Аз ли те пуснах, или ти сам влезе в моя мир... Остани, само
тук можем да бъдем заедно...
Моят най-хубав сън,
нежен утринен звън,
песен нейде отвън, ...

Friend with an ex*
Когато в нашия човешки свят на заплетени връзки и взаимоотношения, по принцип е трудно човек да дефинира приятелството като факт или явление, не става ли невъзможно сложно да го направим в случай на стара любовна история? Задавам толкова комерсиалния и често питан въпрос, който е ...

Не мога малко да ти давам,
другото какво да го правя.
Толкова емоции и чувства мога да продавам,
сергийка да си отворя.
То с тялото ми всеки може да търгува, ...

Любовен залез
Мрак,
гаснещ пламък,
тиха пробождаща болка,
пресъхнали водопади от щастие, ...

Коя е тази нощ вълшебна,
Огряла детските
Лица?
Елха е символът ù
Древен, окичен с ...

Може би те няма!...
А може би не е така...
може би не трябва!...
А може би просто греша?...
Но аз искам... ...

Обстановката беше потискаща. От Всякъде лъхаше на старост. Имах чувството, че се бях върнал 50 години назад във времето. Почаках малко и с нетърпение си погледнах часовника. Вече бяха минали повече от 5 минути от обявеното време. Скоро те станаха на 10, след това на 15 и накрая на 20-тата минута има ...

DANIEL AVDALA: lead guitar, vocals, arrangement, sound.
Без претенции за имитация на неповторимия Ангъс Йънг и с надежда за одобрителна усмивка на "вечния" Бон Скот...

В очите ù имаше сълзи, но тя не заплака.
В сърцето ù имаше любов, но тя не ти я дари.
Тръгна сама в мрака. И за теб спря да тъжи.
Остави те сам в двореца.
О, принце, къде е богатството ти сега? ...

Непозната, млада и невинна
ти беше чужда в моя свят.
Не исках да те познавам.
Не исках да те усещам.
Не исках дори да те сънувам ...

И ще настръхвам от приспаните забулвания
в очакване за случващите будувания
и ще закопнявам за сладките събуждания,
изсушили милионните целувания,
и ще умирам в безкрайните страхувания, ...

Люлее се махалото безспир в стремеж към
своята парадоксална цел - да достигне
точката на равновесие.
Стрелките плъзгат се по циферблата,
на късчета насичат времето ...

Обичах
Обичам
Маски разни
Свличам
Голите ...

Бих искала
да чувам
само твоя глас.
Бих искала
да виждам ...

Самозадоволена самодостатъчност
(или силата на научените уроци)
Нощес сънувах, че вали тъга,
над цялата вселена засияла,
до мен лежеше голата снага ...

Ти си моята Лудост
Денят догаряше в полумрак.
Сенките се разбягваха пред краката ми, подплашени сякаш от звука на стъпките
Успях. Навреме!
Срещите ни никога не се променяха. Винаги вечер, все едно те е страх от хората... или от светлината. ...

Келнер! Плащам, моля!
Плащам си за всички грешки.
За лъжливите му думи.
За това, че му повярвах - плащам.
За страстните му устни. ...

В града има една много приятна страноприемница. Господин Широки Пръсти е неин собственик. Тя се е предавала в семейството му през поколенията. Страноприемницата е почти на двеста години и стаите може би миришат на застояло, но все пак за хората най-важна е кръчмата на страноприемницата. Когато човек ...

Какво остава ни за края? -
Един безбрежен океан,
на който мачтите залязват
по своя път предначертан.
Какво остава ни за края? - ...

В памет на мама
Така ми иде днес да ти разкажа
как мъча се да оцелявам,
че всички мигове за мен са важни
и черно се редува с бяло, ...

Днес се гримирах за теб...в косите си вплетох вятърни бури.
Сложих червило и молив за форма, за цвят… впит във устните.
После надлъгах очите, че мрачните сенки били помежду ни
само палитри от слънчев прашец, посипал във златно клепачите.
Облякох си рокля с дантелена нишка от живота бродирана... ...

В съня... изгарящо жесток,
във писъка на самотата,
край синора на тишината,
те чака моята любов.
И влиза... мълчешком, ...

Ще доживеем ли, дневниче?
2
Днес настроението ми се подобри..Отново съм при плоските закачалки у Tомас. Кученцето му Манолете ме посреща на вратата и докато не клекна , да ме близне по бузата, не ме оставя на мира. Правя го за удоволствие на Томас, не за мое, защото Манолете е от онези характери, за ...

Една ръка протягам,
но все не те достига,
едно сърце тупти - за теб, мила!
Дланта си леко ще разтворя
като крило на лебед бял ...

Един обществен парадокс
Забързаният ежедневен живот, привидно спокоен на места, те грабва неусетно. Пред една стара сграда животът тече бавно и спокойно, но ако можеше човек да чуе енергията, която кипи в нея, щеше да се удиви.
В нея се извършваха доста важни делови задължения, които усложняваха и б ...

Ще се превърна в обич, обещавам ти
Там някъде, на края на света,
в отломките на времето се раждаш
и занемявам всеки път, когато сам
ти гръб изправяш, ...

Износени от дълго скитане,
пребродили в неначертаното
безброя девствени вселени,
споделяме секунди... в бъдеще.
Кръстосали сме сякаш ...