Вривена блика моята омраза...
Нима наистина съм озлобен?
Нима не съумях да се опазя
и съхраня човешкото във мен...?
Разстрелян от човешкото бездушие, ...

(Провокирано от "Жените, на които аз държа" на Валери Станков)
Мъжете, на които аз държа,
са целеустремени и усмихнати,
открито гледат към света
и с оптимизма си окрилят ме. ...

Всичко, от което имам нужда,
си ти, любима моя,
единствено ти можеш да спреш моя дъх,
но погледни ме сега.
Погледни ме сега... ...

Гара - сива избледняла
И на нея Сам
Чакам влака за къде не знам
Релси ослепително блестят
Тракат колелетата на влака ...

Спрях се
и заслушах в
песента
на стотина
весели капчуци. ...

В безкрая
В тази безкрайна вселена
сърцето ми твоето намери
и в безкрая на всемира
душата ми с твоята се слива. ...

В съня си аз сънувах, че сънувам.
По пътища безпътни, че пътувам.
И вятър в планината, че целувам.
А във реката облаци рисувам.
С гората станахме приятели. ...

"И това ще отмине" - пишело на онзи пръстен
Ще преболи и ще мине -
само имай малко търпение!
Няма вечно да страдаш
(нищо на този свят не е вечно!) ...

Дали не бе отложен
жадуваният миг?
Не се превръщай в спомен,
заключен в моя стих.
Отдавна пусна корен ...

С ДЪХ НА ЗРЯЛО ЖИТО И МАТОЧИНА
Герасим живееше сам в голямата си двуетажна къща. След като родителите му се поминаха, един ден го напусна и жена му, като отведе със себе си единственото им дете. През деня той се залисваше с работа, но нощите му бяха дълги, тъжни и безнадеждно самотни. Когато го съкр ...

С тези пролетни облаци-нанизи
по небето ми синьо рисуваш
с четка от мислите парещи.
Запъхтян след вятъра тичаш.
Нещо в мене забравил, завръщаш се. ...

Съвършенство
От дълго време все се питам
какво е Съвършенството?
Откак родил се е човекът,
заложено е то в душата му. ...

Не затваряй очи! Замълчи!
Не долавяш ли нещо особено?
Не дочуваш ли шум от листа,
как простичко пеят птиците.
Не затваряй очи! Помълчи! ...

Тоз въпрос за ефективност
ми мирише на наивност.
Как? Не излезе ли ефектна
виличката ми кокетна?
Тя е свързана на здраво ...

(на Насето)
Ти затвори телефона - вече липсва ми
слънчевото хапче за веселие.
Липсва ми магията на допира
на твоите ръце незадължаващи, ...

МОРЕ
Сам останах на немия пристан.
С безкрайно море над колене.
От бурите съм вечно орисан.
Да ме връхлитат вълните-коне. ...

С акордите
на огнено танго
танцува
моето сърце.
И нашите тела ...

Сега аз искам да живея,
докато в мен гори душата -
ликувам, страдам или пея,
но здраво стъпвам на земята!
И като огнена стихия ...

Единствено това ми трябва
да разтупти сърцето,
една милувка, нежна
като дихание на вятър.
Само искра в очите ...

Не търся бройка, не търся пари,
търся кой леда да разтопи.
Ти имаш този шанс сега,
не обвивай още леда.
Нека дадем воля на чувствата, ...

За близост мечтая.
Часовник. Вестници. Сън.
Духът ти блуждае -
някъде в мен.
Огледало и къс самота. ...

Нещо като фантастична история
(или как стоят нещата)
Срещнали се две неща - едно нищо и едно нещо.
- Здравей, Нищо-о! - казало Нещото.
- Как може такова нещо, да ме наричаш "Нищо"? ...

УТРИННИ УРОЦИ
Пак полузадрямал, се преструвам,
че съм бодър... Крача в утринта.
Поздрави, усмивки и ръкуване –
сресвам свойта сънна суета... ...

Родила съм се под кубето на небето,
когато под сърпа се гърчело полето.
Не в постеля бяла мама ме родила,
в ложе от пшеница буйно изкласила.
Захвърлили ръкойки, паламарки, ...

(„)Нали(‘’)?
Прекрасно е да реализираш желанията си, а в най-добрия случай дори мечтите си, но нищо няма смисъл, ако няма с кого да споделиш цялата тази радост, на кого да разкажеш за постигнатото от теб... Когато си самотен, вървиш безцелно, с поглед забит в земята, реещ се из небесата и търсещ отг ...

Повлияно от групи като Neurosis, Acid King и EyeHateGod

Това е краят на тази глава. Ще има и още!
„Какво стана?” – помисли си Лиза и бавно отвори очи. Усещаше топли струйки кръв да се стичат по лицето и врата ù. В бедрото ù беше забито стъкло и кръвта напояваше панталона ù. Едва си поемаше въздух, ребрата я боляха ужасно, там, където коланът я притискаше ...

кръстоска между пънк/уейв?/и латино... за танци до зори

В Долни Дъбник имам една приятелка, която може да ми бъде дъщеря и това, което ще се чете надолу, е ясно, че аз не се срамувам да ù напиша глупости, шеги и винаги съм си я представяла как е събрала аудитория и им чете това, което съм ù написала. На мен ми е хубаво, че нейният смях звъни като звънче ...

НА КОЛЕНЕ
на Велчо Велчев
Тез здрави колене, Родино,
на знатен български строител,
защо покрити са, Родино, ...

Публикувам превод на друг сонет от Елизабет Барет-Браунинг (1806-1861). Истината е, че оригиналите толкова много ми харесват, че ми се иска да можех да ги преведа запазвайки невероятната смесица от чувственост и разум. Ще се радвам да чуя мнението на всеки.
First time he kissed me, he but only kisse ...