Държа сърцето си в ръце.
Няма място в тялото за него.
Мечтите ми излизат от душата.
Държа ги в ръце.
Няма място в тялото за тях. ...

Ревнивият бездарник
Къде ли не опита да пробие
и никъде не му върви.
Май по-добре да се напие
и да злослови до зори. ...

Не искам да разкриваш
своите тайни.
Искам да разкриеш
моите.
За да ми ги разкажеш. ...

По онова време наше село си беше многолюдно и училището си бе училище, а не кокошарник, и читалището - читалище, с каквито искаш книги и дори с киносалон в него, а не беше кръчма, както е днес, че даже и църквата си беше църква и не й бяха изпокрали още иконите. Та в една от тогавашните зарани Попов ...

Disturbed - Another way to die:
The indulgence of our lives has cast a shadow on our world.
Our devotion to our appetites betrayed us all.
An apocalyptic plight.
More destruction will unfold. ...

Marilyn Manson & Korn - Cry For You
You know I can't believe you,
all the things you say, they're not true.
But I fear I can't just leave you.
All I feel is that I need you my love. ...

На моята приятелка Ели...
Сънувах валс,
звучал отдавна
в забравени, все още детски, дни.
В един салон... ...

ДАЛЕЧНИ СВЕТОВЕ
Защо ли мислите ни непрестанно
неистово щурмуват крепостта,
в която недостъпни си остават,
поне за нас, потайностите на света? ...

За малко съм, дойдох и ще си тръгна.
На този свят съм, за да помълча.
Мълчим си с него и не сме си нужни.
Да си говорим - не можем, все крещя.
Всъщност аз дойдох, за да си тръгна. ...

И пудрата е това, което наричаш живот. Покрива белезите, за да изглежда всичко добре привидно, за да можеш с усмивка да казваш: „Добре съм!“, а вътрешно да те разкъсва най-голямата болка - това да обичаш, а да не си обичан, да страдаш за някой, а той да не вижда страданието ти. И аз покривам всяка с ...

ИСТИНАТА ЗА ПРАВНАТА НИ СИСТЕМА
Ролята на монархията във функционирането на Английската правна система.
Когато работех в Англия, се запознах с един англичанин. С него работехме доста тежък труд в пакетажен цех за зеленчуци. Англичанинът ме покани да посетя неговия ПАБ - това е вид английска кръчма.
...

Понякога усещането за докосване може да идва от
птичето, кацнало само веднъж на рамото...
Твое слънце и нежна пантера,
твоя радост и земна мечта,
как и кога ме намери ...

1.
- Ще закъснееш, Тайсън! – провикна се от стълбите Слай. - Или може би искаш да те потроши?!
- Спокойно! - отвърна Тайсън със сънит глас. - Какво толкова? Досега не съм закъснявал за срещите си. Какво има за закуска?
- Пържени филийки по мексикански.
- Люто? - ококори се Тайсън. ...

Как искам да му кажа нещо…
Не знам какво, но да си проличи,
че понякога, когато ме поглежда,
искам да не видя други очи.
Не знам какво, но искам да разбира - ...

Оставяй – казват ми – следи,
какво се щураш като вятър
и носиш хиляди беди!
Не си за нашия театър.
И сред словесния разкош ...

Да изгубим със теб късно щастие, сред гора от мечти.
Дъждове да посипят в косите ни злато изстрадано...
В чудна есен бъди разлюляна бреза. Нека вятъра
с мойте устни, без глас да рисува по теб листопади...
Морни клони да тегнат до болка от жадни мъгли. ...

6.
На топло свити, като в майчина утроба,
отново всички спят и сънища сънуват.
В тоз късен час, във тази тъмна доба,
тогава - Елфите и Фавните лудуват. ...

Уж ни беше приятел,
а ни предаде на палачите голи.
Без да мислиш,
че те - другите,
ще ни драскат с нокти, ...

Понякога се връщам в спомените си при теб,
понякога за малко се разплаквам.
Обикнах те като невръстно мъничко дете,
което сгушва се в прегръдките ми плахо.
Заспиваше в ръцете ми така красиво, ...

С капките дъждовни...
Унесен в скрит покой.
Аз търся думите, довели ме до тук.
Камбанен звън... топовен гръм -
разнесе дим във въздуха! ...

на алгор за вдъхновението
Крилете са тежък товар в свят, в който безкрилите са неудобно много.
Крилете са бомба със закъснител. Винаги могат да поникнат неочаквано.
Крилете са алтернативен източник на енергия, сравним само с вятърните мелници.
Крилете са люлка за безкрилите, които докато се люлеят, ...

Бягство от реалността,
как бих искала това...
Бягство от въпросите,
какво блаженство бих изпитала сега...
Бягство от съня, ...

Точно преди четиридесет години бях новобранец в Спортната школа, там от всички сгради сега е останала само тази на музея ”Земята и хората”. Клетвата отмина и в началото на декември всички лекоатлети заминаха на лагер за десетина дни в ”Спортпалас”, на Златните пясъци. Само аз и адашът Любомир Прандж ...

Звезди валят, целува ги земята,
превръща ги във приказни цветя.
Аз тичам по горите и полята
букет от тях за теб да набера.
Искам да прегърна синевата, ...

Телата ни във нежен взрив се сливат.
Душите ни сияят и трептят,
а ти си като никога красива
и сякаш всичко е за първи път.
Случайните любови са назад. ...

Във пламък гаснещ на светлик
удавено море сега блестеше.
Откраднат мит. Забравен миг
във пурпура на чашите горчеше.
Нощта отвори плахо своя храм - ...

Цяла вечност стоя тук и наблюдавам. Гледам влакчето в увеселителния парк. Най-високото, най-бързото, най-красивото, най-опасното. Толкова много искам да се кача, а толкова много ме е страх. След всяко следващо кръгче съм готова да го направя, събрала съм нужната смелост, понечвам да седна във вагонч ...

Предговор
Всички събития, които са поместени тук, действително са се случили. Единствените неточности са свързани с времето (климата) на 11 декември 2009 г. в София и идеите за бъдещето. Това беше направено заради порочната практика да се говори за времето, когато няма какво да кажеш на някого – бил ...

Болиш ме, момче
„...аз те боля и няма спасение“
Калин Донков
Болиш ме, момче!
Само как ме болиш... ...