МЪЛЧАНИЕТО НА НОЩТА
Небето ли се срина тази нощ?
Надеждата потръпва –
в неведение –
обагрена в катранено немощ, ...

Действие I
"Твоят поглед е... олеле, майко" - долових лек зеленикав цвят в зениците. Естествено, като се има предвид обстановката: задимен, препълнен с еуфория и възбуда бар. Каква е възможността да видя цвета на очите ти? На кой му дреме, прекалявам.
Странностите в този бар са част от интериора. Ко ...

КЪСМЕТЛИЙКА
По ред причини и на мен, както и на много българи се наложи да си „сменя” професията. Да зарежа всичко и да хукна по белия свят – така лелеяната от много Европа. Да стана гледачка на болни хора. И пътят ме доведе до това малко, спретнато градче, в сърцето на Баден – Вюртемберг. Работата ...

-О, скитнико, не виждам -
дай ми твоите очи.
-Очи не ще ти трябват, мила,
той грозен е - ще те боли!
-О, скитнико, не чувам - ...

Сетих се за теб и твойте красиви очи,
сетих се и колко щастливи бяхме преди.
Двамата бяхме на този свят сами...
Къде ли си сега Ти?
Къде ли да те търся? ...

Здравей, мой мъничък ужас,
след толкова много години...
Здравей!
Аз разказвам за теб на децата си,
майка им ненавижда те още! ...

Скитам по прашните улици
на града посивял.
Вляво поглеждам -
двама младежи седят и се вайкат -
единият за цигари нямал пари, ...

Всичко ли беше лъжа?
Какво направи с мен, кажи ми.
Защо продължава да ме боли с години?
Дните ти минават добре, но ти май
забрави за едно сърце, което ...

Завръщам се и те откривам -
очакваща ме, тръпнеща и плаха.
И даже гордо устните да свиваш,
не ще простя. Не ме и чакай.
Завръщам се и те откривам. ...

Чуха се остри забързани токчета по лъскавия теракот, той се обърна и я видя. И точно тогава то се случи. Гледаше я, изучаваше с професионално око, без да може да открие нещото. Онова, което го привлече силно като магнит. Фатално изкушаващо беше желанието да прокара пръст по бузата ù, да се приближи ...

НЕЖНО ЦВЕТЕ
Седях на плажната кърпа и гледах към огромния басейн, пълен с боричкащи се младежи, родители, които учат децата си да плуват и възрастни хора, които се опитваха да докажат на себе си, че все още са в добра форма, както някога.
Смесица от весели смехове, плискаща се вода, писъци на момиче ...

Ти ще дойдеш в разгара на Лято,
с дъх на буря, сред спящо море,
ще възседнеш вълната, с която,
пристан тих ще докоснеш с нозе!
Щом брега те посрещне, попитай! ...

Моля ти се, замълчи,
не споменавай и дума, защото боли и горчи!
Какво, забрави ли вече?
Когато на ухо ми рече:
ха, ти само попиваш тъга ...

Нощ е сега.
Всички спят.
Прозорците светят в далечината.
Шум се чува из кварталите на града.
Стоя замислена и замечтана. ...

Минава ден, Минава ден,
Минава ден,
задача,
ангажимент.
Малко се смеем и разочароваме. ...

Не искам вече нищо.
Само
листата на забравата
да ме покрият -
сред жълтите им молекули ...

Не ме чакай в гората. Нямам бензин в колата. Чакай ме в леглото. Идвам с колелото.

Живях както исках!
Не просех, не купувах надежда,
не предавах и не пълзях във калта,
Късах вериги, разбивах клишета.
Така го разбирах. Така го живях. ...

И всичко е случайност,
и уж случайност няма.
И закодирана била съдбата,
а можела да се променя.
Днес някой взел ти е душата, ...

Постоянно ми натякваше, че съм боклук.
Грешка бе всеки мой звук.
Уморих се от живота, който водех до сега,
изпълнен с лъжи и лицемерна тъга.
Всяка вечер в тъмното плачех беззвучно, ...

Играчка
Животът е играчка, някой ми каза –
разглоби я, събери я – ще можеш ли сам.
То беше отдавна, той много се мъчил,
така си останал в началната фаза. ...

Безсилен май че е стиха,
щом написан е далеч от тебе.
Аз не мога с него твойте мисли да ловя,
копнежите красиви и неволите,
но и ти не можеш моите. ...

Скоро ще се пръсне
вечерта
в аромат на липов цвят,
преливащ в маслено
зелено. ...

Някога всичко бе различно...
Някога и двамата бяхме деца,
винаги с усмивки, грейнали като слънца.
Липсваш ми ти, предишният ти!
Липсва ми чувството, че някой е готов да ме подкрепи. ...

Миг
По пътека мрачна тя върви,
а сякаш спряла е за малко.
Сърце, кървящо от раздяла,
капки кърв леко от очите се отронват.

Потрепват мислите
в очакване на изгрева.
... на онзи изгрев,
който ме боли...
Когато времето ще спре ...

Вечни са
животът и земята,
звездите и небето,
космическите ветрове...
Вечни са ...

Стоя легнала сама в празната стая,
стоя и слушам през отворения прозорец щурците.
Стоя сама, сам-сама със себе си,
стоя и си мисля какво ти причиних,
на мен, на теб, на нас. ...

Името не знам ти, ни кой си, ни какъв си,
но нещо в мене ми говори „Дръж го здраво и не пускай!”.
Търся те във полумрака. В тъмнината се разлей...
Ти ли си, не си ли? Вия се по воденичен улей.
На мъже попадам, на измамници, любови, ...

Приютих
една мечта,
която
някой
беше захвърлил, ...

ЛЮБОВ
Обичам те, въздушно бяла,
влизай нощем в душата ми
и гали нежно сърцето ми.
Шепни ми тихо за него, ...

"Дай да разваляме седенката!
Дай да разваляме седенката!"
СЕДЕНКА ГЕЙТ!
СерГей
Станишев, ...

В кървата локва погледни -
това са моите сълзи.
В очите ме погледни,
просто ме мрази.
Там някъде е трупът ми, ...

Къде изчезнаха: едно момиче
с очи като кафяво кадифе
(то можеше вълшебно да обича
и караше сърцето ми да спре),
едно момче, то все в ума ми беше, ...

В ла мажор запяха днес звездите.
Един рожденик пееше със тях.
Аз слушах като малък земен зрител
и в мъдростта на текста им горях.
Падаха кометите, сразени ...

Аз и ти
1 Аз и ти завинаги
- разбра ли ти?
Чу ли, запомни го ти!
2 Аз и ти заедно, нали, ...

Потъвам. Потъвам.
Мислех, че ще изплувам, но все още краката ми не докосват дъното.
Но, дори да успеят, значи ли това, че ще изплувам? А искам ли?
Потъвам в красивата, неизбежна бездна. Бездната на вечно течащите води. Бездната на живота.
Тук, където нищо не се задържа, където първоначалната аксиома ...

ОЛТАР
Тайфун любов –
преминах през мъглата –
мастилено петно –
вместо небе. ...

Писмата ти чета.
Показваш ми човечността.
Вървя по начинът ти на изразяване
и, четейки,
съм на фризьор - за разкрасяване. ...