Нe ме събуждай! Нека да сънувам…
Насън нещата винаги са прости.
Несъществуващото – съществува,
и ти за мен не си случаен гостенин,
и няма да си тръгнеш, щом пристъпи ...

/В памет на Миролюб/
Почивай в мир, майко, и аз си почивам.
Не търся виновник за моя провал.
В живота изпих много чаши горчиви,
но стига да можех, пак бих го живял. ...

ЕЛА сега
Ела сега и недей звъни.
Сега, когато е толкова тихо
и само белият лист шумоли
и превръща самотата ми в стихове. ...

Не една, две, ами цели три сме ние.
Но не Вяра, Надежда и Любов в сърцето бие.
Самота, Гняв и Празнота в плътта снове, а е жалко
- огледален образ на все още дете!
През тъжни, стъклени, някак си гладни очи ...

Today my life begins!
i've been working hard so long
seems like pay has been my only friend
my fragile heart's been done so wrong
i wondered if i'd ever heal again ...

Тя намигна на теб. И навярно флиртува.
Как разбива стените, тази чудна жена!
Духва летен ветрец, а звездите лудуват
и в младежа смутен палят огън и страст.
Съвземи се, момче, престани да отпиваш, ...

Подаряваш ми облак?
Онзи, който отляво
изгрява на слънцето?
Онзи, който
вали във очите на утрото ...

Часовете и минутите са граници. Мисля си от време на време, че нищо истинско не може да се намери между две ограждения.
“Because we are young and wild and free.. “
Но започва да става студено. Принудена съм да се сгуша в якето си, по което все още могат да бъдат усетени следите от една паралелна все ...

Усмихвам се, ала треперя цялата.
Раздялата е сложна и горчи!
По пътя губех много отначалото!
Докато крачех, почна да вали...
Обърквах многократно ориентирите ...

Авторска песен от първия ми албум. Текст и музика - Марин Тачков. Вокал - Марин Тачков и Златка Пашанкова. Музикален съпровод - Пламен Блажев.

Очи кафяви,
очи безмълвни
се вливат в мен и аз забременявам.
Зеници мокри,
зеници пълни ...

ЩЕ ДОЙДЕ УТРОТО
Ще дойде утрото
на светлата си колесница,
развяло пурпурния светъл плащ,
ще лъхне с ведрината си ...

Малка бяла пътека пред мен все върви,
мойте стъпки по стръмното дърпа.
„Хайде”, казва ми, ”бързай, иди, провери,
виж какво е зад другия ъгъл”.
И послушно аз припкам, местя крак подир крак, ...

СТАРАТА КЪЩА
Пролетта се чувстваше във въздуха. Слънцето се опитваше да сгрее премръзналата земя. Ледовете току що си бяха отишли, оставяйки след себе си малки люспи студ, и тук-таме локвички, в които се оглеждаха пухкавите облаци. Небето бе посиняло като планинско езеро и в него плуваха малки бели ...

Всеки тича забързан за някъде,
гони сякаш отлитнало време,
а аз стоя, през сълзи усмихната,
и се питам защо не гоня и аз часовете!
С вятъра защо не се гоним, ...

Един, също така топъл и приятен ден за разходка, старата жена реши отново да излезе. Тя тръгна по познатия вече път. Стигна до края на тротоара. Тайно се надяваше кучето, което ù беше помогнало да пресече улицата, да се появи отново. Тя чакаше, оглеждаше се на всички страни, даже опитваше да се повд ...

Остарялата наша любов
и вихрушка от думи.
Не зная дали си готов...
Тъжен копнеж помежду ни.
Горчивият вятър кръжи ...

Тъй бездушно гледам днес небето.
Не тръпна! Не! Ни тръпне ми сърцето.
На тоз перваз стои застинало
посинялото ми тяло.
Сълза, на лед станала от студа, ...

Животът ни е глас, който пита какво е животът. Ако разбереш днес, защо ще живееш утре?! Откривайки всеки ден по нещо ново, интригуващо те и каращо те да искаш да продължиш напред. Отвори съзнанието си за нови съзгледи. Със средновековен ключ не можеш да отвориш вратата на бъдещето. Открий доброто в ...

Един ден ще се върна в младостта си
Когато всичко беше вкусно
Морето с изумени гларуси
В живота посвещавахме се с устни
Наивно слънцето ни бе свидетел ...

Построихме ти дом. Студен и немеещ,
като твоята снимка отпред.
Да ни спомня за теб и за твойте копнежи,
описани в стихове, ред по ред...
Край теб - само мрамор и камък, ...

Да, усещането ми харесва,
когато пиша през нощта.
И историите са пренесени
от главата ми на листа.
Едва ли някой друг може ...

Малък бях и не те познавах,
все се питах къде ли съм в този час?
Но в сърцето си тайничко те признавах,
че в тебе се бях родил аз.
В твоето небе отворих очи, ...

И след всичко не ти мисля злото!
Не ти желая и дребно нещастие.
Ни самота в дома, във леглото...
Дори и разни проблеми със властите!
Не ти мисля лошото. Никак! ...

Върни се ти, пролет прекрасна,
върни се и птичка отново ще пей.
Върни се и ти, небе необятно,
дето облаци плуват и слънцето грей.
И бури да има, аз ще приема, ...

Бездънна нощ...
Страх... Самота...
Звън на стъкло...
Плач на жена...
Тишината е гъста... ...

- Хъм - изсумтя Черната Пантера Ра. - Какво е това място?!
- Хъм - несигурно изхъмка Сянка. - Прилича ми на Пътя на Съня...
- И друг път съм посещавал Пътя на Съня - изсумтя на свой ред Но Щен Вълк. - Това тук е нещо друго...
- ДОБРЕ ДОШЛИ НА ПЪТЯ НА КОШМАРА! - разнесе се глас от мрака. - САМО СВЕТЛ ...

НАНИЗ ОТ ГАТАНКИ ЧУДНИ
ЗА ДЕЦА С ДУШИЦИ БУДНИ
Зная аз, дечица сладки,
че обичате загадки.
Хайде, дайте си ушето! ...

Поля от слънчогледи.
Високи, стройни
слънчогледи.
И всички все с главички
изкривени, гледат ...

Вечер е.
Обзалагам се, че е много красиво.
Сигурно даже се виждат звездите.
Естествено, няма как да знам. Излегнала съм се с грип и плюшена мечка на леглото, и, хилейки се като идиот... говоря с часове по телефона. С теб.
Кълна се, живяла съм с години, само за да мога да правя това. ...

Защо напразно даваш ми надежди,
когато знаеш, че те всички са напразни?
Палиш в мен искрици и копнежи,
с приказки омайни и коварни.
Убиваш цялото старание, ...

Гняв 2
Целунах за сбогом зората
и смело посрещнах нощта;
познах за момент самотата
и после познах вечността. ...

Не отвличай сърцето ми в мрака,
а бъди ми светлик в утринта!
Не до ъгъла, гдето ще чака
обезсмислена все така самота.
Не до злобния нос на вендета - ...

Колаборация с Кевин Ханел - забележителен творец в стил ембиънт. За първи път творя съвместно с друг музикант в такъв стил. Преценете сами дали си струва...

Послание за злоба и любов
Искам да ви кажа аз едно предание
и във вашето съзнание
да вкарам любовта,
която криеше се в душата. ...

Глава трета
Нощната гора не беше тиха – разни насекоми скрибуцаха из храстите, високо в короните на дърветата току изпищяваше нощна птица; жаби се надвикваха в нестроен хор някъде наблизо. Вятърът свиреше между клоните на дърветата – ту тихо като флейта, ту високо и пронизително, като писък на жена. ...

Една жена по късно в тъмни доби
сама стоеше на самотния перон,
къде бе тръгнала в нощта да броди
или си отиваше към своя дом.
Отпиваше кафе горчиво, ...