През 1994 се отбих до Индонезия. Айде стига бе, Милчо, ще си кажете сега. Стига с тия фукни, там бил, онам бил… и кво от това? Ами какво, жив съм, ще ви кажа, Тротц дем!
– въпреки всичко т.е. От тия с, които бях там - двама от тях вече ги няма, а аз въпреки, че при това спах с богомолка съм жив, все ...

На стана мой тъках пътека,
такава шарена, но твърда,
а исках я по-лека и по-мека,
но тя на това и не отвърна.
Ръцете си прежулих да тъча я, ...

- Желаете ли, млади господине, да научите нещо на пианото? - обърна се момичето към него.
- Да, само туй желая - отговори той.
- А сега да са спазарим - рече стрина Стефана. Ти ше идваш секи ден у нас, да учиш момчето! - Както виждам и ти желаеш това, сине? - обърна се тя към Павлето.
Той се усмихна ...

/по Сергей Царьков /
Тази нощ отново се скитах до трети петли.
Ходих по сънища, ходих по тихите улици.
Падаха листи. Нещо умираше. Нещо боли.
Мислех за теб... и отново калем и приумици. ...

Като вчера...
Вали, а дъждът не спира...
Вали, вали и водата по прозорците
започва да напира.
Локвите крайпътни ...

Краят на прикзката
В някой тих, дъждовен ден
тази прикзка ще свърши
с остър нож в едната ръка
и измачкан лист в другата: ...

Прости ми, прости, майко,
че край на живота си сложих,
на живота си черен, майко,
черен като отрова.
Че мойта любима остави ...

Петъчен лов
В късния петъчен следобед, на една маса в местната “тенекия”, (малка квартална кръчмица), Мони седеше сама, отпиваше от чашата си добре охладен Туборг, похапваше от уникалните кюфтенца на Роско, опъваше тънка цигара ЛМ и се приготвяше да навлезе в поредната петъчна серия. Под шарената ся ...

Есента ни срещна
И ето, най-накрая есента ни срещна
като на филм, като в роман,
като във песен...
След толкова години - ...

Предизвикано от Черна_роза ( Жулиета Великова)
Душата ми е
лотос в езерото.
Хармония...

И палиш слънцето, протягайки напред ръка.
И спираш вятъра, премигвайки веднъж с очи.
Земята по-зелена е под твоите крака.
Дъждът усети ли те - спира да вали...
Когато с мен си - времето е спряло. ...

*
(единствено за тази)
…
е музиката
стичаща се ...

Знам, не са сълзи в очите ти,
просто вали, а сърцето ти
кърви от лъжи.
Знам, боли...
Прости...

Посявам в себе си надежди,
а всеки ден ме отегчава,
с жилетката от цветни прежди
и стореното се прощава.
На този миг съм огледало, ...

Ще изяде ли мишката книжката
Неоспорим факт е, че компютърът и интернетът са едни от най-добрите приятели на човека. С тяхна помощ за много кратко време можем да намерим всякаква нужна за нас информация. Но също така дългото стоене пред монитора може сериозно да увреди нашето зрение.
Винаги, когато ...

Залез-Изгрев
Жълто... оранжево... червено...
Всичко е така огнено студено...
След малко става синкаво, лилаво, черно
и времето пропада безизмерно. ...

Тишина
Нарисувай ми тишина и напиши с вика си в нея безпорядък. Не се смей, тъжно е да знаеш, че никога няма да бъде нарушена.
Потъвам в отчаяните и прегръдки, дори не знам защо съм и толкова близка. Може би си приличаме твърде много. Може би тя не е няма и недружелюбна, а просто отчуждена и разочар ...

Уморих се.
Уморих се от дългия път.
Уморих се от самотата.
Не понасям тежестта на спомена.
Преди да се преборя с бурите, ...

Тъмната нощ обгръщаше малкото градче, разположено само на няколко километра от мегаполиса, където животът кипеше в този късен час на нощта. Гъста лепкава мъгла обграждаше всяка сграда, всеки предмет, всяко дърво, до което се докосваше. Люлката на детската площадка се поклащаше лениво, заради лекия п ...

Мъ, кака! Как тъй да ни мо'иш?!
Бе айде - ша плитем търлъчки.
Ей куки, две клъба- за ластик,
иди-ила... във двете ти ръчички.
Ей, тъй ши й, докъто потръгни! ...

Paulina Laponte-Casi Indispensable
No tienes idea como en cada instante,
vas creciendo en mi
como te me has vuelto casi indispensable,
para ser feliz ...

"Meet Me On The Equinox"
Meet me on the Equinox
Meet me half way
When the sun is perched at it's highest peek
In the middle of the day ...

Знак
Отиде ли си лятото от мен
или духът му ниже през комина
самотен вик, на две преполовен...?
И ти със тоя вик ли си замина...? ...

Успокоително. Приспивателно.
Опиат. Обезболяващо.
Упойващо. Наказателно.
Утвърдително и отричащо.
Покъртително. ...

О Р И С
_____________________________________
На моето неостаряващо момиче
Душата ти е
като напукана пета ...

Говори ми за любов.
Говори и ме обичай.
Говори, говори.
Спомни си как вървяхме ний
из ширналите се жита. ...

Между редовете чети...
там само ще ме откриеш.
Няма ме...
не съм смисъл
не съм факт или истина. ...

Със същите чувства ли ми отвърна?
Виж във какво ме превърна.
Нямам ли шанс отново да те зърна?!
Престани да ме лъжеш -
знам, че с други спиш. ...

Събуждам се,
целуната от слънчеви лъчи,
пресушили сълзите дъждовни.
...
Длетото на деня ...

Последна целувка
Не помниш ли нощите омайни, изпълнени с топлина
и дните искрящи, мислейки за бъдещи дела.
Липсва ми твоята светлина, успокояваща всяка тъга
и липсва ми любовта, изцеляваща болеста "Самота". ...

Гълъби кълват
звезден прах по
бюстовете на "звездите"

Вървя сам по улици тъй неприветни --
небето сърдито се въси
и слънцето в облаци крие лика си,
и ронят се листи безчетни.
Дъждец тъжен тихо над мене се ръси... ...

Погледни болката в очите
и спомни си за момичето, което те обича.
Как разби мечтите,
сякаш стъпкал първото кокиче.
Виж сълзите как блестят - ...

Неуморно животът тече!
Остаряваме бавно, полека!
Посребрени косите блестят,
но душата ни тича със вятъра!
И навлизаме в оня момент ...

Душата ми
намери своя покой.
Сбъдната мечта.

Ренесанс. Тази дума събужда в съзнанието много картини. Културният подем, започнал с пробуждането на човешкия дух, сякаш прекарал в сън цялото Средновековие. Възраждането на ценностите на античния човек, навлизането на нови, красиви образи в изкуството. Човекът става център на света. Но, говорейки з ...

Себе си съм
и това ми стига -
подлога
ничия
не съм! ...