Душата като рак-отшелник,
на път за своя Орион,
от събота до понеделник
ще погостува в твоя дом.
А някой ден, когато стигне ...

Преди...
През пролетта се раждаме с тревите
и, жадни, слънчеви лъчи ловим.
И някак цялата зеленина
не само радва, пълни ни душите. ...

-Ела! - вика ми Пецата, като ме изслуша да се оплаквам. - Ела ще те заведа при един баш спец. Майката им ще разкатае на твоите опоненти.
-Ти, - викам, - отде знаеш, че е спец? Те всичките се пробутват за такива. Има ли по-фукливо и по-лъжливо нещо от адвокат. На тоя, дето съм го наел, ми иде да му с ...

Вече не бързам да разчиствам след себе си,
да се гледам в огледалото до ослепяване,
да репетирам наум думите си към теб,
ситуациите отново да проигравам.
Вече не се тревожа и как изглеждам, ...

Тук няма земна суета!
По улиците - тъмни силуети,
а пушекът е сляпа тишина –
звъни камбана... и настръхвам.
На кон препуска младостта, ...

Три ясена стари на хълма стояха,
щом буря захване – за ръце се държаха.
Всяка глътка вода на три се делеше,
по пладне овчарят под сянката спеше.
Пътник далечен отнейде пристигна. ...

Усмихната като коледен ден,
мила като нежен топъл вятър, галещ нечия сълза -
така погали моята душа в онзи ден,
в който никой не виждаше сълзите,
премесени с капките дъждовни, ...

Споменът се губи черен
като петното туш,
удавено сред мътната вода
и споменът изчезва бавен,
изплъзва се от моята ръка, ...

Първата ни нощ заедно...
Това бе мечтаната нощ за мен, мислех, че сънувам. Но не беше сън... всичко беше толкова реално и хубаво. Но винаги има едно "но". Всичко хубаво си има край и, разбира се, той настъпи още на другия ден. Беше толкова различен от преди, толкова студен и далечен. Сякаш бяхме два ...

Сия Лакомия
Имам си една съседка
срещам я във близката беседка .
Тя голяма ни е лакомия
как грехът и да надвия. ...

Тя е вече на почтена възраст жена с доста традиционни разбирания, шантави идеи и склонност непрекъснато да се забърква в комични ситуации. Не че го иска – талант! Какво да го правиш!
И така, един ден решава, че ще ходи на гости на щерката в другия край на България. Събрала чантите с багажа, напъхала ...

Не ме гледай така, момче –
необикновена съм.
Обичта ти ме е създала.
Пролет съм през есента
и през зимата - лято. ...

Juan Gabriel - Yo te recuerdo
Sabes amor, nunca te he olvidado,
Te recuerdo a cada noche,
Te recuerdo en cada estrella que siempre aparece.
Sabes amor, siempre te he recordado y te miro en cada flor, ...

Тръгна си неочаквано,
както и неочаквано се появи.
Остави едно сърце в лед сковано
в мъка, жал и печал да скърби.
Стихии бушуват, огньове горят, ...

Този вятър беше подхванал и Павлето.
Наближаваше Андреев ден - 30 ноември. Приемаше се като начало на зимния цикъл. От него денят започваше да расте колкото едно просено зърно.
Момчето забърза по калдъръмената улица.
Тази вечер стрина Стефана - майка му, беше сложила върху огъня в камината да къкри ...

Връзки.
Скайпове, лица, адреси,
намерения и интереси.
Дай сега да се намесим
в личните хави. ...

Плача! - е новото ми аз
или познатото от вчера.
Аз вечно страдам,
правя драма
все не зная – ...

Помня я София - вой на сирени
секваше в тъмното детския сън,
тътен зловещ на летящи хиени,
танц на прожектори в бездната вън.
Слизахме бързо по тесните стълби, ...

БЯГСТВО
Аз днес ще си отида,
но ще открадна краткия ти сън
и винаги след мен ще тичаш,
погълнат от идеали и мечти. ...

... И клоните ми да се влеят във калта,
в земята и да станат
кал...
Есенните клони на света
си нямат никого и нищо. ...

Стихията въздух
Спомен изникнал
- в мислите проникнал...
... нежен като бриз,
но и тъжен като бурен вятър сив... ...

Ела ме вземи -
там, при звездите,
където няма тъга...
Ела, прегърни ме,
при теб да се сгуша - ...

Някой кара в дъжда,
просто ей така,
през локвите минава
и следи оставя,
и, макар хлъзгав да е този път, ...

Ще се затворя в теб,
в най-тъмното ти кътче -
надълбоко, да не ме достигаш!
Нали повика ме
и пожела да бъда с теб - ...

За теб, доскоро, много аз не знаех.
За теб и твойта личност властна.
За теб - човек, министър-председател.
За теб - човек от село, както аз.
Живот едничък ти живял си - ...

Измислена история за измислен образ
на Д.Х., с благодарност
Това е история, която никога не се е случвала. Може-би дори някой болен мозък я е измислил под въздействието на успокоителни. По-важното, обаче, е, че тя не е невъзможна. Ето как започнало всичко.
Някаква жена се събудила много рано на един ...

Магията на танца
Аз зная - танцът е магия,
отмора от натрупания стрес.
Грабва те в загадъчна стихия,
понася те със истински финес. ...

Лъжовна вечер
Докато ни кърпи Времето, с любов едва ли ще ни утеши.
Надеждата понякога умира, а вярата перата ни руши.
А можехме да имаме простора, напук на всички студове,
но сигурност намираме - безкрила - в тесните ни светове. ...

Mary Digby - Feel
Feels like I spent all this time talking to walls
Feels like I gotta let go of the way it was before
Are your really there? Are you made of stone?
Am I talking to someone or am I here all alone ...