Вятърът влезе със взлом
в моето лично пространство.
Дадох му виза. Но щом
прага отключи с пиянство,
той предизвика пожар ...

Разбих сърцето си на хиляди планети,
сълзите влях в морета бурни,
душата в ураган оставих да прелита,
а тялото разкъсах на парчета.
Това е краят - всичко днес ще свърши, ...

Стоя и наблюдавам светлините,
притворила прозорец с нежен полъх,
запитваща се дали е от тишината
ревът на вятъра, пристъпващ морен...
А сенките в очите ми се надпреварват ...

Седя аз сам в нощта,
мисля си за разни неща...
Виждам образи познати,
но те са тъй далечни, разпръснати...
Самотата е надвиснала, ...

На рожденика
Там, където бронята ни пада
и по светло се чувстваш пиян,
тихичко пристига листопада –
в чудните видения си взрян. ...

На баба... на дядо...
(на баба... на дядо,
на тези, които ме направиха човек!
... за безкрайната ми обич към ВАС
... думите, годините, стиховете и листата няма да ми стигнат, ...

Ах, каква съм прелест...
цъкаш и се чудиш,
като съща ерес
чувствата ми будиш.
Вече знам, че ти си ...

Няма начин да не пиша за Крисчо - нашето комшийче, защото той е култова фигура. Крисчо е малък, но голям образ - винаги чист и спретнат, с ококорено големи, умно гледащи сини очи и къса руса косица, сресана по комсомолски на път. Това е просто Крисчо - новият верен поданик на Сашко. Той следва Сашко ...

Сутрин, когато обличаш роклята
с цвят на очите ми,
за мен остави последното копче!
В илика на времето ще промуша
от косите снопче, ...

Посветено на министър Дянков
Горят в парка
паднали листа -
безбандеролно пушене

Зла оттогава съм
В тихата нощ се изправяш злочест:
с поглед ме галиш – копринен и мек...
Как те презирах, разбойнико клет,
как те проклинах, когато без вест ...

С цвете от Зората във косите,
с наниз утринна Роса
тръгвам боса край морето,
като Нимфа в пясъчна мечта.
Със воал от морска пяна, ...

На! вика
Когато му хрумне,
а ти му робуваш.
Допусна на трона,
сега боледуваш. ...

Споменът в мене рисува остатъци.
От небето се ронят тъжни слова.
А по миглите - носталгично белязани
са сълзите на влюбена още жена.
Ветровете се гонят при изгрева - гневен. ...

Изтрещя и последната секунда,
без ехо, без блясък, без сълзи,
всичко свърши, спомените избледняха
и най-сетне няма преди...
Тогава маска ми бе тъмнината, ...

Разбиващи до края, проникващи отвъд тишината на погледите - заслепяващи дори лъчите, изплъзнали се нежно между тях и намиращи утеха в отливането им... Недостигнато в корабокруширали вълни в обтегнатите тетива на телата - търсещи се в дивите сенки на съня, от прошепващите спомени... Изписващи живите ...

Ти спомняш ли си пълната луна
и фаровете, пясъчните дюни,
онази топла, бяла тишина,
и старото казино там, през юли?
Минават и изтичат ден след ден, ...

Може би сме с теб еднакви
в нуждата си от любов,
като във пустиня жадни,
пращаме в оазис... зов.
Като слънчоглед под слънце, ...

***
Съдбата -
отлежало вино,
преди да те омае,
винаги горчи. ...

Целувката
Навън заваля. Умълчахме се и двамата, седнали един до друг на малкия диван. Телата ни се доближиха съвсем от само себе си. Някак си залепнаха странично. Едновременно задишаха. Кап-кап. Кап-кап. Дъждът намокри двете ни тела. Нямо кино. После, после... Притъмня. Той протегна двете си ръце, п ...

Приказка, наречена България
Имало едно време една страна България... Страна с вековна история, славно минало, мизерно настояще и неясно бъдеще. Така започват повечето приказки и може би очаквате да чуете подобна такава, нали? От онези обикновените, със щастливия край – с бляскави герои, с красиви ху ...

Веднага след пристигането на кораба в Холанар моряците побързаха да го напуснат, подобно на мишки, бягащи от потъващ плавателен съд. Не бяха виждали суша от месеци и сега жадуваха да опитат от всяко едно нещо, което цивилизацията можеше да им предложи – от прах по обувките до посещение в истински хр ...

Наесен
тръгват птиците на юг.
Ще ви запитам:
вие, някой ден,
замисляли ли сте се, като мен, ...

Разстрои ме ужасно.
Евазивен!
Дали не е пък равно на неистински?
А искреност? А липса на различие?
Да не говорим за обичане! ...

Дим
( В. Казаков )
Ако сега се открехне вратата към Ада
по пътя в живота на всички посоки,
колко пъти ще минеш през клада, ...

Безплатно. Имам нова отрова. Силна, замайваща, вредна. И до болка красиво мастиленосиня. Изгубвам се в недописани изречения вътре в мен. Не си ми муза, но ми се иска, ако ми позволиш, да те докосна, само за малко. За толкова кратко, че да мога единствено да усетя как дъха ти и безразсъдството ми се ...

Сочиш с пръст и казваш:
"Неприятни са ми хора с очила!"
Но иначе пред Бога се помазваш...
Справедливостта възвърната била!?!
И не виждаш колко заблуден си ти самият! ...

Тъжна и бавна мелодия
разбива сърцето ми
на милион плачещи сферички.
Зелени луни
закриват с воал лицата си ...

Понякога поглеждаш ли небето?!
Скрит в облаците му, оставаш хармонично сам...
Възпято е от хиляди поети,
а сякаш всеки път откриваш още нещо там...
А случва ли ти се да мислиш с простора, ...

"В Книга на Енох се казва, че Сатана е изкусител и прелъстител на Ева, което е причина да бъде изгонен от Рая..."
из Уикипедия
А бе някога пратеник на Слънцето,
най-светлият сред светлите наричан,
на Зорницата аурата изпъстрил, ...