Приятели, днес ще споделим някоя и друга мисъл за семейството. Според мен, всички вие сте съгласни с желанието за хармонични семейни взаимоотношения. Според мен, всеки от вас, в някой момент от живота се е пожелавал силно, искрено в сърцето си, просто да може да обича тези около него. Да се разбира ...

Μη μου μιλάτε για κείνη
Δε θέλω να τη δω ξανά
Για πάντα έξω απ' τη ζωή μου να μείνει
τι κάνει δε μ' αφορά
Ούτε σαν σκέψη, ακόμα, δε θέλω απ' το μυαλό μου να περνά ...

Живеело в една къща едно момиче. Питаш ме какво било неговото име ли? Не знам - забравил съм. Може би ти го знаеш? Може би познаваш това момиче? Знам само, че било винаги усмихнато.
То отпразнувало шест свои рожденни дни, на които получавало различни подаръци - някои големи, а други по-малки. На сед ...

Във гората зайче тича –
слънчево и закачливо.
Гонеше си пеперуда,
с нея да си поиграе.
Пеперудата внезапно ...

Как тихо е! Напомня на пустиня!
Листата вън към своя край летят!
Усмивката ти мила и свенлива,
запалва с грях човешката ми плът!
А всъщност аз отдавна те сънувам, ...

Има в парка ни една алея,
и редовно си вървя по нея.
Вчера там един младеж ме спира
и ми казва:
- Пил съм много бира! ...

Rammstein
Америка
Всички ние живеем в Америка,
Америка е чудесна,
всички ние живеем в Америка, ...

Ще се свърши...
някой ден, ненадейно.
И ... тъжно-смешно е.
Ще потъне в немилост
онзи нежен рефрен ...

понякога
просто ти се налага
да отидеш във вражия стан
без оръжие
пешком ...

Останал
в клоните на върбите
шепотът топъл
на вятъра
нежно примамващ ...

На моите сълзи не вярвам вече -
те всички са за сбъднати желания,
мечтите ми и те отдавна са обречени
на невъзможност, спънати, забравени,
молитви нямам в устните пресъхнали, ...

Спира те съдбата
Отново ти ме чакаш пред вратата.
Отварям аз, целуваш ме почти,
но се отдръпваш, сякаш спира те съдбата
да изтриеш с устни моите сълзи. ...

недей да чакаш още миг
недей да чакаш вечност
изгубил път сред нищото
на отровна безсърдечност
на времето в отломките ...

Вкусът на устните ти още пазя,
парфюмът ти в косите си усещам.
В спомени до коленете газя...
Към тебе всяка стъпка е погрешна.
Намирам смисъл да обичам забранено… ...

Целувка - зора.
Нетърпелива роса
гали тревите.
Синя въздишка
рисуват с крилете ...

Небето и земята се събират
Демони душата ми раздират
Предават ме любими близки
Разкъсвани от страсти низки
Последно сриване... ...

Със пръсти стисках тръните до кръв,
пищях като побеснял към черната Луна,
с ръце разкъсвайки изгнилите цветя.
Аз жив уж бях,
но вътре в себе си умрях. ...

Ехото пак трепна, но този път по-силно откогато и да е било... Кой беше зад него скрито, кой ли бе този герой? Незнайно защо всичко бе тъй тайнствено, тъй нежно
и доста емоционално и красиво... Незнайно защо всичко миришеше на странен аромат... Там някъде по въздуха се криеше отговорът... Там някъде ...

Там, под ясно-синьото небе,
се ширят поляни с цветя.
Там се простира моето царство,
където куклите стават деца.
Където феникс в своя полет се рее, ...

Тя беше от онези хора, които не искаш да познаваш. От онези, които не искаш да срещаш на улицата, още по-малко, да приемаш в рода и дома си. Носеше името на една от римските богини, но освен него нямаше нищо общо с богинята. Тя беше човек саможив. Далечен на всяка мисъл, логика и разсъждение. Непода ...

XXXV
Поп Петър ни водеше към Акче Казанлък, Алтън Калофер и Трявна. Там той имал свои, сигурни люде, които щели да ни преведат оттатък Балкана, през Тревненския проход. Сладкодумният отец ни разказа за бойните победи на Калифер войвода над турския аскер. Дружината му доскоро шетала из Средногорието, ...

За спомен погледите ти събирах
и малкото ти искрени усмивки.
В студени дни със тях ще се завивам,
а те ще ми разказват всичко.
Ще ми напомнят колко си променлив ...

Виновен съм, че бях добър със теб,
че ти прощавах глупави прищявки,
че търсих топлина в сърце от лед,
горчилки пих, а казвах, че са сладки.
Виновен съм, че търсих идеал ...

Най-опасната болест
Опасна болест днес върлува,
а няма даже кратка статия,
че мнозинството боледува
от нея – страшната апатия! ...

Аз взирам се в повърхността тъй гладка.
Прекрасна е! Изящна е! Досущ като кристал!
Какво се крие в нея, остава си загадка
от стария недосънуван карнавал.
Дали усмивката ми истинска е? А очите? ...

Недей да плачеш, мамо. Спри.
Нима сълзите помагат?
Знаеш ли и мен, че ме боли
другите, когато те раняват?
Недей да плачеш, мамо. Моля. ...

Стича се... (сълза)
но не боли.
И в устните се
влива.
Не горчи! ...

Родена в безпределност и доверие,
израсла в тънка рокля от звезди,
преляла в безконечно мигновение,
тъгата на копнежа ми мълчи.
Избродва всяка мисъл неродена ...