То е, което никога не стига.
То е, с което вечно се оправдаваме.
Да избягаме мъчим се, но ни настига.
В крак с него трябва да влезем, за да успяваме.
За още от него всеки се моли, ...

- Жената – приятелят ми Благовест повдигна очилата си, отпи голяма глътка силно кафе, и продължи. - Ех, жената. Можеш ли да си представиш в колко поеми е възпята?
- Не водя точна статистика – мъдро отбелязах, облягайки се назад в меката прегръдка на фотьойла. – Предчувствам обаче, че и ти имаш да ка ...

На Галина Вълчева
"Жени и вино, вино и жени" -
не всеки избор неприлично лош е.
Но и животът гасне в съсипни:
да вдигнеш дом. А после - живи мощи. ...

Есента пуста е и кална.
А студът донесе много дъжд
и щом на земята падна,
намокри таз умряла пръст.
И тревите, и дърветата, и хората ...

Не е веднъж животът - мъж пиян,
чертаел криви улици по скулите
на майка ми, която не виня,
че не опита да завърже думите,
които тичат все след моя ден. ...

Отново дъжд навън вали...
Събужда старите ни спомени,
дълбоко в сърцата ни заспали.
А как наивно е да мислим, че
сме ги забравили отдавна! ...

Сърце
Защо си толкоз лошо с мене, о, сърце,
защо си тъй жестоко, толкоз хладно,
дали защото си на две,
затуй ли ме наказваш постоянно? ...

Няма значение в колко часа залязва слънцето, ни разумът, защото той може да остане буден (и обикновено остава, макар да се заблуждаваме в обратното), но той – разумът, може да бъде гълъбче бяло, кацнало високо, високо на улея на сетивното, с разрошена от топъл вятър перушина, сладко напявайки с плът ...

Стая със спомени, стени от очи,
вперени в моето утро...
След сън, ненамерил твои следи,
наяве е още по-трудно...
Беляза косите ми - ...

Тази сутрин
две врабчета се гониха –
скачаха от клон на клон,
все едно си играеха.
Щурееха безгрижно… ...

Рейнах се в облак с желания слепи,
вейна ме вятър с къдрици от плам...
Грейна в очите ти радостно цвете,
капка пропука в зеница геран.
Думи побегнаха - някак ненужни ...

Улица, пълна с хора, тротоари със забързани лица.
Сред тях аз търся твоето, ослушвам се за твоя глас.
Не виждам никого, не чувам нищо.
Улицата е пълна, аз блуждая в нея.
С кого се разминавам ми е безразлично, ...

При всяка наша среща тръпна аз,
знаейки, че ще те видя в този час.
Че да могат погледите да се срещнат,
с обич те да си прошепнат нещо.
В очите ти усещам топлина, ...

БАЩИН ДОМ
Бащин дом, милувка нежна,
в спомен скъп аз нося вред -
"Малка спретната къщурка,
с две липи отпред." ...

лятното чувство
за тиха еуфория
тичаща по плажа
и под краката ù
на пясък раздробени ...

Д И Л Е М А
Безкрайно откровена с тебе бях
във всеки миг, откакто те познавам.
Дали с това те отегчих
или пък себе си аз заблуждавам? ...

СЪН
Очи за нов ден отварям
кутията със сънища затварям
отново сърцето се надява
че всеки миг към теб ме приближава ...

Отсреща пак ме гледа телевизор.
Мъжът ми сутрин бръсне си усмивките.
Детето спи,
а аз - позорно талантлива...
Идилия в панелния затвор. ...

Вън
от всякакво
съмнение е,
че мястото
за прецеденти ...

Миналото тихо шепне остани
Но отново тръгваш ти
Защо така получи се
Защо загубих те не знам
Ще е трудно да се върнем назад ...

Дете на Огъня си ти,
към Александруполи тръгни.
Проблемите си забрави,
душата си свободна остави.
Там ще откриеш Духовността - ...

(Снощи аз споделях тревоги
и злобно крещях в панически страх,
помня, че бях луда, не можех
дъх да поема от толкова гняв...)
Че Любовта се бе завърнала снощи, ...

*
Зимно слънце.
От клоните се сипе
снежен прах.

Не спирам се
на думите
до призрачния праг.
Опивам се
от още-то – ...

Не заспивай с ръце, обвити около себе си,
търсещи как сами да прегърнат бекрая.
Не заспивай без хладното противоречие,
обхванало нямотата пряма.
Не заспивай, без да си говорил със мене, ...

Днес дълго се гледахме с морето.
Толкова сме близки, а (странно) не сме едно.
Дори лицата ни са огледални,
пили сякаш до безпаметни зори вино.
Питах го защо тъй силно плаче, ...

За мене ти си нещо скъпоценно,
като блестящите звезди във този мрак,
който превръщат тленното в нетленно,
когато аз пристъпвам твоя праг.
За мене ти си нещо скъпоценно, ...

¡Es la vida, muchacho!*
Да сме здрави, да бъдем любими
и неспирно успехи да имаме-
във мечтаната Райска градина
туй е, казваш, билета за влизане. ...

на татко
Не плачи! До теб съм!
А Той с едната си ръка те е прегърнал -
молитви, клетви няма да Му шепна,
защото знам, че ти не искаш да се върнеш. ...

От петокласните мъници
се превърнахме
в седмокласни ученици.
3 години заедно!
3 години заедно! ...

Закръгленият униформен полицай почти подтичваше по коридора, без да обръща каквото и да е внимание на насмешливите погледи на колегите си, които подминаваше по пътя. Бързането изобщо не беше характерно за татко Карло и всички знаеха отлично, че той извършва тези почти непосилни за възрастта и килогр ...

Ваксинирай ме с мед от глухарчета,
да забравя как звучи тишината в очите ти!
Научи ме да получавам подаръци,
без да си мисля, че трябва да се разплащам с
ЛЮБОВ! ...

Докосни ме, прегърни ме
и сърцето открадни ми.
Огънят между нас нека да пламти
и целите да ни изгори!
От страст, жажда, копнеж ...

Искам да те докосвам.
Искам да те чувствам.
Искам да се събуждам до теб.
Искам да се смея със теб.
Искам да те целувам всеки миг. ...

Когато ти се пее - просто пей;
когато ти се плаче - поплачи.
Не спирай и сърцето си, недей
да гони своите мечти.
Гребни си от живота с пълни шепи ...

На лятото по стъпките безгрижно си вървях
и кротко се подплискваха вълнички с нежен смях,
по плажа тук-таме
чадърче или две,
но като цяло – не. ...

В малките часове
Не знам дали ще мога да заспя.
Май пак ще се въртя...
Настръхнал съм като пред бънджи,
но тук, ...

Опитах се да гледам напред.
Не ме остави на мира.
Не спирам да мисля за теб.
Главата ми ще експлодира.
Разкарай се вече от мен! ...