Не ще мечтая, търсейки утеха,
а думите си ще превърна в дълг,
не ще затрия в себе си човека,
изгаряйки го в тлеещата скръб.
Не ще пиянствам, с болката безверен, ...

Слънцето задъхано изкачва
стръмната пътека на Небето.
Спира често, прави малки крачки,
от съмнения и страхове обзето.
А Земята неуморно чака ...

Потапяйки се с очи
под тайните води
на изливащи се тръпки
разплели мълчанията
от приближаванията ни ...

Кръвта потича бавно...
... от скоро раздраната плът...
... всичко е явно...
... остана душата - последен път...
Раздираш бавно всеки мускул... ...

Живея до двама...
около двама сега,
те за мене са живот,
те в душата са до гроб.
Благодарение на двама, ...

000000000000000000000000000000000
Джулио тичаше като обезумял. Стигна в къщата и извика баща си.
- Влез, момче, кажи какво стана? Къде е Джак?
- Джак влезе в храма. Намира се в забранените пещери. Ще трябва да повикаме полиция!
- Ще се справим сами. ...

Моля те, не ме гони. В лицето ти разкрих тъгата.
Говорих, молих. Ти мълча. Защо мълча?
Защо не каза, че надежда няма, та болката ми малко да сломи.
Колко пътища да търся към твоето мълчание, кажи?
Колко роли да играя, за да ме харесаш някак ти. ...

БЯЛО И ЧЕРНО
Капчица бяла боя,
пусната в баката с черна,
само за миг устоя,
преди да бъде почернена. ...

Там, до старата барака,
седи мечтателят със сивите очи.
От часове седи там и чака
залеза и на последните лъчи.
Чака да се върне тъмнината ...

Вали дъждът и бие ме в лицето,
прикрива Самотата ми безумна.
Под мокрите одежди на клепачите
остава само полъх на... солено.
A теб те няма - шепнеш от гърдите ми. ...

Щом те видях, се разболях.
Щом те погледнах, ослепях.
Вече не мога да си поема дъх,
не виждам никой и нищо,
не чувам никой и нищо. ...

Да си влюбен, да обичаш, да гориш и да искаш всичко покрай теб да е светло и слънчево, живо и диво, е толкова хубаво, че страх да те хване.
Да се страхуваш от обичта и да се терзаеш от факта, че си влюбен, да отричаш и да търсиш причина да избягаш е толкова малодушно, колкото и факта, че се чувстваш ...

Човекът е между безкрайно малкото и безкрайно голямото, а нашият живот между миналото и бъдещето. Човек се преплита между виртуалното и реалното. Виртуалната реалност обозначава нереалния свят, фантазиите ни, които пресъздаваме, когато гледаме в очила,
т.е. компютърът прави виртуалното реалност. Все ...

Животът днес е тежък и суров,
престъпност вилнее с пълна мощ.
Народът, гладен и обезверен,
търпи и псува всеки ден.
Защо, Господи, направи ...