Contemporary authors work: literature, music, art etc.
385.9K results
(... без дом)
🇧🇬
...няма дом за планинския камък -
всеки ручей е негово зло...
би могъл да е в крепостен замък,
би могъл да е нещо добро,
а подритват го кални потоци, ...
Понякога единственият начин да забравя е да погледна назад.
Понякога единственото нещо, което ме задържа до човека, когото обичам, е болката, която ми причинява.
А лятото пада като грим върху страните ми с цвят от лайка покрити. Смъртно ранена от желание, все още тая розови надежди за новия ден. Ког ...
Понякога си тръгвам без да искам, защото вярвам, че така оставам. Понякога си мисля, че съм била права, а друг път, просто се предавам. Понякога отивам твърде надалече, защото вярвам, че така успявам; понякога си мисля, че е редно, а друг път просто си се оправдавам.
Ще ти направя кифли и кафе, за к ...
Вярно е, че на Земята има много умни хора, но явно... те са малцинство!
Рядко се смее този, който постоянно се подхилква!
Костенурките никога не поглеждат към небето... от страх да не паднат по гръб!
Каквито и грандиозни сметки да правим за бъдещето, накрая (като дръпнем чертата) все се оказва, че с ...
Добре дошъл! В абстрактния ми свят -
през абстрактните ми срички до вербалния ми впряг.
Как през прозореца прониквам ти в душата?
И как със мисъл гася светлината?
Съществуват само сиви нюанси на топли цветове. ...
Стълба аз сама ще си направя,
отвеждаща нагоре - към звездите.
От своите мечти ще я извая...
да стига до на слънцето лъчите.
Първото стъпало ще е прах от рози. ...
За пореден път влакът ме отвежда в онзи свят, където в ума ми оживяват отдавна отминали, но вечно живи хора, събития, времена... А всичко останало наоколо е толкова скучно. Дали това е истинският свят?
За първи път видях Дявола, когато вървях към подлеза. Той целият е черен, с дебел балтон, скъсани ...
Ke$ha - Blah Blah Blah
Ba-da-da-da-ba-da blah, blah
Coming out your mouth with your blah blah blah
Just zip your lips like a padlock
And meet me at the back with the jack and the jukebox ...
Умира още неразбран животът –
доскоро млад, а вече остарял,
тъй както вятър скършил е дървото,
в чиито клони славеят е пял!
Съдба човешка, твърде неуютна ...
Пред хората си агънце забляло,
във къщи идваш да ме изядеш
с парцалките, за щяло и нещяло,
приключил с ролята си вънка на светец.
„Е, те са чужди”, казваш с извинение, ...
"Държавни Роби"
Защо ли плащаме данъци в тази държава,
след като тя нищо не ни дава.
Ограбват ни чиновници, които нищо не правят
и с бумащина по нервите ни тропат. ...