Без да съм стъпил на манежа талашен,
талашитеното настроение на жените повдигам.
И там, вътре, достигам,
дето никой скоро не е тарашил.
Понякога него играя, ...
Отново вдишвам топлия ти смях
и с погледа си пак ме запленяваш,
забравил, че да гледам в теб е грях,
че не веднъж с очи ме вкаменяваш.
Забравил, че лицето ти за мен ...
Ученик, китара и естрадна певица
(Откъс от Детство и юношество)
Вече бях в единайсети клас. Беше зима – много сняг, студ и леден вятър. Една вечер към десет и половина някой почука на прозореца на стаята ми. ..? Беше Батюшка.(Петър Лянгозов - учителят ни по руски език и мой приятел)
Излязох веднага. ...
Истинското ми "Аз"
Пред мен има поне стотина метъли, мятащи като в транс спластените си мазни коси. Хванала съм някакъв микрофон, който има формата на осакатен член и се дера в "деат" както никога до сега. Зад мен свирят още петима метъла, които са в стил садо-мазо - голи до кръста, с кожени пантало ...
Без да съм те виждал, те рисувам.
Никога не съм те срещал, а бленувам.
Устните ти не усещал - ги жадувам.
И - дори когато не спя - теб сънувам.
Погледът ти кожата ми гали. ...
Жена-огнище мислите ми стъква
и лумват в мене мъжките мечти,
езиче полудяло се промъква
в съня ми и разпалващо трепти...
И клоните на моето желание ...
Слънцето опъна тънки струни
и грифа си пролетно настрои,
с морето къдрокосо се целуна,
преди да изиграе светлата си роля.
Вятърът за миг прочисти саксофона ...
Последна си тръгва страстта,
понесла безкрая в очите ти.
Животът ни с теб снове чудеса,
потръпващи, светещи в дните ни.
Не, няма какво да ни спре - ...
Аз съм това, което забравяш,
аз съм това, от което се криеш.
Аз съм това, което премълчаваш,
в болката ще ме откриеш.
С нокти хищни раздирам сърцето, ...
В трудните моменти никога не го оставих,
но сега съжалявам, че не го направих.
Защото, ако сега зависеше от мен,
той щеше отдавна да е заменен.
Но доста често се случва сърцето да те мами, ...
От много време пиша ти това писмо
и пращам го в годината поне веднъж,
но всеки път то ми бива връщано.
И сега си знам - ще се случи същото.
На износения вече жълтеникав плик ...
Писмо
До В!
МОЛЯ ТЕ, ИЗЧЕТИ ДОЛНИТЕ РЕДОВЕ, ПРЕДИ ДА ИЗТРИЕШ!
НЕ ЧАКАМ ОТГОВОР, НО АКО НАПИШЕШ ЕДНА-ДВЕ ДУМИ, ЧЕ МЕ МРАЗИШ и си ме ЗАБРАВИЛ ИЛИ ПЪК, ЧЕ ПОМНИШ МИНАЛОТО С УСМИВКА, ще ми помогнеш.
Здравей, трудно ми е да пиша и затова не знам как да започна. Но ще се опитам да бъда максимално кратка с ...
> ... Черната композиционна решетка ("black grid") в безкрайно самотните абстрактни картини, не - вселени, на холандеца Пит Мондриан е всемогъща именно заради това, че покрива всичко и се врязва във всичко, а същевременно линиите ù не се докосват навсякъде до края на платното. Там, както и в живота, ...
1 глава
Гъстата мъгла поглъщаше всеки лъч светлина, опитал се да проникне през нея. Задушаващата тъмнина не му позволяваше да види собствените си обувки. Беше като в капан. Споменът за отминалия прекрасен ден все повече избледняваше.
И точно когато мислеше, че е изгубен, се появи... Тя. Бледата ù ко ...
Аз се завръщам - дрипава блудница,
къде ли не бродих - разблудна безсънница,
но ето ме вкъщи, у мене, в плътта ми
и, простете, но никак не тежите на съвестта ми.
Грабех и влачех, твърдях, че обичам, ...
Във съня си рисувам очите ти, мамо.
Помниш ли, купи ми цветни боички.
Във палитрата цветна взира се дядо.
Баба ме гледа. А пък аз съм самичка.
Все не стига синьото да ги довърша. ...
Последни 10 минути до изгряващото утре... Ритмично сънят ме поглъща и ме носи към притихналото ми легло. Последна песен с последни откоси от любимите ми ноти – тези с пълнеж от замечтаност... Последна глътка вода от минералните капки, изпълващи пластмасова обвивка от литър и половина. Последни 5 мин ...