Последен танц
Черна роза трънливо в пурпур контури извая.
Огънят пъпли в червено, телата им в пепел изгаря.
Бледият страх самотно таи се в покорни сълзи.
С гняв се отричат, в страст се изпиват очи във очи. ...

Получих от агенция Мираж
покана за участие в Мис Пролет,
условия – да бъда с антураж,
на сцената ще се разлистваме във полет.
Ще сме облечени като цветя, ...

Взрив, огромен тътен,
летят шрапнели на взривена граната.
Поредния убит те гледа с поглед мътен,
картината е като че идва Сатаната.
Картечни изстрели пищят и свистят. ...

Сблъсъкът на утрото с нощта –
краткотраен, ала ураганен –
в ледените клони затрещя
и окъпа хоризонта в алено...
Както грубостта понякога е нежна ...

Защо си тръгна, мое слънце?
Залезе ти зад тези планини,
но нали така не ще огрее даже зрънце,
щом ги няма твойте лъчи?
Студ земята ще покрие, ...

ЗАГУБЕН
Любов ли е, се питам, това, което чувствам, което мразя и обичам да изпитвам,
това, което ме уморява и ми дава сили, убива ме и ме съживява, което ме кара да опитвам
да забравя теб, и забравя ли те за миг, пак за теб се сещам,
защото не издържам, без да мисля за теб, без да усещам ...

Когато и ти си там...
Черната гора
листа тъжно рони,
в тъмното някой
самичък си говори. ...

Да притичам през времето,
за да пристигна в тебе.
Вместо това, поредното
въображение ще ме обземе.
Наизуст си гоня ...

Ще бъда много силна, много смела,
когато някой ден отидеш си завинаги!
И сто причини ще намеря
да продължа! Защото знам, че винаги
част от мен ще си! ...

Красива вечер в разкаляни улици.
Любов ненаситна, обвита в позор.
И ние – поредни отчаяни блудници
в граничещ с живота морален затвор.
Красива утрин в разплакани облаци. ...

Ти си млад левент
и свириш на струнен инструмент,
гаджетата падат ти в краката,
щом чуят твоята любовна соната.
Раздаваш я леко неглижето, ...

Отражения.
Счупено огледало.
Парченца от страх.
...
Прескача тихо ...

Завръщане
Отивам нанякъде в никое време,
на място забравено в помнеща нощ
и стигам до дъно в бездънно начало
на приказка с райски разкош. ...

Толкова старинни къщи има само в най-живописните села в Родопа, дето са останали по десетина-двадесет възрастни хорица, живеещи само с едната планинска упоритост, свойствена на родопчани. По тясната асфалтова змия на шосето, оронена и избушена като всичките ни пътища, по това време на годината може ...

Един обикновен ден на един необикновен Б.Б.
Б.Б. подпря морната си глава с ръка, отри едрите капки пот, стичащи се по набразденото от размисъл чело и въздъхна патетично “Ох!” Нещо куца, нещо ку-ца, помисли той и го отрепетира отново, като обогати репликата до многозначителния израз “Ох, та леле!” Та ...

Заспивам. Тъмно е и само досадното тиктакане на часовника още ме свързва с този свят. Тик – так, тик – так, гласът му ме дърпа назад и стяга глезена ми като каторжническа метална топка. Стига ми, Мечо, стига ми тоя свят, наситих му се и пренаситих, сега е време да откриваме, кротувай под мишницата м ...

ПОКОЛЕНИЯ
Как става тъй, че едно очакваш от живота, а друго получаваш? - пита се баба Йова. Очакваш нещо хубаво да се случи, а то все е идва. Изглежда, че за всичко е виновна самотията. Дни наред разговарям само с животните в двора - ще пустосам прасето, че не иска да яде; ще издюдюкам по някоя цъцр ...

На този ден, велик и свят,
възкръсна българският дух отново
и като чист, кристален цвят,
победно звънна българското слово.
Земята на достойни синове, ...

Кой си, че не те познавам,
само име - без душа.
Проговориш ми и полудяла
в мислите си аз летя...
Кой си? – Вчера беше „Никой”. ...

Страничен ефект е това,
да не знаеш как да се справиш
със ситуацията една -
тя е: да бъде до теб шансът,
а ти да не знаеш как да ...

С нокти ще забия в истина...
И черна кръв по минало ще бликне.
От нея ще си бутилирам спомени -
с горчивината тежка... пак да се напивам.
Ще се събудя тази нощ при пълнолуние, ...

Летен вятър безпътен,
в сън миражен роден,
тази твоя игривост
се пресели и в мен.
Ти си - полъх от нежност. ...

Устрем
Когато си на двадесет и осем,
животът е пред теб,
мечтите ти са тъй прекрасни
и ти мечтаеш, искаш още ...

Споделено
Някак си необичайно дръзка,
се превърнах в център на цунами.
С девет бала обич в мен се пръска,
бяла нежност стапя мисълта ми, ...

Разтопи и лед, и сняг.
Разпиля мъглите.
Сещам тайния ù знак –
иде, иде, иде!
А дъхът ù хем боли, ...

Понякога умирах във тунелите,
повърнала поредната отрова...
Когато някой стъпва по жаравата
и зърното превръща се във клада.
Когато падаха глави по ешафодите, ...

Родила съм се преди векове,
смело съм яздила кон до мъжете,
била съм сестра на Пагане -
гадателка, укротителка на ветровете...
Любила съм силно и страстно ...

Цял ден баба Марта раздава мартеничките си. Изпразни кошничката. На всички върза мартеничка за здраве. Изморена, но доволна, се прибра вкъщи.
Тогава видя двете мартенички. Бяха на дъното на кошничката. Не беше ги забелязала.
- На кой ли съм забравила да завържа? На кой ли?
Смрачило се беше. Денят от ...

-----
Дните минават безшумно покрай мен и не могат да бъдат спрени. Карам както си знам. По-точно се мъча да съчетавам духовния напредък с жалкото си всекидневие, от което не мога да да се откъсна. Сутрин започвам с опитите си за медитация, а вечер свършвам в някоя кръчма или лежейки в пълно бойно с ...

Половин Луна във стаята ми свети.
На половинки се опитвам да мечтая
за щастие недадено, невзето...
Отричам го, а после го желая !
На половина думите изричам, ...

Пролет
Повя втрец и спря дъждът да капе
и времето съвсем се шашардиса.
Тръгнаха жените без чорапи
и тутакси на пролет замириса... ...

Една звезда умира
всеки път, когато мигнеш.
Опитваш слънцето
да видиш в тъмнина.
Живота свой не цениш, ...

Спомени
Помниш ли онези дни,
първите от нашата любов.
Бяхме като две мънички деца,
тичахме и смеехме се, ...

КАФЕ CIVILISÉ
Седим един до друг. Кафето пием,
говорим си вежливо и спокойно.
Последна среща. Вчера бяхме ние,
сега сме половинки самостойни. ...