Мразя да чакам и затова не искам да ме виниш,
не искам и друга в ръцете си да държиш.
Не искам да знам, че ще ме търсиш, а няма да ме има.
Не искам да те оставя. Не искам да си замина.
Ще стоя тук - та нали за любовта няма време. ...

Малките лъжи
Колко много си приличат
пролетта и есента!
Само пътят е различен.
А това е същността ...

Свежи цветя
в твоята коса
Увяхват на мига
ако само ги докосна
Пак дъжд вали ...

Фаталното за нас не е фатално
и нашата вина не е вина.
Шедьоври на бруталности банални
експресно крием в грях и самота.
Във вярата дозираме отрова, ...

Като деца -
вечно бягаме в дъжд и роса.
Виелици бурни пресичат ни път
и търсим в сърцата си „нашия” кът.
Бури жестоки ни пречат навред ...

Вчера единственият син на моя колежка
почина внезапно от инфаркт на 18 год.
Не зная как да започна...
(Нямам думи.)
Единственото птиче от гнездото излетя. ...

Тази жена беше невероятна! Не беше като другите, коите бе имал. Като се напъваше да си спомни, май-май повече от тридесет ги докарваше, ако се броят и завоеванията му за една нощ! Но такава... дето бе способна с часове да се люби с него - да го гали, да го целува, да се отдава... и да го прави със с ...

Стоян затвори вратата на луксозния си мезонет и включи осветлението. Живееше сам. Беше се отделил от родителите си още като завърши висшето си образование. Искаше да е абсолютно самостоятелен и никой да не му пречи и да му се бърка да осъществи амбициите си. За него още от малък беше изключително ва ...

черешата,
която не е череша,
бухалът,
който не е бухал,
и никакъв Бах на никакви пръсти, ...

Иванка от Клондайк 2 (продължение)
Нейно Превъзходителство седеше на първата седалка, на мястото за инвалиди. Странна жена. Дипломат в трамвай, такова чудо не се беше виждало от 1931г. Тогава Хенри Шумахер, Пълномощен министър на САЩ, обичаше да се вози в зелените софийски трамваи. Цели 70 години ди ...

Kaзват, че когато за пръв път пушиш цигара и си дръпнеш, се давиш. Казват също, че не трябва дори да започваш, защото се пристрастяваш, без да усетиш. В началото ти се виело свят, но постепенно замайването изчезвало и усещането на дима, преминаващ през гърлото ти, започвало да ти харесва все повече ...

Аз:
Обичам те безумно
и ням се влача из света,
едничко беше най-разумно -
да се примиря с мъртвата душа. ...

Ще отварям широко прозореца.
Вратите ще държа открехнати.
Докато чакам потънала в спомена.
Докато чезна сред всички илюзии.
Леглото ще застилам в утрото. ...

Обичай ме бързо,
че нямаме време -
от много проблеми
навярно във плен сме.
Обичай ме бързо, ...

Най-добрата ми неприятелка
Вълк-единак съм, по собствена неволя,
дарен с Болест – Убийца и Създателка.
Интендантка на гротеска, ужас и еуфория –
моята най-добра духовна неприятелка. ...

Очите ти не могат да ме лъжат.
Когато дойде слепият ни ден
и кажеш да си тръгна аз завинаги,
ще хукнат те уплашени след мен,
на прага на дома ни ще ме стигнат. ...

Ръми.
Лъжливо спокойствие.
Грижата
дебне през капките.
Ръми. ...

Със песните си тъжни листопадите
обрулиха огньове летни и с порой
от дъждовеене размиха се пожарите,
прекипнали от чакане във летен зной.
И вече в клонките не пеят птици. ...

За да те забравя
За да те забравя, изключих часовника...
За да те запомня, потърсих времето…
За да те забравя, заключих спомените в мрака...
За да те запомня, потърсих светулките… ...

И ребрата се чупят (преди да зараснат)
Като си тръгна, страшно ще боли,
но едва ли ти за мене ще заплачеш.
То мъжете сте човеци – не жени -
и за вас различно всичко значи.

Не се отказах да търся
и дните в години събрах,
нарамил радост и скърби -
торба ругатни, шепа смях.
С очи-герани осъмвах, ...

Момичето с черно нарисуваните устни
влезе в заведението,
където младежи
с дълги коси и кожени якета
пиеха чай, ...

Днес е нейният ден... днес е нейната сватба. Днес за последен път ще бъде дете, за последен път ще потъне в майчини прегръдки... Девойчето стоеше до отворения прозорец и гледаше хората навън. Весели, празнично облечени цигани приказваха и се смееха на двора. Никой не знаеше какво става в младото ù и ...

Погълната от аромат на нощни цветя, някак опиянена от... блясъка на прекрасните ти очи, тръгнах решително напред... към теб.
Всичко започна да се случва на забавен кадър... Дори звуците – писъкът на чайки и гларуси, унесени в среднощен полет; плисъкът на вълните, разбиващи се в брега – дори те се от ...

Понякога трябва да вдигнеш завесите на сцената без страх... Да покажеш, че не си куклата на конци от пиесата, в която си играл досега... И да покажеш, че можеш да играеш главната роля във филма... : )
Извод: Бъди готов да взимаш смели решения, животът е един, няма какво да се губи... : )

Чух
Чух! Гласа на своето сърце.
За него нямам заместител.
Праха от пеперудени криле -
да го сбера - дори не се опитах... ...

С появата си на този свят, независимо дали го искаме, или не, всички се включваме в една игра на живот и смърт. От едната страна на игралната дъска стоим ние, а от другата - само един тъмен силует, с остра като бръснач коса. И рано или късно ние винаги губим играта...
Интересно - колко ли дълго е жи ...

ТОЧКАТА
Старецът лежеше по гръб и гледаше тавана на стаята. Погледът му бе блуждаещ, а от това личеше безсилието на ситуацията. Високи бяха таваните в болницата, прекалено високи. Вчера попита завеждащия лекар при визитацията вечерта – защо са толкова високи? Д-р Живодар Духнев го погледна изненадан ...

За нищо. За нищо не бих си тръгнала.
Объркана цял живот съм била,
но теб не искам от нищо да съм си те връщала,
а просто винаги с теб да съм била.
За нищо. За нищо не бих те оставила. ...

То, времето, е неподвластно
на думи, образи, лица.
Тече си... и отнася
живот, съдби и не една мечта.
Безумно е да искаш ...

Тази нощ
Когато си заспал,
тихо ще те погаля,
ще се усмихна бавно и
мъката ще си забравя. ...