Една ръка протягам,
но все не те достига,
едно сърце тупти - за теб, мила!
Дланта си леко ще разтворя
като крило на лебед бял ...

Един обществен парадокс
Забързаният ежедневен живот, привидно спокоен на места, те грабва неусетно. Пред една стара сграда животът тече бавно и спокойно, но ако можеше човек да чуе енергията, която кипи в нея, щеше да се удиви.
В нея се извършваха доста важни делови задължения, които усложняваха и б ...

Ще се превърна в обич, обещавам ти
Там някъде, на края на света,
в отломките на времето се раждаш
и занемявам всеки път, когато сам
ти гръб изправяш, ...

Износени от дълго скитане,
пребродили в неначертаното
безброя девствени вселени,
споделяме секунди... в бъдеще.
Кръстосали сме сякаш ...

Някога чувствал ли си се
като жарава без огън,
като птица без свобода?
Някога чувствал ли си се
като цвете без цвят, ...

Оловносиво е небето,
вече втори ден
вали дъждът проливен,
есенен, студен...
В тясната квартира ...

http://www.youtube.com/watch?v=fuqnt_E6h9o&NR=1
Ще запролети, повярвай ми, ще се разлисти.
От топлината на сърцето ми ще цъфне цвете.
Обичайки те все така, ще я пропъдя липсата,
и пролетният вятър със дъжда ще ме целуне. ...

Пак се затичах по празните улици
на стария град на забравата.
Исках по пътя да срещна съюзници,
но не се оказах пак правата.
Тичам си бавно по прашните пътища, ...

Въздухът е натежал от влага.
Чувствам се като в пакет памук.
Оглеждам се втренчено и се ослушвам
за всеки приближаващ звук…
Нищичко не виждам, ...

Ти
Ти – сянка в спомените ми…
Ти – забранена мечта…
Ти – крадецът на сърцето ми…
Ти – раната в моята душа… ...

Душата ми е мъртва птица,
потънала в мрак.
Луната нежно я докосва,
но как да се събуди? Как?...
Шептяха ù за обич лъжливи някакви слова. ...

Прашинка обич
Живеехме пияни при надеждата,
а махмурлукът бе болезнено мъчителен.
Замеряхме и обичта с камъните на омразата.
Изгорихме я в крематориума на лъжите. ...

Иван не изчака асансьора и хукна по стълбите, а свадливите трели на жена му огласяха входа. Тая със сигурност взема поне седем октави, помисли си той. Колко хубав би бил животът, ако от време на време мълчеше, но благоверната му говореше дори насън.
Беше прекрасна събота, невероятно топла за ноември ...

Днес се скарахме. Няма да кажа защо. Крехка и ранима, аз се разплаках. На оня наш заледен таван. Той побесня. Събра небето и земята, сля ги и ги завъртя. Задумка по тях.
Първи ден: Стана студено. Много студено. Адски студено. 20 градуса надолу. До нулата стигна. Посивя.
Втори ден: Слезе под нулата. ...

Лъчите на Луната пак ме ослепяват
и светли спомени ме парят на засечки.
Към горско езеро, замръзнало и снежно,
се мяркат силуетите на диви мечки.
Замръзнали потоци с песни пак запяват, ...

Ще си позволя да предвижа времето напред през 1926 година и да надникнем в книгата на Шишков, от която ще научим някои подробности за Пловдив.
Самотната сред поле глуха от сиенитни хълмове, върху по-голяма част от масивните ù подножия, на които днес е построен град Пловдив и недалечно бъдеще досущ в ...

Казваш стига. Не, няма да спра,
ще потичам без цел из нивята.
Ще погледам. Там нейде орат
и засяват до късно земята.
Ще поспра, ще направя букет ...

Когато нещо заболи те,
лекарят с целувка цери те. Незнайно откъде дошъл,
твоят лекар най-добър
като Бог докосва нежно,
с целувка лекува безпогрешно.

Усещам те, защото е далечно.
Защото паля свещи, не фенери.
Във краищата на привличането
- скоротечно -
"гордея" се със превантивните раздели;) ...

Draconian - The Morningstar
(I am the Light that Leads to Darkness)
(Lyrics by Anders Jacobsson)
"I've cried a river for you to swim
to let you know the state we're in. ...

Запустя твоят светъл прозорец -
зад стъклото лице не личи.
Няма смисъл да гледам нагоре,
за да срещна там твойте очи.
Любовта се надигаше в мене, ...

ИЗПОВЕД
Омръзна ми безгрижно да живея,
в този свят, изплетен от лъжи.
Омръзна ми с надежда да живея,
че животът ще е по-лек и по-щастлив! ...

За мен си пак онази, същата
жена със тяло - Божи дар,
с очи плени ме, нямах връщане
назад, по пътя ми самотен, стар.
За теб съм вече песента изпята, ...

Искри се виждат в очите ти
пробляскват те час след час
и дирят те в очите ми
кога ще им отвърна с блясък
и с желание аз ...

колко е малка
а побира
толкова болка и мъка
и безпределно много
радост ...

Луната, мамка ù, е цяла,
Луната, мамка ù, е бяла
и цяла нощ ще гледам аз
към шибания ù "en face"!

Години наред зимен сън спях,
години наред се заблуждавах,
години наред удари търпях...
и се гърчех, и линеех,
и падах, и ставах, и в себе си вината търсех. ...

Страх ме е, че римите ще свършат,
че във писането няма хляб,
че с парцали подове ще бършат
и поети, и писатели, накуп.
Страх ме е, че няма да пожалят ...

Питам те.
Мислиш ли за мен?
С нотка на тъга.
Обърквам ли съня ти?
Копнееш ли за сутринта? ...

Ако си някъде там,
на другия край на света
и погледнеш небето
с пръснати златни звездици,
представи си, че съм сред тях, ...

Дом
Били сме сякаш във различни стаи
заключени във къщата на самотата
и там със чувствата – като с хазяи
говорили сме вечер - в тъмнината ...

Искаш ме. Имаш ме!
Какво не ти достига?
Казваш, че си сериозен! О, моля те, стига!
Наивен си да искаш нещо!
Та нима не знаеш? ...

Да изразиш Неизразимото!
Празника на багрите
в танца на Световете,
Музиката на Светлините,
изяществото на Формите. ...

Животът всяка сутрин
започва отначало,
върти се колелото
за щяло и нещяло.
По пътя - дупки много ...

САМОТА
Самота, това е моето име,
черна стая с много тъга,
самота в душата тежи ми,
макар да роня сълза подир сълза. ...

И когато си тук,
и когато те няма,
винаги за мен ще бъдеш блян;
няма значение дали това е измама:
сред хилядите хора, срещнати навън, ...

Духът ми каравела курс държеше сред вълни,
снабден с компаса-разум и със звездните идеи.
С водачи албатроси през разпенените дни
топеше в безгрижие реи.
Дойде. Но не моряк - пират, препиващ със провал. ...

Сутрин рано се зарежда
моята скъпа надежда.
Блика настроение и обич.
Завладяваш ме със твоя поглед.
Щастието ти ме озарява. ...