XXXVII
По залез слънце най-после съгледахме стените на Търновската крепост. След многото премеждия ни било писано да достигнем старопрестолния град. Огнен ореол обрамчваше останките от българските дворци, патриаршия и крепостни стени с порти и с кули по тях, които сякаш бяха коленичили молитвено на ...

И ще те обгърне
духът ми.
Ще обходи усЕтно–неусЕтно
всички пристанища и пътища
на битието твое. ...

"Празно. Кубче."
Прасковите в градината вече окапваха.
Есента напираше да влезе в нашия дом, защото никъде другаде не я искаха.
Ние винаги я приемаме с отворени обятия и готови за пожълтяване, листа.
Тук е градината на времето. ...

Мълча и е тихо около мен.
Не извършвам дейности,
спи ми се.
Започвам
да разсъждавам и размишлявам ...

АЗБУЧНО МОМИЧЕ
А– е за АЗ
Н– е за Него и Нас
Т– е за Той
Л– е за Любов ...

Свободен
човек съм,
за да усетя
другото
робство - ...

ОГЛЕДАЛОТО
Градът беше притихнал. Не от страха, който носеше думата “война”. Беше замрял в тиха есенно-обедна леност. Врабците се криеха в сенките на стрехите. Тесните калдъръмени улици дремеха. От малко прозорче бяла завеска се опитваше да излети навън – първом трепваше леко, като клепка в съня, сл ...

Парещи сълзи се стичат по лицето от лъжи.
Отлетели спомени нахлуват и боли.
Всичко покрай мен минава като в сън.
Очаквах да съм нещо, а всъщност не съм.
Душата ми обвита е от самота. ...

Въже
С изгарящи от нетърпение и страх ръце,
захващам тая заран рано да плета въже.
Възел по възел ще заплитам, да е здраво,
всеки от тях по белег нейде ще остави. ...

Какво е взаимност?
Равен с Равен,
че те кога са равен с равен?!!?
КОГАТО И ДВАМАТА
ВЯРВАТ В ТОВА ...

Виновен
1 Сам си си виновен,
чуваш ли ме ти?
Никога не казвай:
ще те видя ли, кажи? ...

Стрелките бавно отброяваха секундите.
Тик-так кънтеше в моите уши.
Спряха да минават даже и караулите.
Смрадта на застояващ въздух ме души.
Времето застинало е в мъртва поза. ...

Аз искам
Пътувам... в тъмния тунел
на днешната статистика
и искам да съм себе си -
не просто някаква... ...

Как да те забравя?
Кажи как да го направя?
О-о, ти толкова ме нарани,
и толкова ме заблуди,
лицето ти накрая видях, ...

duffmckagan: Страх-не страх, ще ти взема интервю!
Страхът: Страхуваш ли се от мен?
duffmckagan: А трябва ли?
Страхът: Ако искаш да бъдеш смел, трябва да се страхуваш.
duffmckagan: Как така - хем да се страхувам, хем да съм смел?! ...

Протягам ръка в мрака и напипвам дръжката на пистолета ми. Вдигам го, свалям предпазителя, опирам го в слепоочието си и натискам спусъка. Оръжието изщраква, но не произвежда изстрел. Опипвам барабана. Някой е извадил всичките куршуми. Шибаняци... Човек вече не може да си пръсне шибаната глава на спо ...

Бойко, богатият народен цар,
на обрания ни бостан пъдар,
нередностите им явно обича,
затуй във власт се той облича!
Оскъдицата тука не отминава, ...

Целувам те по челото,
за да мислиш за мен.
Целувам те по ушето,
за да чуваш гласа ми.
Целувам те по устните, ...

Не достига
Да ни повдига
Към високото
Към широкото
Да ни носи ...

АПОКАЛИПТИЧНО
1.
Камбаните –
предизвестени съвести –
диктуват ...

Бъчва от тъга.
Недопита радостта.
Пияна вяра.
Чаша – истина.
Илюзия без захар. ...

Пак беше нощ, листата
леко от вятъра шумяха.
Притихнала в тишината,
очаквах Те да дойдеш.
Както момиче - своя любим, ...

Eгоизмът и Любовта
Любов – нещо свято между двама човека. Чувство равняващо се на полета на волна птица в небето без граници и перипетии. Нежно и чисто - като малко дете. Желанието на душата да срещне сродното сърце и тогава да даде всичко от себе си да премине границите дори на невъзможното, за да ...