Попитали един ученик как е успял да вземе успешно изпита, който определял живота му за в бъдеще.
- Мислите си, че не се притеснявах и не треперех от страх?! - попитал той. - Не, аз умирах от ужас и предизпитна треска!
- Тогава как го взе с отличие? Да не би да преписа от някого? - го попитал усъмнен ...

Реши!...
Изчезна от света на моите мечти
Във кръв от рани ти сърцето мое потопи
Сломен се чувствам аз...
Но Не... ...

При сблъскването на два остри камъка може и да не се роди прашинка брашно, която после да се замеси и да нахрани огладнелите, потни сенки, прибрали се вечерта в едно място, което наричат дом, а усещат като пространство, но между тях винаги се ражда искра. Разгаря се огън, пламва мелницата, пламва и ...

Дълго мълчах - под земята е студ.
Чаках да дойдеш и знаех, че някога.
Има ме. Има те. Нека си луд.
Знам, че ще дойдеш. На кукуво лято.
dar4e_to и alisa ...

Ти вярваш ли в доброто? Ако ли да, чети история позната. В най-слънчевия ден на най-красивата планина в най-тихия кът на земята се срещнали знанието и невежеството. Знанието, както винаги, излъчвало ярка топла светлина. Невежеството можело само да завижда, защото било толкова тъмно, по-тъмно и от но ...

Джони си отиде,
беше той убит!
Германците ужасни
убиха го за миг!
А какъв герой той беше, ...

НЕДОСТИГЪТ
Някой повика на портата. Беше съседът.
- Извинявай за безпокойството, но съм на голям зор.
- Казвай. Какво има? - поканих го да влезе.
- Голямо тегло, братко. Закъсах яко за пари - каза той, докато сядаше. ...

Сърцето ми
1 Сърцето ми тупти,
усети ли го ти?
Докосни и разбери
как силно то трепти. ...

Въпросът вечен
непрестанно в мен кръжи -
коя съм аз
и, всъщност, кой си Ти -
загадка, неизвестност, ...

Дългото самотно бягане
„Загасете светлините,
загасете луната, когато си отида!
Никой да не види моята голяма болка…”
/Стара гръцка песен/ ...

Бяло
Бяло... Бяло. Нищо друго – пак бяло.
Ах, времето светло колко е вяло и
колко е скучно, колко е трудно
да се усмихнеш. Че толкоз е мудно ...

Един продавач навиваше облаци
на дървени пръчки с полепнала захар.
Сега го крепи трикрака бездомност
и здравата връв го стяга за гащите...
Сега му е топло. Асфалтът е розов, ...

Величествен и горд, от векове -
с длето калено върху камъка изсечен -
ти устоя на бурите всевечни,
защото Тангра даде ти криле!
Че в тебе бий сърцето на България, ...

ТУК ВЪТРЕ е тихо и тъмно.
Нямам никаква представа къде се намирам, макар че влязох съвсем законно
и от дълго време обитавам това място.
Някой се изкикоти в тишината, усетих свистене в слушалката. Чакай, чакай...
Ключалка!? Значи, тук някъде трябва да има врата! ...

Срам ме е, срам ме е...
През самотните спирки минава
влакът, за отвъдното устремен.
И по-малко любовта ми остава,
и повече е яростта вътре в мен. ...

Не ми е до любов. Не искам вече.
С ада на сърцето дълго поживях.
Във спомени затъват ми нозете,
но ореолът ти на ангел си прибрах.
Изглежда по инерция ме обичаш. ...

Мокри скули.
В окото на мрамора
капка седеф.
...
Ухание на горещо кафе. ...

Вода... Да. Тя наистина е изключително важен фактор за живота на Земята. Все пак е един от четирите елемента: огън, въздух, земя и вода. Без нея нямаше да можем да утоляваме жаждата си, да задоволяваме хигиенните си нужди, да се наслаждаване на удобствата и забавлението, което ни предоставя електрич ...

Денят е слънчев и засмян… Всичко край мен е светло и нежно… изпълнено с топлота.
Усмихвам се… и искрената ми лъчезарна усмивка кара всички край мен да се обръщат, да ме гледат някак странно… Едни се усмихват и застиват на място, а други нямат сили да се усмихнат и просто стоят като вцепенени… Сякаш ...

Ех, Любов, ти пак си ме подминала...
Уж отново в нощите ми спря.
Пална огън в старата камина
и звезди разсипа в пепелта.
Беше празник твоето завръщане. ...

Тази папионка не ти отива,
приличаш на смешен пиколо,
без перспектива
обратен и то,
вземи куфара ми, ...

Несигурност...
Нерешителност...
Безсмисленост...
Без покровителство...
В търсене смел, ...

Прозвънват миговете на сърцето ми
като болка и радостна носталгия...
И младост погалва ме с перцето си -
своята любовна сага и желания.
Танцуват миговете пред очите ми, ...

Денем се крия в сенките, никой не би ме намерил.
Нощем излизам за поредния спектакъл...
Няма нужда да се представям,
всички смъртни ме познават,
Знаят, че и техният ред скоро ще дойде. ...

С дяволско еднообразие
вие поредният ден.
Вятърът ме намразва
и впива зъби във мен.
Стрехите ми се присмиват. ...