Заслепени
Вижте тълпата от шумни момчета,
тях – спортистите, вашите идоли.
Те – разбиващите тишината на парчета,
не искат да знаят чии души са убивали. ...
НЕЩОТО, КОЕТО…
Годините си вървяха, а тя не предприемаше нищо. Лудият им бяг отмиваше блясъка в очите ù, цвета на косите ù, силата на чувствата ù и смисълът на много неща, които преди смяташе за важни и за които би се трудила до припадък, за да постигне.
Трябваше ù нещо, нещо, което да запали душата ...
Легенда за пръстена
Продължение
С треперещи пръсти отвори писмото. По-красиво обяснение в любов не беше чела, при това съпроводено с предложение за женитба и самолетен билет. Имаше на разположение седмица, за да вземе решение. В тялото ù започна онова характерно пърхане на пеперуди, което те кара да ...
Секунда след секунда, минута след минута, а аз все още седя тук с приведена глава и търся някаква опора, някакво начало. Животът ми изигра лоша шега и сега тъна в мъглата на истината и болката, припокриващи се в тъмнината, сякаш са едно. Там - в тази тъмнина - аз загубих вяра, загубих надежда за жив ...
Къде си ти сега?
Търси те имъчената ми душа.
Не иска да остава тя във вечна самота.
Жадувам всеки ден да си тук, да си до мен.
Затова повече не ме мъчи, ...
В небето гледам. Тъжно е без тебе.
И спомням си за нашето небе,
когато, тихо вплели си ръцете,
броях звезди по твоето лице.
А те огряваха го топло, ярко. ...
Ерик вървеше спокойно към сградата, в която се помещаваше Гилдията на крадците. Беше му леко, защото бе изпълнил задачата си в срок. Очакваше поне похвала от Санд - надяваше се менторът му да е доволен и да го посвети, за да се превърне в професионален крадец. Макар и да не си признаваше, Ерик имаше ...
(из цикъла „Вицове в рими”)
Един човек оплакваше се често
от кашлица. Изписа му джипито
сироп против бронхит. Погрешка вместо
такъв сироп, в аптеката слабително ...
Когато се раждаш от нищото и отиваш в нищото, търсиш смисъла, а смисълът често се крие в истината за теб самия, търсейки я, откриваш всичко онова, което всъщност си знаел, но никога не си искал да осмислиш; денят за равносметка рано или късно възниква, защото онова чувство в теб, че нещо не е наред ...
Събуждам се. Петък, 13-и... Ужас!
Какво ще се случи сега?
Отварям очите си бавно, поглеждам,
уплашено размърдвам глава.
Колко часът е, дори аз не зная. ...
Дойде при мен напълно разрушен,
приятел и подкрепа да потърсиш.
И поглед съпричастен търсиш в мен,
поне за миг в него да потънеш.
Сълзите ти избърсвам с тъга ...
Безлунна нощ се тихо спуска над града,
във шарки тъмни сега обагрен е светът.
Звездите също липсват и нощната печал,
отчаян вопъл е – без капка жал.
Есен е сега. Как тихичко падат листата! ...
Времето тече и всичко отминава,
забравяме се всички и всичко в нас горчи,
всеки поема своя път различен
с нови хора и техните съдби.
Очите чакат, гледат, плачат, ...
Върви през дим и жили обгорели
от жертви бледи, жълти, унили,
броди през пепел от утопични цели
на угнетени души във времето отмалели.
С мечти, потънали в сърца замрели, ...
Здравей, любов! Събудих се.
Мислите за теб до мене спяха,
приютил ги бях в топлата постеля.
Пръстите във въздуха безпомощно висяха,
без да могат истински да те досегнат. ...
Отново в мислите си съм потънала
в тоз късен час...
През сълзи, без глас, в несвяст
се опитвам да пробудя мъничко надежда аз.
И крещя, и се боря, и неспирно тичам пак, ...