, че се разбираме.
Не ме докосвай. Нямам нужда да ме бинтоват. Раните заздравяват по-добре,
когато дишат. ...

СЛЪНЧЕВ ЧОВЕК
Аз съм слънчев човек –
с усмивка дните ми минават.
Понякога се правя на поет
и на музикант понякога се правя. ...

Тихо ти седиш
там в далечината.
Теб аз наблюдавам,
попивам красотата.
Може да се не познаваме, ...

Здравей!
Здравей! Подавам ти ръката -
не я оставяй без пламъка ти да гори!
Нека повече не гасне ми звездата!
Душата повече по теб да не скърби! ...

Ти идваш във съня ми уханна, тиха, нежна.
Погалвам те с ръка и тихо ти шептя.
Любов неземна, земна красота!
Ти, мое щастие, превзело ме изцяло.
Ти, мое нежно огледало. ...

Сто години не спрях да съм влюбена.
Сто години не спрях да мечтая,
да ми казват, че времето губя
в напразни, безспирни гуляи.
Сто години не спрях да обичам ...

Когато най-първо видях те,
беше кат’ сън необятен,
когато най-първо прегърнах те,
сънят в реалност превърна се.
И когато към спомените се връщам ...

ИСКАМ ЛЮБОВ
Песен се излива като магия,
злато струи от звездите,
полива ме, попива в душата ми,
лъчи от обич ме пронизват жестоко. ...

Омърлушени бродят
хората по света и все
не мога да зърна тяхната
спокойна и нежна усмивка,
която би им довела ...

"Как не те е срам да говориш така?"- като ехо прозвуча гласът на Папазовия син, Радостин.
Момчето скоро се върна от от чужбина. Преди известно време реши, че трябва да отиде в Америка, за да си търси късмета, макар че беше без интелект и образование. Не искаше да учи. А сега се събра с лоши приятели ...

Когато бях все още твърде млад, срещнах една личност, която ми остави интересни спомени. Разбира се, по това време ми е липсвала достатъчно зрялост, за да вникна в истинската същност на нещата, но дори и малкото ми стига да го преосмисля през изтеклите години.
Забравил съм как точно изглежда дядо Пе ...

Спомняш ли си прекрасното детство... но не сегашното... не детството с високите технологични играчки и компютрите, това навън, където се събирахте всички и играехте заедно, по цял ден...
Но сега си пораснал. Излизаш... и всичко, което виждаш, са тъжните лица на хората, меланхолията сякаш властва над ...

Радмила Манојловић - Загрли ме ти и опрости ми
Остао је беле зоре траг,
одлазиш а тако си ми драг,
мирим се са тим, с' тобом губим све,
још ме боле задње речи те. ...

~*~ На моя Любим Винсент!
Песъчинка в лист съм тих~*
Прашинка от Вселенски прах
Сърдечен...
Точицата седма ...

Ти си мъничко цвете, покълнало в роса от небето
и отгледано с обич в лехите на наште души,
нежни корени спуснало там надълбоко в сърцето
и отпиващо чувства - нектар от щастливи сълзи.
Ти растеш във очите с листа, устремени нагоре ...

Като тежък камък воденичен
мълчание легна помежду ни.
И сякаш с остър нож разсече
сърцето ми на две отделни половини.
Какво ти сторих в пролетната вечер, ...

Ще направя най-ужасното нещо в живота си...
Ще раня и забравя.
Ще съжаля и продължа.
Ще съществувам, без да живея...
Ще желая и кoпнея това, което с теб никога не ще изживея. ...

БЕЗКРАЕН ДЕН
Отзад е безкрайност – отпред е безкраен лес,
а ние в средата във нашето Винаги днес,
с Любов – съвършеното еко-Гориво,
осмислящо дните, човешко Огниво. ...

ОПТИМИСТИЧНО В… КРИЗА
Кризата във скука те довежда,
във самота, във трудност и… беда.
Сковава ни от студ… и без надежда,
сърцето ти се впримчва - във тъга. ...