Звънна тетивата на лъка.
Стрелата прободе мишената в сърцето.
Падна старата сърна.
За последно се огледа в окото й небето.
Пристигнаха ловците след това. ...

Днес на Но Щен Вълк определено не му беше ден. Всичко започна още сутринта, когато със ставането от леглото се омота в одеялото и тупна на пода, после обърна филията си и се омаза с конфитюр, а като реши да се измие, се оказа, че водата е свършила и трябваше да ходи до потока, който пък беше замръзн ...

Градът заспива във вечерните часове,
събужда се рано – още в зори,
тихият градски шум ме зове
и привиждам улиците дори.
От дясно, като някоя птица, ...

На гарата, наречена Живот,
оставам със Надежда окуцяла,
минават влакове – за сватби, за развод,
била съм и на двата карнавала.
Най-весел е абитуриентският вагон, ...

Танц на снежинки
сърбеж под шала
от зимни бълхи

ИНСТРУКЦИИ:
Това е игра с формата.
По свой избор можеш да прочетеш само един или няколко сегмента.
Не е препоръчително да четеш всичките 10 сегмента.
„Набери” шест-цифрения номер на твоя мобилен телефон и ще прочетеш ТВОЕТО стихотворение, уникално и неповторимо (едно на 1 000 000). ...

НА НЯКОЙ МЪЖ ЖЕНАТА
На някой мъж жената,
на друг пък мъж мечтата
обича да флиртува,
за разнообразие лудува... ...

Проклета да съм...
Проклета да съм аз, че те обичам.
Проклета да съм, че се влюбих в теб.
Проклета да съм, че ти се отдадох
и позволих си пак да ме боли. ...

След чашата вино и малка почивка
протягам унило за телефона с усмивка,
но кой да потърся - зачудвам се малко.
За малко помислям си - ах, колко съм жалка.
После пък казвам си, приятели имам. ...

Залъгвам себе си по начин безобразен,
а имах вяра и ме хвана срам
от образа в огледалото размазан,
че ме измами за угасналата жар...
А останали и въглени, дето не угасват - ...

Сядаш до нея. И палиш цигара.
Със поглед събличаш й дрехите.
Тая игра като света е стара.
После идват проблемите.
После ще звънне телефон пронизително ...

ИГРАТА “НЕПОЗНАТО ДРУГАРЧЕ”
Не разбирам защо продължавате да се опитвате да се промъкнете в душата ми като крадци. Пишете ми от смешни тийнейджърски адреси, изпращате ми писма, които не казват нищо, даже имената ви. Изпращате ми покани за приятелство, на които няма как да отговоря, за да ви попитам ...

Ти, танцуващо момиче,
вярваш ли, че те обичам!
Ритъм е любовта:
остава, остава, във мене е тя!
Влюбен съм във тебе сега!... ...

Когато зимата поръси те със сняг бял
и тялото ти студ корав скове,
усмивката ми ще е твоят вълнен шал,
ръцете ми - ботушки топли две.
Със поглед ще те облека в дебел кожух, ...

Хей, татко мой, към тебе се обръщам
да поговорим малко, да си споделя.
Седни до мен, за поздрав те прегръщам,
но виждам в тебе мъничко тъга...
За мен ти бил си винаги приятел ...

Тъмна улица. Мъждукащ фенер. Мрачна картина.
Мраморно-бяла сграда тъмнината руши.
Магазин. Що за стока зад витрината синя?
Боже мой! Продават се бели и черни души!
В хладната зала продавачът е сивобезличен. ...

Порочна съм. Порочни са моите мисли.
Не ги гаси ни страх, ни забрана.
Гореща съм. Горещо от дъха ти ми стана.
Стомана съм. Тека разтопена в дланта ти.
Не крия. Не крия колко много те искам. ...

Цял един живот пишем писма, всяка мисъл, всяка дума, всеки поглед... Цял живот се надяваме, че писмата ни се получават от правилните хора, цял живот вярваме, че пишем на най-добрата хартия с най-скъпото мастило. Какво ли виждат ангелите, когато погледнат надолу? Безброй хартиени листчета, носещи се ...

Любов и грижа – добро съчетание,
но изглежда друго бе моето призвание.
Не смятах на него така да се отдам,
но своя принцип главен успях да предам.
Грешка след грешка – дали съм виновна? ...

ДУШАТА
Душата си използвах за торба,
прибирах в нея всичко от пътя,
дано бездънна да е тя,
че с много злоба я натъпках! ...

По стъпките ти отдалеко
разбирам, че се връщаш,
като аромат на пролетни цветя –
сетивата ми поглъщаш.
Вятър приглушено ...

Красотата му е груба и обрасла,
а мъката – изваяна от самота.
Душата му дълбоко е прорасла
в сърце, забравило какво е суета.
Животът му тече - река прокълната ...

Бленувам за Онази целувка.
Онази, сещате се -
в която досега на езиците ви
е като токов удар.
Право в десятката. ...

Не се ли събуждаш нощем...
(И) спиш ли спокойно изобщо?
Малко?! Не те ли е страх...
или да ти пука е лошо?
Аз се будя...! Обляна в пот. ...

Трябва, навярно, да бъда смирена,
да стисна зъби и после - очи,
да оставя съдбата непроменена,
първата мисъл да ми бъде: Мълчи!
Може би трябва да бъда по-кротка, ...

Ако ви попитам: "Вие мислите ли?", може да ми се обидите. Но ще се изненадате от резултатите от един много лесен и нагледен експеримент. Отделете си половин час и се опитайте да обмислите сериозно и задълбочено някакъв въпрос по ваш избор.
Успяхте ли? Получихте ли усещането, че сте миньор в мина със ...

Какво съм Аз?! На пръв поглед… едно Тяло…
Вторачено във виртуално огледало…
След втори поглед… съм… Сърце,
което наранявам цял живот… и пак е оцеляло…
След трети поглед… търся и Душа… ...

Изгубих се в потока на мислите,
да бъда, или пък не, отново не реших,
и всички истини са празни приказки,
когато отговора не открих...
Изгубих се в морето на чувствата, ...

Не мисли за мен, когато си сам,
току виж си се влюбил
в далечното минало.
Не искай в съня ти боса да тичам.
Между мен и теб отдавна любовта ...

Потъвам в очите ти - синя безбрежност.
Спокойно облива ме топла вълна.
Усмихнати мигове дават ми нежност.
В душата ти с обич аз се кълна.
Докосваш сърцето ми с думи гальовни. ...

Tъгата ми е мъничко човечна.
Само мъничко, така, напук.
Но сякаш, че е някак вечна...
сякаш, че и мен ме няма тук.
И усмивката ми, малко тъжна. ...

Излъгах те,
не ме кори!
Излъгах те,
от страх може би?!
Не исках ...

Към залеза клонящата земя
навлича в пурпур златната си кожа,
почти се пръскат сините платна
на вятъра, деня подгонил
към хоризонта, чак ...

Приключвам годината, две хиляди и девета.
Седя пред компютъра с часове.
Преглеждам папки, редя досиета,
подреждам данни в скучни редове.
И после сортирам, смятам числа, ...

За да си спомня какво се случи, трябваше да изпия поне кило вино и тогава нещо смътно проблесна. Виното е пивко и е от новата реколта, но няма време да го чакам да отлежава, защото до тогава не се знае дали ще съм още жив. Вече бях я забравил тая история и се намериха парчета в някаква стара тетрадк ...

Страст и време
Вплетен в страстно бреме
осъзнах,че нямам време,
с желания най-потайни
да разкрия моите тайни. ...

Предлагам
да прескочим пролетта!
С онези щъркели,
които не дочакахме
да се завърнат. ...

Малката сърничка още помнеше сълзата в окото на умиращата си майка. Ловец я уби и отнесе. Бяха още топли дните. Беше научила от майка си къде тревата е най-сочна, къде водата е най-бистра. Но стана студено. Все по-трудно се намираше храна. Все по-самотна се чувстваше и по-често лежеше на поляната, к ...