Стъпвай бавно,
за да не те спъва тъгата,
за да не падаш по очи-мечти
в миналото.
Стъпвай тихо, ...

диханието
на онези цветя
ме поглъща
бавно на хлъцвания
колкото пò ...

Живяла някога, в едно далечно царство принцеса, търсеща щастие. Момент! Не е нужно да избухвате в смях. Ясно осъзнавам факта, че не съм принцеса. Разбира се, когато бях на пет - силно вярвах, че един ден ще бъда, но после мама ми купи буквар и сметало и бързичко си припомних, че в нито една приказка ...

Хей, бъди това, което си - недей да играеш роля, за да се харесаш на другите. Това наистина е тъпо - ако са ти истински приятели, ще те харесват такъв, какъвто си. Ако ли не, в този момент има 6 милиарда 470 милиона 818 хиляди 671 души по света - все някой от тях е перфектният приятел, нека го потър ...

В памет на Мариана Вангелова
Дори да сме на дъното,
не губим миг кураж.
Издържаме пред мълнии,
защото вяра-страж ...

Излизам пак на улицата. Тъмно е.
Не ми е вече никак до разходки.
Тежи ми този свят на раменете.
Мълчи ми се. И никакви въпроси
не искам да задаваш чак до утре, ...

Стоим безмълвни с тебе в мрака,
а очите ни горят,
сърцата ни стаени питат:
дали е за последен път...?
Ще тръгнем с тебе в две посоки ...

Така и не успях да крача по водата,
а и търговците от храма не прогоних.
С пет риби и с два хляба –
и себе си
не смогнах да нахраня. ...

Аз съм на прага към теб
като конска подкова
и татуирана детелина
върху кожата на посадено утре дърво.
Поглеждам всеки ден, когато прекрачваш ме - ...

Земя камениста, погълнала кости...
Повяхва лицето от тлееща грешност.
Поникнало цвете в сърце на тресавище,
разкъсва душата на хиляди части.
Заключих сърцето в мъгли от стенание. ...

Вторникът ми е зелен,
вторият работен ден.
Уж спокоен този цвят е,
ала виж - едва обяд е,
пък бюрото ми се скрило, ...

Слънцето, денят ми,
към залеза се спуска.
Сърце, ти замълчи.
Усмихвайте се, устни!
Сънувайте, очи! ...

Дойде ли пролет
Над мен вали уханен бял цветец.
Ветрец повява, бръмнал от пчели.
И въздухът е сладък от прашец,
а утрото - зелено от треви. ...

И тази нощ за тебе аз ще пия,
от виното, което пихме ние.
Преглъщам го със мъка и не крия -
горчиво е, но пак си казвам: Пий!
В кристална чаша с виното червено ...

ЕДИН ДЕКАР НЕБЕ
Дядо Христо Войчев беше седнал на дебелия пън в двора и, захлупил лице в ръце, плачеше. Наблюдавах го отдалече. Приближих го, изчаках да вдигне очи към мен и тогава попитах:
- Защо плачеш, дядо Христо? Какво се е случило?
Старият човек ме погледна тъжно с дълбоките си сиви разплакани ...

Свободното ти време,
което до вчера
ухаеше на мислите ми
с близки отношения
и с другите ти важни хора... ...

ПОД ЧЕРЕШАТА
Тази година черешата на бай Васил роди както никой друг път. Плодовете овесиха клоните й към земята - да ти е драго да гледаш. Но косовете на шумни ята започнаха да налитат на дървото. „Няма да ги остави тази напаст да доузреят. Ще трябва да ги бера въззелени, макар че е хубаво да понал ...

Босички стъпки в разцъфнала ръж,
а в стъпките - влюбени стихове.
Белоснежни са вишните. Пролетен дъжд,
а е тихо, а безумно е тихо...
Още един път с единак ще завия. ...

Let me hold you for the last time
It's the last chance to feel again
But you broke me, now I can't feel anything
When I love you it's so untrue
I can't even convince myself ...

Едно момиче някъде тъгува
за твоя поглед и за твоите ръце
и в мислите си винаги танцува
и вярва в приказки, като дете.
Разказва на вълните и на птиците ...

Рими, думи, лавина от поредици.
Откровения, струни, вербални безпоредици.
Арогатни циници, психоаналитици!
Ъгъл тъмен, тесен, китка, кръв, песен,
ментален срив – чудесен! ...

Понякога се правя на тази, която не съм.
И излизам много плахо вече навън.
От страх да не си загубя контрола
и да не остане душата ми гола.
Много често се правя на тази, която не съм. ...

Живота си пришпорили
Все питаме какво сме сторили
Не разбираме че не живееме
Забързани старееме
Пропускаме ...

Алкохолен делириум вече втори ден...
или втора година?
Никакъв спомен -
жалка картинка.
Делириум тременс. ...

Обречена любов...
аз искам отново да повярвам в тебе!
Подай ръка, не прихвай в тъжен плач.
По кожата ми ти следите ще намериш
... следите от сълзите на палач. ...

По козите пътеки
смъкват се мъглите
все надолу - към реката
в дефилето.
А тя ...

Даже да не искаш,
вместо теб ще се усмихвам
и когато плачеш
ще целувам сълзите ти.
Без ти да знаеш, ...