І.
Съ­к­ро­ви­ще, скри­то дъл­бо­ко във мра­ка,
да бъ­де от­к­ри­то от­да­в­на ме ча­ка.
И ето, блу­ж­да­е­що огън­че пак за­и­г­ра
в съ­ня ми пре­ди да из­г­рее зо­ра. ...

на върха на пръстите ми
е допирът ти
върху устните ми е
целувката ти
в твоите ръце съм ...

Потърси ме някъде другаде... Ако имаш късмет, можеш и да ме откриеш, но не и тук, не и сега. Защо просто не ме остави да си отида? Защо предпочете да гониш този блян? Забрави очите ми, забрави гласа ми... Просто остави чувствата да останат в миналото.
Знаеш, че обичам многоточията, които така и не у ...

Здравей, Живот -
красив и необязден,
великодушен и безкрайно луд -
с теб пак сме на една вълна,
с теб пак сме на една душа. ...

Любовта не е ли...
Когато остарееш и погледнеш човека до себе си, въпреки всичките му бръчки, опадалата коса и недостатъците, издаващи годините му... да знаеш, че не би искала да е никой друг.
Да се вгледаш в очите му и в съзнанието ти да изплуват всички мечти, които сте постигнали... всички спомени ...

Събрах през сълзи
думите изречени...
Макар и да болят -
от тебе бяха.
И питах се - ...

*
Колкото изкачиш-
толкова и ще слизаш.
Планини.

"няма го невъзможното в живота"-
нали това е мотото на "широките гащи"
вярваш че можеш всичко безнаказано
и че ти държиш небето да не падне в сажди
стига бе ...

Незабравимо лято
Едно незабравимо лято
ще помня дълго аз,
от буен мъжки огън сгрято,
напоено с нежна страст. ...

ЛЮБОВ
Премина ухание
с вкус на канела,
то беше сияние...
но всичко отнела... ...

Сля душата ми във жълто и зелено,
те са толкова сплотени,
светли и засмени.
А обичах силно черно и червено.
Жълтото е слънцето в очите, ...

Влюбена
Обичах те и дадох ти всичко.
Раздавах - давах сърце и душа.
Влюбена - не виждах, не мислех.
Нали бе моята ярка звезда. ...

Застанала тиха, безмълвна,
леко провесвам коси над реката.
Очите ми право се вглеждат,
себе си искам да видя сега.
Но уви, не бях аз онази, предишната - ...

Няма вече болка, само празнина,
където беше ти, сега е пусто,
а моята любов-развалина
възкръсва в по-различно чувство.
Няма ги сълзите, давещи се в мен, ...

Има неща, за които си струва
да плачеш понякога с едри сълзи.
Болки, които сърцето диктува,
рани, които до края търпим.
Има неща, без които не можем ...

Излизам и танцувам.
Излизам и се забавлявам.
Излизам и лудея.
Правя всичко, за да те забравя.
Опитвам се отново да живея, ...

В самотата си съзнах,
че няма нищо по пътя.
Всеки трепет е химера,
в която сам си заблуден.
От себе си съм отегчена, ...

Скитница е моята душа -
и насън, и наяве, и през огьн и вода,
с порив смел, а от време на време и с тьга,
стреми се тя надалеч, кьм една дъга.
Скитница е моята душа, ...

Чувал ли си вятъра в клоните да свисти
надвечер, когато тъмата се спуща връз двора?
И, обагрени в пурпурно-златен залез,
листата да шепнат слова недочути?
Слушай, слушай зова на шубрака, ...

Ще продължавам нощите да чакам,
докато дните плачат безутешно.
Умирам всеки ден със светлината,
възраждам се с луната неусетно.
Прощавам си среднощните безумия, ...

Аз съм Муза-шахматистка,
преливам от ум, чак ‘’чепикът ме стиска’’,
все съм с няколко хода напред,
Музове превземам наред.
Рокади редя без умора, ...

Художник: Сергей Якушин.
Не ме рисувай хубава, художнико...
hristam
Не тропай на вратата ми,
а влез... Седни! ...

И ПАК ОБИЧАМ
Обичам да те обичам, нима това не е прекрасно!?!
Обичам те... за теб това е страшно!
Обичам да те обичам, дори когато си далеч.
Обичам те... дори когато ме боли ужасно! ...

Заспивам отново. Откривам новото утро. Преживявам същия ден. Не мога да се откъсна от еднообразието му. Виждам отново същите образи. Те винаги са там, в съзнанието. Не се опитвам да избягам. Не мога. Вървя напред, без да се оглеждам. Всичко е така... еднакво. Миналото не съществува, бъдещето е невид ...

Какво да направя - се чудя...
С целувки и нежност
ли пак да те будя,
или да разкъсам
тишината на утрото ...

Е, сърце, кажи ми,
що за обич чувстваш ти?
Нали уж трябва с мене да избираш,
а ти напук ли ми мълчиш?
Е, сърце, кажи ми, ...

Посветено на моята съученичка Теодора, която отсъстваше много
Когат` от мене си далеч,
аз не мога да издържам.
В мен е поголовна сеч -
мъката си не удържам. ...

Бяха две малки сребристи рибки. Гонеха се, криеха се във водораслите... Играеха. Тихо, светло и спокойно беше морското дъно. Но... Нещо огромно закри светлината. Наруши тишината...
Уплашени, малките рибки се скриха, а нещото, което се спускаше отгоре най-после опря дъното и спря. Не беше живо същест ...

- Петре, ела тук веднага! Кого да гледам по-напред – теб или сестра ти?
- Ели, размърдай се малко. Нали все се оплакваш, че си качила доста килограми след раждането.
- Мари, и аз така разсъждавах след първото раждане. Ето – има достатъчно катерушки. Много ли искам? Само да го виждам – Ели изсипа дум ...

Едно момиче сред полята чака своята любов.
Ала той дали ще се завърне? Животът е така жесток.
Очакването е безмилостно, за любимия на всичко си готов.
Той й бе всичко - и отдушник, и нейният порок...

ПЪТ МИ МИНА ЧЕРНА КОТКА
Път ми мина черна котка-
рошава една такава,
но с осанка и походка,
ще речеш, че цар минава! ...

В тъмнината е неговата сила,
стаила в пазвата зловещата си мощ,
а есента с мъгли града е покрила,
скривайки го под ледния си плащ.
Броди отново из уличките тесни ...

Всеки ден те срещат одобрителните викове на публиката и аплодисментите; студените обективи непрекъснато те фиксират, а от всички страни чуваш, че си изумително красива и невероятна; ти си обожавана и желана от милиони... На корицата на всяко списание си, образът ти се появява навсякъде... Известна с ...

Почти се бях отказала да вярвам
във чудото, което ще се случи.
Но знаех, че граблив е всеки гарван,
а на добро от кучето се учим.
И не забравях, че човек отрича ...

Попитали един ученик как е успял да вземе успешно изпита, който определял живота му за в бъдеще.
- Мислите си, че не се притеснявах и не треперех от страх?! - попитал той. - Не, аз умирах от ужас и предизпитна треска!
- Тогава как го взе с отличие? Да не би да преписа от някого? - го попитал усъмнен ...

Реши!...
Изчезна от света на моите мечти
Във кръв от рани ти сърцето мое потопи
Сломен се чувствам аз...
Но Не... ...

При сблъскването на два остри камъка може и да не се роди прашинка брашно, която после да се замеси и да нахрани огладнелите, потни сенки, прибрали се вечерта в едно място, което наричат дом, а усещат като пространство, но между тях винаги се ражда искра. Разгаря се огън, пламва мелницата, пламва и ...