Спомени се изливат на душата ми.
Като дете подарило вярата си
на първите мечти.
Времето умира в плен
като всяка минута искри. ...

Светецът
Вече пети ден термометрите стояха твърдо заковани на минус пет градуса. Толкова ниски стойности за началото на ноември не бяха отчитани близо от тридесет години, а синоптиците предвиждаха необичайният студ да продължи още седмица поне. Ситен снежец продължаваше да вали, като безмилостно зат ...

Един непораснал романтик (3)
Изминали са четири дни. Още съм под впечатленията от срещата с Елена. Тя е непрекъснато в мислите ми. Кога ще я видя отново и как ще ме посрещне? Служебните проблеми минават машинално около мен, все едно, че съм страничен наблюдател. Въртя се в някакъв омагьосан кръг. Ми ...

Глава 17 – Семейни тайни
От няколко часа разглеждах снимката от годежа на мама и татко. Преди малко приключихме августовското чистене по листата на дворните лози. Дядо твърдеше, че всеки грозд трябва да е на шарена сянка, така че като погледнеш отдолу лозата, нито едно листо да не закрива грозд, но ...

Седнала на пейката в парка, накичена като елха, старата дама, оглеждаше минувачите с присвитите си малки очички и се любуваше на собствената си особа.
- Няма като мен - мислеше си самодоволно. Дрешките ми дрешки, живея си като Симеончо, парички не ми липсват, реституирани имоти също. Благодаря на Бо ...

Снегът скрипти приятно под краката ни. Усещане за ведрост и празничност се разнася като атмосфера по алеята. Хванати за ръце, както обикновено, се разхождаме из Кайлъка с моята съпруга. Разговаряме оживено и емоционално. Колко бързо се изтърколи времето... Сякаш вчера беше октомври, когато се ожених ...

Оставете ме да пея и да пия!
Просто оставете ме на мира!
И тази битка аз изгубих...
Съзнания заспали не събудих!
Оставете ме да пея и да пия! ...

Красиво е, когато се вричаш
в любов на човека от теб почитан.
Красиво е и когато ти го обичаш,
а в замяна биваш неземно обичан.
Красиво е, когато силно желаеш ...

С тебе се познаваме от малки,
постоянно двечките си бяхме,
заедно растяхме и заедно мечтахме,
заедно се смяхме и заедно тъжахме.
Винаги една до друга бяхме, ...

Спасов ден – пореден курбан –
за здраве не, а жертви невинни!
Шофьор с автобус, атаман
и всички пред него безсилни.
Отново ужас и ад, и сълзи, ...

Под ръцете ти раждат се дюни,
завихряш ме с допир-нежност,
с усет за топлите ласки на юни,
ме даряваш с копнение-милост,
милваш ме и ме каниш в себе си, ...

В плен
"... и милват ме в спомен далечен
две тихи очи."
Д. Дебелянов
В плен на своите мечти, ...

Поносимото преглъщам с усилия непоносими,
доброто се пречупва в зло в призмата на моята душа,
мислиш ли, че бих те наранила,
мислиш ли, че искам да ти сторя зло...
Ти си светлината в живота, ...

Тази сутрин пия кафе сама, но мислейки за човек, когото Обичам. Срещу мен е блок, друг блок. От рано един мъж стои на прозореца на междуетажното пространство, пуши цигара след цигара, оглежда се нервно, може би чака някой да се прибере - жена или дете. Или поне така изглежда в моят сериал.
Сетих се ...

- Брусяяя! - провикна се горе, от ореха, Дичкиното момче и жените под дървото се дръпнаха да не ги цапне някой от падащите орехи. Като тежък, плоден дъжд закапаха орехите от раздрусаните клони заедно с откършените листа, клонки и шушулки, за да замрат върху постланите в тясното сокаче стари черги и ...

МОЖЕМ ЛИ...?
Има ли надежда за моето сърце,
че от болка и страх е сковано цяло.
Мога ли отново да протегна двете си ръце -
да се слеем и да станем едно тяло? ...

Виждаш ги навсякъде - по телевизията, в списанията, по билбордовете. Те са идеални - със съвършено гладки лица (в повечето случаи постигнати с фотошоп), много слаби фигури и еднакво мрачно излъчване. Но те са перфектни. Или поне така ни е втълпено. Момичета без име, чиито живот се измерва с крачките ...

Името ти е вълшебно.
Изричам го и устните ми
от вълнение подсвиркват ми
да го казвам безкрайно.
Името ти ме топли. ...

Мъж
Всички казват лесно му е на мъжа,
но не знаят колко трудно е всъщност!
Родени сме да даваме, а не да получаваме.
Научени сме да се борим, да не се предаваме. ...

Душата ми едно небе е цяло
по празниците – слънчева и пъстра
като рисувано вълшебно огледало,
изписано от сръчните ми пръсти.
А делниците – те са друго, ...

Не се научих с реч да омагьосвам,
хвалебствия и оди да редя,
не съм другар с риториката боса.
По смисъл и по дух човек ценя.
Не съм кокетка с много ухажори, ...

Влюбени двама,
хванати за ръце,
разхожат се славно
под прекрасното небе.
Сядат на пейка. ...

Безсънно те сънувам със очи без сбъдване.
Мечтано нарисувана е призрачната ми сълза.
В лазурните отблясъци позната до обръгване,
се спира в утринната си мъгла... сама.
Кръжат пространства с мамещо очакване. ...

Б Я Л О К О Т Е
На Илина, моята
вярна приятелка
от Свищов
Котенцето бяло ...

Усмивката ти - ангелска, гласът - омаен...
Очите - две звезди, посели радостта...
Ръцете ти - протегнати са към безкрая
и всяка твоя мисъл е добра...
Как може да си толкова невинен? ...

От съседния апартамент се носеше тиха и лека музика. Пиано. Как може да сбъркаш гласа на нежния инструмент, пренасящ те в царството на вълшебството. И какво свири, заслушваш се – Fur Elise – Бетховен... Старият учител по пиано отново си припомняше младините. Той бе на около седемдесет години, с млад ...

Небето е пълно със звезди мъждукащи,
а луната възгорда пробива страшните облаци.
Милостива е този път нощта, топла и суха,
не брули вятърът уморените листа,
не изпива аромата на дъхавите летни цветя. ...

Дойдоха Поганските дни - точно дванадесет преди Рождество Христово. Страхът се превърна в неканен, но трайно настанил се гостенин в къщите на село Бориловец. Около Кръстовден попът наруши тайната на изповедта на една вдовица и оттогава вече никой не ходеше на църква, та поне там да намери спасение и ...

Имам да кажа нещо на едни хoра.
С ясно съзнание и признание към бъдещето,
оставяйки угасналата страст към живота.
Аз се преструвах, моят миг беше лъжлив.
Сега разпервам ръце и се моля, моля се за прошка. ...

НАКРАЯ
Накрая спечелих билета за рая.
Но съм объркал посоката вярна.
На юг тръгнах, на север съм, зная.
В мрака познах звездата полярна. ...

Телефонът си звъни.
Защо не вдигаш ти?
Зает ли си, кажи?
Или пак ме лъжеш
с друга ти. ...

Сънувах те, Господи
Сънувах те, Господи. Беше в стаята.
Приличаше много на моя баща.
Тишината притихна в сладка омая.
Леглото ми се превърна в поляна с цветя. ...

Имам да плача за много неща:
страдание на невинни деца,
чужда болка и самота,
жертви невинни на внезапна беда...
Имам да плача... за преходността, ...

Разпръсва тихо пясъка под стъпките
силициевото си очакване на утрото...
Разрошена от нощното си блудство със небето,
луната трескаво прибира дрехата си,
захвърлена върху вълните... ...

Няма как
Няма как да опитомиш тишината.
Тя те изгаря с противоречия.
Няма как да спреш светлината.
Прониква в теб въпреки тъмните пóмисли. ...

Преливам се -
от себе си в себе си.
И по-жизнено и нежно
тялото ми става.
Любов от душата ми струи - ...

Пулсът се ускорява, думите едвам излизат от устата, сякаш времето е спряло и усещаш погледа на две очи, изгарящи те с горещ пламък.
Потапяш се в океана на магията; магията, наречена любов... обливат те силни вълни и не виждаш бряг, за да се спасиш, за да не потънеш... но потъваш още и още, повече и ...

В софийската улична лудница
няма място за нормалните люде.
Сред тази автомобилна безумица,
ставаш канибал по принуда.
От чакане по светофарни опашки ...

- Цено, дай тюлбена! - викна той.
Жената подаде тюлбена и Геро капна върху него. След туй го размаза и постави върху гърдите на Ламби. Крачетата натри с подсолена вода и ги пъхна във вълнени калцуни.
- От мен толкоз, а от дядо Господ повеч- изрече той.
Едрата му като шиник ръка, по която се виждаха ...